2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София, 16.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4058 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК и във вр. с чл. 192, ал. 4, изр. 2 от ГПК (отм.).
Образувано е по частна жалба на А. Д. Х. срещу определение № 297/17.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 142/2013 г. на Шуменския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело, определение № 184/29.03.2013 г. – в частта му за разноските, чрез присъждане на разноски за процесуално представителство по делото в размер 300 лв.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят няма право на претендираните от него разноски, тъй като разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) има предвид заплатено от страната възнаграждение за един адвокат, ако е имала такъв, а в случая пълномощник на жалбоподателя е неговата майка и го представлява в това си качество, съгласно чл. 20, ал. 1, б. „б” от ГПК (отм.), като по делото няма данни тя да е адвокат и да оказва адвокатска защита.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Сочи се като неправилен – в разрез с нормата на чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.), изводът на въззивния съд, че разноски за процесуален представител, който не е адвокат, не следва да се присъждат. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски и за настоящото частно производство пред ВКС.
Ответникът по частната жалба – Министерството на вътрешните работи не е подало отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбите на чл. 64 от ГПК (отм.) ясно и еднозначно сочат, че разноски, направени от страната за възнаграждение за защита по гражданско дело, се дължат само, ако процесуалният й представител е адвокат или юрисконсулт (респ. – друг служител с юридическо образование при юридическо лице). От това следва, че когато процесуалното представителство на страната по делото – физическо лице, се осъществява съгласно чл. 20, ал. 1, б. „б” от ГПК (отм.) – от негов родител, дете или съпруг, който не е и/или не действа в качеството си на адвокат, то разноски за възнаграждение на такъв процесуален представител не се дължат и не могат да бъдат присъдени на страната, независимо от изхода на делото и от това дали възнаграждение за защитата е заплатено.
Отделно от горното, също съгласно разпоредбите на чл. 64 от ГПК (отм.), страната има право на разноски с оглед крайния изход на делото. Поради това, когато с определение, постановено в рамките на частно гражданско производство, въззивната, респ. – касационната съдебна инстанция не слага крайна производството по делото като цяло (както в случая – с определение № 184/29.03.2013 г. въззивният съд е отменил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на жалбоподателя и е върнал делото за нейното администриране), то на страната все още не се следват, направените от нея разноски, включително за самото частно производство. Както беше посочено, разноските, които страните са направили по делото, следва да се присъдят с последващия съдебен акт, който слага край на производството по делото като цяло – съобразно неговия краен изход.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения, на жалбоподателя не следва да се присъждат и претендираните от него разноски за настоящото частно производство пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 297/17.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 142/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.