О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 14.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 6530 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от М. А. М. срещу определение № 2274/30.10.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3486/2012 г.
С него съдът е потвърдил определението на първостепенния Монтански окръжен съд по чл. 248 ГПК, с което е отказано на М. М. изменение на определението от 31.05.2012 г. в частта за разноските.
К. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли искането на насрещната страна за присъждане на съдебноделоводни разноски, евентуално размерът им да бъде намален.
Насрещната страна не е изразила становище
Частната жалба е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – подадена е против въззивен акт на Софийски апелативен съд. Спорът е за заплащане стойността на подобрения в недвижим имот на стойност 32 758,20 лв. и решението по него не е изключено от касационен контрол. Делото е прекратено поради оттегляне на иска и определението, което също подлежи на триинстанционно обжалване не е атакувано и е влязло в сила. Съдебният акт в частта по чл. 78 ГПК, включително за изменяне или допълване по чл. 248 ГПК, подлежи на касационно обжалване, доколкото са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК (арг. чл. 248, ал. 3 ГПК) .
Частната жалба е подадена в срок и от легитимна страна.
От съдържанието на частна жалба вх. № 11700/30.11.2012 г. и частна жалба вх. № 1462/11.02.2013 г., съставът на Върховния касационен съд уточнява следните правни въпроси, с които касаторът обосновава допускане на касационното обжалване: ищецът дължи ли плащане на съдебноделоводни разноски по делото, когато производството е прекратено поради оттегляне на иска, след като ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на иска; обективната невъзможност на страната да заплати съдебноделоводните разноски, основание ли е размерът им да бъде намален.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан с тълуване на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като не са представени доказателства за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, а няма и съмнение в практиката, че липсата на финансови възможности не е основание за освобождаване на страната да плати разноските по чл. 78 ГПК или за намаляване на задължението й по размер. Посочените обстоятелства се преценяват от съда в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. В случаите на освобождаване на страната от такси и разноски по делото, това не влияе върху отговорността за овъзмездяване на насрещната страна по спора за сторените от нея съдебноделоводни разноски, ако са налице основанията по чл. 78 ГПК. В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът има правомощие да намали адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, като й присъди по-малък размер, но само при надлежно направено възражение и при преценка единствено на действителната фактическа и правна сложност на делото, съпоставими към платения хонорар.
Въпросът по тълкуването на чл. 78, ал. 2 ГПК е от значение за постановения резултат, защото ищецът е направил възражение и пред двете по-долустоящи инстанции, че ответникът е станал повод за предявяване на иска, като е навел и конкретни фактически обстоятелства. Няма, обаче, обосновка за допълнителните предпоставки по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна, разрешението на възивния съд е съответно на трайно установената и непротиворечива съдебна практика; нормата е ясна и не създава затруднения в правоприлагането. В случая ищецът е оттеглил иска си за заплащане на обезщетение за извършени от него подобрения в недвижим имот, защото с влязло в сила съдебно решение между същите страни е признат за изключителен собственик на подобрения имот. Налице са новонастъпили в хода на процеса обстоятелства, които обаче не са независещи от волята и поведението на ищеца, а и сочат на неоснователност на иска му за подобрения, както към датата на предявяване на иска, така и след това – при наличието на влязло в сила решение по иска за собственост. Оспорването на облигационното вземане от ответника по настоящото дело не е било неоснователно, а спорът за собственост е дал повод за завеждане на петиторния иск, не и на облигаторния.
В заключение, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2274/30.10.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3486/2012 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: