2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 25 май 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4616 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадени срещу решение № 114/27.06.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 232/2017 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), касационна жалба на ищците П. Д. Л. и П. Н. Л., и касационна на ответника К. за п. на к. и за о. на н. п. и. (К…., комисията; към датата на подаване на жалбата – К. за о. на н. п. и., преименувана с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ).
С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 87/27.01.2017 г. по гр. дело № 1109/2016 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), по предявените по делото искове с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ (в редакцията преди изм. ДВ бр. 7/2018 г.) за обезщетения за вреди от проведено от ответната комисия производство по ЗОПДНПИ (отм.), образувано с решение № 262/24.06.2015 г. и прекратено с решение № 426/30.09.2015 г., е постановено следното: Ответната К…. е осъдена да заплати на всеки от двамата ищци-касатори сумите от по 10 000 лв., представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, изразили се в уронване на доброто им име в обществото и социална изолация, притеснения от производството по ЗОПДНПИ (отм.) и за съдбата на работниците им, ведно със законните лихви от 09.05.2016 г. до окончателното плащане, като тези искове са отхвърлени за разликите до пълните им предявени размери от по 25 000 лв. и за обезщетяване на неимуществени вреди, съставляващи изразено към касаторите-ищци недоверие от страна на акционерите и обсъждания на въпрос за освобождаването им като членове на съвета на директорите на [фирма], неблагоприятни последици в отношенията им с бизнес-партньорите, търпени обиди от управителя на „Г. 2005“ по повод налагане на възбрана върху закупения от това дружество склад, неудобство от необходимостта да дават обяснения относно имущественото си състояние пред администрацията на Американския колеж в [населено място] и промяна в отношението на последната към семейство им и към сина им, обучаващ се там, безсъние, безапетитие и рязка загуба на тегло. Ответната К…. е осъдена да заплати на всеки от двамата ищци-касатори и сумите от по 620.68 лв., представляващи обезщетения за забава на плащането на горните обезщетения за периода 30.09.2015 г. – 09.05.2016 г., като тези искове са отхвърлени за разликите до пълните им предявени размери от по 1 532.88 лв. Ответната К…. е осъдена да заплати на жалбоподателя-ищец П. Л. и сумата 45.14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатени от него такси, възнаграждения и комисионни за банкови преводи, ведно със законната лихва от 09.05.16г. до окончателното плащане. Ответната К…. е осъдена да заплати на ищеца [фирма] сумата 48 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.07.2015 г., ведно със законната лихва от 09.05.16 г. до окончателното плащане. В тежест на ответната комисия са възложени и разноски по делото.
Ищците П. и П. Л. обжалват въззивното решение в отхвърлителните му части, а ответната К…. – в осъдителните му части.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че касационната жалба на ответната комисия е процесуално недопустима в частта ? относно уважения изцяло иск на ищеца Л. за сумата 45.14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Цената на този иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, възлиза на сумата 45.14 лв., т.е. – до 5 000 лв., като този иск не е обусловен от никой от останалите искове по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта му по този иск, поради което, подадената от ответника касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати – в частта по този иск.
Жалбата на ответната К…. – в останалата част, както и жалбата на ищците Л. – изцяло, са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащите на касационно обжалване части на въззивното решение.
В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ищците не са подали отговори на касационната жалба на ответника. В подадения от последния отговор се излагат съображения, че няма основание за допускане на касационното обжалване по жалбата на ищците Л., както и за неоснователност на жалбата им.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касаторите-ищци, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) критериите, вложени в понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, задължават ли съда да извърши преценка на всички установени по делото, обективно съществуващи факти и обстоятелства, имащи отношение към определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди; и 2) следва ли съдът, наред с общоприетите критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, да съобрази и да отчете и предмета, продължителността и интензитета на проведеното производство по ЗОПДНПИ (отм.). Жалбоподателите-ищци навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 138/08.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 184/26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 166/18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответната КПКОНПИ, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран правният въпрос: възможно ли е да бъдат обявени за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.) при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, които са им вменени със закон. Касаторът-ответник навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение, въз основа писмените доказателства по делото, въззивният съд е установил следното: На 27.03.2014 г. при териториалната дирекция в П. на ответната комисия е била образувана преписка срещу ищеца Л., въз основа на писмо от прокуратурата относно привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 и с чл. 26, ал. 1 от НК. След извършена проверка, ответната комисия е взела решение № 262/24.06.2015 г. за образуване на производството по ЗОПДНПИ (отм.) и за внасяне в съда на искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск с цена 7 581 880.69 лв. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ищците-съпрузи Л. и дружествата [фирма] и [фирма], в последното от които съпрузите са акционери и членове на съвета на директорите и то е контролирано от тях. К… е внесла искането в съда, който с определение от 26.06.2015 г. е допуснал обезпечението, въз основа на което по две изпълнителни дела на 30.06.2015 г. и на 02.07.2015 г. са наложени следните обезпечителни мерки: възбрани върху четири недвижими имота с търговско предназначение (складове и офис-сграда с магазини и ресторант), собственост на ищеца [фирма], както и запори върху 50 000 акции от капитала на същото дружество, върху две банкови сметки на ищеца Л. и върху притежавани от ищцата Л. 98 дяла от капитала на [фирма]. На 07.07.2015 г. ответната комисия е уведомила писмено ищците за образуваното срещу тях производство, които с пълномощни от 10.07.2015 г. и с договор за правна защита и съдействие от 13.07.2015 г. са упълномощили и възложили на адв. Ш. и Адвокатско дружество „Ш. и ко“ да ги представляват пред ответната комисия и пред съда, като уговореното в договора адвокатско възнаграждение от 48 000 лв. е платено на две равни вноски на 05.08.2015 г. и на 27.10.2015 г. от ищеца [фирма], представлявано от ищеца Л.. На 14.08.2015 г. е депозирано възражение и множество писмени доказателства пред ответната комисия, която с решение № 426/30.09.2015 г. е прекратила производството, тъй като от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР, във вр. с 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Въз основа свидетелските показания по делото, въззивният съд е приел за установени и следните обстоятелства: В обществото в К., който не е голям град и хората се познават, е станало известно производството за отнемане на имуществото на ищците Ламбреви и на фирмите им, като в града се е променило отношението към тях. За тях е било неприятно и болезнено да дават обяснения, те се отдръпнали от контакти с приятели, а преди това били весели и общителни хора, и двамата били обществени личности, членували в Р.-клуб, а ищеца – и в клуб по спортен бридж, като престанал да посещава и двата клуба, спрял да участва в срещи и събития, като казвал, че не му е до това; двамата станали по-затворени, не им се говорело, докато преди това взимали доста по-активно участие в обществените работи, имали доста контакти в града и участвали на всички благотворителни мероприятия. В града хората коментирали, че и двамата ги разследват, редица хора започнали да гледат на тях като на престъпници и да ги третират като такива; за всички, които ги познават, това било изненада, тъй като те били известни като почтени хора с подреден бизнес, които съвестно си вършат работата. Двамата се притеснявали да не спре бизнеса им, както и за работниците си – че могат да останат без работа; в бизнес-средите се говорело, че нещата са доста зле, че ще ги осъдят и ще фалират. Семейните им отношения също се повлияли негативно – те почти не си говорели. В обобщение, апелативният съд е приел, че през периода на образуваното против ищците Л… производство по ЗОПДНПИ (отм.), те са били притеснени, психически разстроени, тревожни; смущавали са се да дават обяснения за запорираното си имущество и са странели от познатите си; притеснявали се за бизнеса и за работниците си; нарушена е била репутацията им на почтени граждани. С оглед на това, съдът е приел за доказани твърденията по делото за претърпените от тези двама ищци неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто им име в обществото и социална изолация, притеснения от производството по ЗОПДНПИ (отм.) и за съдбата на работниците им, стрес, раздразнителност, напрежение и несигурност за бъдещето. По отношение на останалите твърдения в исковата молба – за изразено към ищците Ламбреви недоверие от страна на акционерите, обсъждания на въпроса за освобождаването им като членове на съвета на директорите на [фирма], търпени обиди от управителя на „Г. 2005“ по повод налагането на възбрана на закупения от това дружество склад, неудобство от необходимостта да дават обяснения относно имущественото си състояние пред администрацията на Американския колеж в [населено място] и промяна в отношението на последната към семейство им и към сина им, обучаващ се там, безсъние, безапетитие и рязка загуба на тегло, съдът е приел, че не са събрани убедителни доказателства за установяване на тези твърдения.
При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че доказаните по делото неимуществените вреди, описани по-горе, са в причинна връзка с действията на органите и длъжностните лица на ответната комисия, които са постановили образуването на производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу ищците. Приел е също, че първоначално проверката е започнала на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) – въз основа постъпилото уведомление за привличането на ищеца Л. като обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на мата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). С оглед това, апелативният съд е намерил, че проверката е започнала законосъобразно, но в хода на същата не са били установени всички релевантни обстоятелства и не са събрани всички релевантни доказателства, поради което е бил направен необоснован извод за несъответствие между разходите за придобиване на имуществото и получените доходи на проверяваното лице и свързаните с него лица. Съдът е приел, че въз основа на този необоснован извод ответната комисия е постановила образуването на производството по ЗОПДНПИ (отм.) и е внесла искането за допускане на обезпечението на бъдещия иск с цена 7 581 880.69 лв. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ищците, като едва след установяване на всички релевантни обстоятелства и събиране на относимите доказателства, включително и изложените в депозираното възражение от страна на ищците, ответната комисия е направила извода в противоположен смисъл и с решение № 426/30.09.2015 г. е прекратила производството, тъй като от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). С оглед на това, въззивният съд е намерил, че в периода от необоснованото образуване на производството до прекратяването му, правната сфера на ищците е била засегната и са настъпили вреди, като е налице е хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ (в редакцията преди изм. ДВ бр. 7/2018 г.), а именно – налице е причинно-следствена връзка между необосновано образуваното и впоследствие прекратено производство от длъжностните лица на ответната комисия, и настъпилите неимуществени вреди. Съдът е изложил съображения, че размерът на дължимото обезщетение за тези неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, като се отчетат както претърпените от ищците страдания, описани по-горе, така и продължителността на производството по ЗОПДНПИ (отм.), а също и стандартът на живот в страната към датата на деликта, при което би се стигнало до справедливо възмездяване на вредите. По тези съображения апелативният съд е приел, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на от по 10 000 лв. за всеки от ищците Ламбреви е справедливо.
Относно процесните имуществени вреди, причинени на ищеца [фирма], изразяващи се в платеното от него адвокатско възнаграждение на ангажирания с договора от 13.07.2015 г. пълномощник, въззивният съд е приел, че те също не биха били настъпили, ако не беше образуваното производство по ЗОПДНПИ (отм.), заради което е била необходима правната защита, предмет на сключения договор. Съдът е приел, че плащането на уговореното възнаграждение е за свършената работа по правната защита и процесуалното представителство, която очевидно е била достатъчно адекватна и разумна, за да се стигне до събиране на релевантните доказателства и за да се преосмисли направения извод за несъответствие между разходите за придобиване на имуществото и получените доходи на проверяваното лице и свързаните с него лица. По тези съображения въззивната инстанция е споделила извода на първата, че и искът на [фирма] за репариране на имуществените вреди в размер на 48 000 лв. следва да се уважи изцяло.
При така изложените мотиви към въззивно решение, настоящата инстанция намира, че няма основание касационното обжалване да се допуска и по двете жалби.
В посочените и цитирани в изложението на жалбоподателите-ищци, решение № 138/08.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 184/26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания. След като искът е доказан в своето основание, той не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер, а съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът следва да определи размера по своя преценка или да вземе предвид заключение на вещо лице.
В третото посочено и цитирано от касаторите-ищци, решение № 166/18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ, във вр. с чл. 91 от ЗОПДНПИ (отм.), държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица по ЗОПДНПИ (отм.), извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) от К.. е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено. Направеното от К… предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Съответно – всички причинени на посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото производство – подлежат на обезщетение. Доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а от ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето (физическо и психическо) на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.). В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) – проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права – например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението на имуществото през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения (реш. № 133 от 13.12.20102г. по конст. д. № 6/2012г. на Конституционния съд). При това К… не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му. Следователно – обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД (отм.) изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство. Освен това производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. В тази връзка – релевантно при определяне на размера на дължимото обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило (е променило) начина на живот на проверяваното лице. В заключение – размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а от ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази практика на ВКС, която дава разрешение на формулираните от касаторите-ищци два правни въпроса по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2а от ЗОДОВ, като намира, че обжалваното въззивно решение е напълно съобразено с нея. Апелативният съд е приел за справедливо обезщетението от по 10 000 лв. за всеки от двамата жалбоподатели-ищци, като е взел предвид всички релевантни за това обстоятелства, установени по настоящото дело. С оглед разясненията, дадени с последното цитирано решение на ВКС, следва да се има предвид, че в случая въззивният съд е определил значително по-високи по размер обезщетения за установените по делото неимуществени вреди (уронване на доброто име в обществото и социална изолация, притеснения от производството по ЗОПДНПИ (отм.) и за съдбата на работниците) при установената продължителност на производството по ЗОПДНПИ (отм.) (около 3 месеца), в сравнение с обезщетенията, присъждани на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за подобни вреди и продължителност на наказателното производство. В тази връзка следва да се има предвид и че самите касатори-ищци в исковата си молба са оценили в размер на от по 25 000 лв. за всеки от тях, всички процесни неимуществени вреди, които са твърдяли по делото – не само доказаните (уронване на доброто име в обществото и социална изолация, притеснения от производството по ЗОПДНПИ (отм.) и за съдбата на работниците), а и недоказаните такива (недоверие от акционерите и обсъждания за освобождаване на ищците като членове на съвета на директорите на [фирма], търпени обиди от управителя на „Г. 2005“ по повод налагане на възбрана върху закупения от това дружество склад, неудобство от необходимостта да дават обяснения относно имущественото си състояние пред администрацията на Американския колеж в [населено място] и промяна в отношението на последната към семейство им и към сина им, безсъние, безапетитие и рязка загуба на тегло). По изложените съображения, съдът намира за неоснователни твърденията и доводите на жалбоподателите-ищци, че двата формулирани от тях правни въпроса са разрешени с обжалваното решение в противоречие с посочената от тях практика на ВКС.
Неоснователни са и доводите на ответната комисия, че формулираният от нейна страна правен въпрос по приложението на чл. 2а от ЗОДОВ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Отговорът на този въпрос несъмнено е положителен и той ясно и еднозначно следва от самата разпоредба на чл. 2а от ЗОДОВ (в редакцията преди изм. ДВ бр. 7/2018 г.), съгласно която държавата (в лицето на процесуалния ? субституент – ответната комисия) отговаря имуществено и дължи обезщетение за вредите (имуществени и неимуществени), причинени на физически и юридически лица вследствие (в причинна връзка), именно от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.), осъществени при или по повод изпълнение на вменените им със закона техни правомощия или служба. Възприемането на отрицателен отговор на този правен въпрос, а именно – че тези актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.) не могат да бъдат незаконосъобразни (респ. – да бъдат „обявени“ за такива, каквато е буквалната формулировка на въпроса) очевидно би обезсмислило тази правна норма. Положителният отговор на въпроса ясно следва и от подробните разяснения, дадени в цитираното по-горе решение № 166/18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС. В пълно съответствие с тази практика на ВКС, по настоящото дело въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ (в редакцията преди изм. ДВ бр. 7/2018 г.), тъй като макар проверката по ЗОПДНПИ (отм.) да е започнала законосъобразно, в хода на същата не са били установени всички релевантни обстоятелства и не са били събрани всички релевантни доказателства, поради което е бил направен необоснован извод за несъответствие между разходите за придобиване на имуществото и получените доходи на проверяваното лице и свързаните с него лица; както и че въз основа на този необоснован извод, т.е. – незаконосъобразно ответната комисия с решение № 262/24.06.2015 г. е постановила образуването на производството по ЗОПДНПИ (отм.) и е внесла в съда искането за допускане на обезпечението на бъдещия иск с цена 7 581 880.69 лв. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ищците. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, съгласно която именно ищецът, поискал допускането на обезпечението, отговаря за обезщетяване на вредите, причинени на ответника от това обезпечение. По изложените съображения, по отношение на правния въпрос, формулиран от ответната комисия, не е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска по отношение подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на касаторите-ищци не следва да се присъждат, претендираните от тях разноски във връзка със защитата им в настоящото производство чрез подадената от тях касационна жалба и изложението към нея. Те не са подали отговор на касационната жалба на ответника, респ. – не са и претендирали разноски за това. Ответната К…. изобщо не е направила претенции за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. за п. на к.а и за о. на н. п. и. срещу решение № 114/27.06.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 232/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, – в частта по уважения изцяло иск на П. Д. Л. за сумата 45.14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4616/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – в частта по този иск.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 114/27.06.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 232/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, – в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: