О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1312
София, 18.11.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4330 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П., чрез прокурор Т. от Софийски градска прокуратура, срещу въззивно решение, постановено на 26.05.2015 г. от Софийски градски съд по гр.д. № 17589/2013 г.
Насрещната страна И. П. Д., чрез адв. И. В. от АК София, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК защото във въззивното решение, по жалба на ищеца Д., е увеличен размерът на обезщетението, дължимо от П. с още 3 000 лв., което е под минималния праг от 5000 лв. Не са изложени съображения във връзка с преценката по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – при цена на иска над 5000 лв., което е критерият по чл. 280, ал. 2 ГПК, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил П. да заплати на И. П. Д. обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ.
Съдът установил, че Д. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 254а, ал. 1 НК, по което е бил признат за невинен с влязло в сила решение на СГС. Съдът изложил съображения, че отговорността на държавата следва да бъде ангажирана по ЗОДОВ – осъществен е фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 – действията по повдигане и поддържане на обвинение се явяват противоправни, установени са неимуществени вреди за Д., както и причинноследствена връзка между тях и деликта. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид продължителността на досъдебното и наказателното производтво; взетата мярка за неотклонение; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение; отражението, което наказателното производство има върху начина на живот и психиката на пострадалия; накърнените му чест и достойнство; широката публична разгласа и снемане на имунитета му като народен представител; положението на Д. в обществото – народен представител, а преди това кмет; отражението върху политическата му кариера и при кандидатирането му отново за кмет на [община]; отношението на приятели, близки и съседи към него и семейството му.
Според касатора налага се допускане на касационно обжалване за изясняване на общото понятие справедливост – какво понятие е то, какви са елементите на неговото съдържание и какъв е механизмът на овъзмездяване на отделните компоненти на претърпените неимуществени вреди, въз основа на критерия „по справедливост“. Поддържа се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото „въпросът за водещия критерий по справедливост , какво включва той (кои са компонентите му) – съставлява ли коефициент, ако да от каква величина, или обратно – определена базова сума (в какъв размер и как се формира тя), която просто се сумира, с оглед наведените и доказани неимуществени вреди, какъв е механизмът, за да се твърди, че обезщетението на отделните компоненти в цялост е справедливо или не, е все още незадоволително (противоречиво) разрешаван от съдилищата“. Касаторът завършва, че всичко изложеното сочи и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Накрая, поддържа, че „по отношение на така формулирания въпрос“ са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – Постановление № 4/1968 на Пленума на ВС РБ; решение № 1557/27.12.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2800/2005 г., IV г.о.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основания въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тълкуването на чл. 52 ЗЗД е налице обилна съдебна практика, включително задължителна. Не се установява и противоречие по приложението на правната норма, а съществуването на константна съдебна практика изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът сам не твърди, че правната уредба е непълна, неясна или противоречива, че практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона, което да налага създаването на нова съдебна практика, което да допринесе за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл.
Както е изяснено в Постановление № 4/1968 на Пленума на ВС РБ и цитиранато от касатора решение № 1557/27.12.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2800/2005 г., IV г.о., а още и в множество съдебни решения на ВКС, постановени, както при действието на ГПК от 1951 г., отм., така и по реда на чл. 290 ГПК, при действието на ГПК от 2007 г., справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения и начина му на живот. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението за причиненото увреждане на нематериални блага служат икономическият растеж и стандартът на живот в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация – съдебно признание, че деянието на ответника е деликт и, че с противоправното поведение е увреден пострадалия; размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за увредения.
Съставът на СГС не се е отклонил от общоприетото и трайно поддържано разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД, така че не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение, постановено на 26.05.2015 г. от Софийски градски съд по гр.д. № 17589/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: