О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1024
С., 28.09. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 162 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], П., ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Т. У. срещу въззивно решение № 1361/20.10.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1113/2011 г. в частта, с която исковете на А. А. У. по чл. 49 ЗЗД са уважени съответно за сумите 6000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди от публикация във в-к Акцент, с която му е приписано, че краде ток/ и 1000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди от публикация в същия вестник, в която е наречен с прозвището „пластмасова глава” /
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна А. У. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно производство, както и за неоснователност на жалбите.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Решението на въззивния съд е постановено при два кумулативно обективно съединени иска – за 10 000 лв. обезщетение от публикация във вестника със заглавие „Н. У. краде ток от съсед в Б.”, с която на У. е приписано извършване на престъпление по чл. 194 НК и за 4000 лв. за това, че в статия, публикувана в същия вестник У. обидно е наречен с прозвището „пластмасова глава”.
Въззивното решение по иска с цена под 5000 лв. е изключено от касационен контрол, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК и е окончателно.
В тази част касационната жалбата следва да се върне, на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, постановено по иска за сумата от 10 000 лв.:
Съдът установил, че [фирма], П. издава вестник „Акцент” . В статия, публикувана в бр. 16/22.04.2010 г. със заглавие „Н. У. краде ток от съсед в Б.” се внушава противоправно поведение от страна на У. към [фирма] и към неговия съсед. Съдът установил, че изложеното в статията не е вярно, както и, че посредством печатното произведение са разпространени неверни данни, засягащи личните и човешки права на ищеца. В резултат на това имало коментари в няколко интернет сайта, така и в предаване на телевизията – Канал 3. У. бил принуден да дава обяснения в ефир.
Установени са също така и негативните изживявания на У. в резултат на публикацията и последвалата от нея разгласа. Той е международен футболен съдия, изпълнителен директор на ФК „Локомотив” и статията е предизвикала голям интерес, както и отзвукът от написаното станал достояние на хиляди читатели и телевизионни зрители.
Съдът достигнал до извода, че А. У. е претърпял неимуществени вреди от уронване на доброто му име в обществото, за което следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на издателя на вестник „Акцент”, като размера на обезщетението е определен по справедливост в размер на 6000 лв. Искът е уважен, на основание чл. 49 ЗЗД в посочения размер и е отхвърлен за разликата до 10 000 лв.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса дали е допустимо „при квалификация на иска самостоятелно от съда, същият съд да постанови диспозитива си с друга квалификация и нарушава ли тогава правата на ответника в производството”.
К. се обосновава с това, че в доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 45 ЗЗД, а в съдебното си решение – по чл. 49 ЗЗД.
Въпросът е неотносим към решението на въззивния съд, което е по чл. 49 ЗЗД. Именно пред втората инстанция следва да се правят оплаквания за евентуално допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, довели до неправилност на решението; касационната инстанция не проверява решението на първата, а валидността, допустимостта и правилността на въззивния съдебен акт.
Отделно, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че касаторът не е твърдял, а и в касационната жалба не се оплаква, че поради неточния доклад по чл. 146 ГПК е пропуснал да организира защитата си, поради което именно е и постановен крайния резултат по спора.
Вторият поставен въпрос в изложението е дали е приложима практиката на наказателните отделения „при наличие на противоправност на деянието”, като се поддържа, че изясняването му е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
К. се обосновава с две невлезли в сила решения, съответно на В. и на Пазарджишкия окръжен съд по наказателни дела от частен характер, в които въпросът за изпълнителното деяние, съответно кое съставлява престъпление, не е засяган. В двата случая, поради допуснати процесуални нарушения присъдите на първата инстанция са отменени и делата са върнати за ново разглеждане.
К., в случая смята, че в теорията и практиката не е ясен въпроса кое деяние е противоправно и в същото врече, че съществува различие между гражданския и наказателния съд при преценката кога едно деяние съставлява обида – трябва ли деянието да е осъществено в присъствието на пострадалия и възможно ли е клеветата да е извършена чрез използване на обидни квалификации.
Въпросът не е от значение за постановения резултат, нито в теорията или практиката има съмнение и противоречие в тълкуването на понятието кога едно деяние е противоправно и, че за ангажиране на деликтната отговорност не е необходимо деянието съставлява и престъпление.
По въпроса кога решенията на съда по наказателни дела могат да са основания за допускане на касационно обжалване, е даден отговор в ТР-1-2009-ОСГТК и случаят не е такъв.
От друга страна, приложените съдебни актове по двете въззивни наказателни дела от частен характер не могат да служат изобщо като съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото нито решават спора, нито са влезли в сила /срв. разясненията по ТР 1-2009-ОСГТК ВКС/.
При това, кога едно деяние е обида, е без значение за настоящото производство, защото касационната жалба срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на вредите от използване на обидно прозвище в статия, публикувана във вестника, издаван от касатора, е върната.
В процедурата по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд се произнася само относно допускането на касационно обжалване на въззивното решение по иска за 10 000 лв. Той е за вреди от публикация, в която се твърди, че У. краде ток от съседа си. Въззивният съд по този иск е ангажирал отговорността на издателя поради неистинностт на разпространената с печатно средство новина, уронваща доброто име и честта на У.. Използването на прозвището „пластмасова глава” е друго деяние, за което е ангажирана отговорността на издателя по втория иск с цена от 4000 лв. и двете изпълнителни деяния не са смесени от Пловдивския окръжен съд в обжалваното решение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК касационна жалба, подадена от [фирма], П., ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Т. У. срещу въззивното решение № 1361/20.10.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1113/2011 г. в частта, с която [фирма], П. е осъдено да заплати на А. А. У. по чл. 49 ЗЗД 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от публикация във вестник „Акцент”, в която У. е наречен с прозвището „пластмасова глава”, както и за лихвата за забава върху главницата, считано от 19.07.2010 г.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1361/20.10.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1113/2011 г. в частта, с която [фирма], П. е осъдено да заплати на А. А. У. сумата 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публикация във в-к „Акцент”, с която му е приписано, че краде ток, както и лихвата върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 19.07.2010 г. и съдебните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта по чл. 285, ал. 1 ГПК може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: