2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
гр. София, 17.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4312 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц..(Ц.) в [населено място] срещу решение № 326/02.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 137/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 935/05.12.2014 г. по гр. дело № 2493/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен, предявеният от К. Б. П. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, като е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със заповед № РД 09-2/27.05.2014 г. на директора на ответния Ц.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три правни въпроса: 1) за да е извършено нарушение по чл. 187, т. 8, предл. 1 и 2 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и/или уронване на доброто му име, необходимо ли е от обективна страна служителят да е злоупотребил със служебното си положение, за да извлече облага за себе си или за трето лице, а от субективна страна – да е действал умишлено, или за осъществяване на дисциплинарния състав е достатъчно да е действал непредпазливо, без умисъл и без да се е облагодетелствал той или трето лице, но достатъчно е да не е оправдал оказаното му доверие и/или да е злепоставил работодателя пред колектива или трети лица; 2) когато на служителя са възложени управленски функции, трябва ли да са повишени изискванията при изпълнение на възложената работа и лоялността към работодателя, съответно – при приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ, следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на неизпълнението на трудовото задължение, както и възможните последици от неизпълнението; и 3) когато в заповедта за наложено наказание от фактическа страна са очертани признаците на извършеното от служителя деяние, работодателят или съдът следва да определи точната правна квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно: първите два въпроса – в противоречие с решение № 86/25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 167/14.05.2013 г. по гр. дело № 1102/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 163/13.06.2012 г. по гр. дело № 564/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, а третият – в противоречие с решение № 205/04.07.2011 г. по гр. дело № 236/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, т.е. – навежда се допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата К. Б. П., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност жалбата.
Настоящият състав на ІV-то гр. отделение на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд подробно е обсъдил съдържанието на процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание на ищцата. В отговор на оплакването във въззивната жалба на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на процесните дисциплинарните нарушения, окръжният съд е приел, че районният съд изцяло се е съобразил със задължителната практика на ВКС, на която жалбоподателят се е позовал и във въззивната си жалба – същото решение № 205/04.07.2011 г. по гр. дело № 236/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тази връзка въззивният съд, на първо място, изцяло е споделил приетото в първоинстанционното решение: че процесната заповед е мотивирана и е издадена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ; че в нея подробно са описани с конкретна фактология – по време, място и начин съставите на дисциплинарните нарушения; че същите са подведени под съответната правна норма, като ясно и категорично и в текстовата част на заповедта, и в цифрово изражение е посочено, че ищцата е нарушила чл. 187, т. 10 от КТ; че съгласно заповедта, при изпълнение на конкретните си трудови функции ищцата е нарушила конкретни текстове от длъжностната си характеристика, разписани в дял III „Основни функции и задължения“, като работодателят е посочил точно в заповедта кои задължения, вменени с длъжностната характеристика, ищцата не е изпълнила като своя основна трудова функция, а именно – по т. 1, б. “ж“ – „изработване на предварителни и отработени графици и извършване на промени по необходимост“, и по т. 7 – „при служебните си взаимоотношения с персонала да проявява лоялност, търпимост и добро отношение, като не допуска поведение, нарушаващо добрите нрави в колектива на филиала и на центъра“. Наред с това, въззивният съд е изложил в мотивите си и следните съображения: При преценка на законността на дисциплинарното наказание съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 от КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарната отговорност, са трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им работникът и служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя. Неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение, не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно наказание.
С така приетото в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил третия изведен от жалбоподателя правен въпрос, не в противоречие, а в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, намерила израз и в соченото от касатора, решение № 205/04.07.2011 г. по гр. дело № 236/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В последното, също като в обжалваното въззивно решение, е прието, че заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ; както и че въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство, е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.
Обстоятелствата, че в случая въззивният съд (споделяйки изцяло и становището на първоинстанционния) е приел, че в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е дал точната правна квалификация на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения (по чл. 187, т. 10 от КТ), както и че в съдебното производство самият работодател поддържа, че правилната правна квалификация е друга (по чл. 187, т. 8, предл. 1 и 2 от КТ), по никакъв начин не обуславят извод за наличие на поддържаното в изложението му към касационната жалба, противоречие с практиката на ВКС при разрешаването на третия правен въпрос от въззивния съд.
По горните съображения, касационното обжалване не следва да се допуска по третия формулиран от жалбоподателя правен въпрос, тъй като по отношение на него не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Възприемайки изложеното по-горе, въззивният съд не е обсъждал в мотивите към обжалваното решение състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8, предл. 1 и 2 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и/или уронване на доброто му име, респ. – по никакъв начин е давал разрешение на първия изведен от касатора правен въпрос.
Въззивният съд не е разрешил с обжалваното решение и втория формулиран в изложението на касатора правен въпрос по приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ. Окръжният съд е приел, че ответникът-работодател (сега касатор) не е установил по несъмнен начин по делото, че ищцата е извършила дисциплинарните нарушения, вменени ? с процесната заповед, поради което съдът е приел, че наложеното ? дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, без да е имало необходимост да обсъжда и без да е обсъждал, дали то е определено съгласно изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Предвид горното, касационното обжалване не следва да се допуска и по първите два формулирани от жалбоподателя правни въпроса, тъй като те не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на правния спор по делото, т.е. – не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Независимо от крайния изход на делото, на ищцата не се дължат и не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, каквито тя претендира, тъй като не се установява същата да е направила разноски за това производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 326/02.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 137/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.