О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
С., 25.09. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 196/2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Ц. И. срещу въззивно решение от 11.10.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 755/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна ДП „С.в.”не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 200 КТ.
Искът за неимуществени вреди от ексцес на здравето в резултат на трудова злополука е уважен до размера на 1000 лв. Искът за обезщетение на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната пенсия и заплатата, която пострадалият би получавал през исковия период от време е отхвърлен като недоказан.
Повдигнати са следните въпроси:
Материалноправният въпрос /уточнен от съда/ е при ексцес, кои обстоятелства са от значение за преценката на съда какъв е дължимият по справедливост размера на обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Той е важен за постановения резултат. В приложените съдебни актове той не е обсъждан, но разглеждането му е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Процесуалният въпрос – съдът длъжен ли е да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение, е също важен и в случая съществен за спора, тъй като съдебно-счетоводната експертиза, изслушана от въззивния съд е относима към предмета на делото и доказателственото средство е допустимо.
При обсъждането й, включително и в съвкупност с всички други доказателства, съдът би могъл да достигне и до друг краен резултат по иска за обезщетение за търсените имуществени вреди.
Поставеният процесуално-правен въпрос е конкретно разгледан в приложеното към изложението Р-220-2005-ІІ ТО ВКС, като даденото разрешение в него е в противоречие с това, прието в обжалвания съдебен акт.
При тези данни, жалбата следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
К. не дължи държавна такса.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване въззивно решение от 11.10.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 755/2009 г.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: