О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
София, 26.10. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4058 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. С. Б. срещу въззивно решение № 153/15.05.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 103/2015 г.
Твърди неправилност на въззивното решение. Иска неговата отмяна и отхвърляне на субективно съединените искове, както и присъждане на съдебноделоводните разноски за всички инстанции по делото.
Насрещната страна С. С. М., чрез адв. К. Д., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответникът по касационната жалба Л. С. К. не е изразила становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Дупнишки районен съд, осъдил Н. С. Б. да заплати на С. С. М. и Л. С. К. сумата от 15 750 лв., на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ведно с лихва за забава, считано от 22.04.2014 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски за инстанциите по същество.
За да постанови този резултат, съдът установил, че ищците С. М. и Л. К. са наследници по закон на Е. С., който приживе бил поставен под пълно запрещение. С влязла в сила присъда настойникът на С. – Е. Г. Б., е признат за виновен в това, че противозаконно е присвоил 31 500 лв. – собственост на запретения. Сумата е прехвърлена по влоговата сметка на съпругата си Н. Б.. Съдът намерил, че последната е получила без основание парите, с което се е обогатила за сметка на собственика им – Е. С.. Дължи връщането им на наследниците му, съобразно наследствените им квоти, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Присъдено е и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със „съществен за изхода на спора процесуалноправен въпрос, свързан с необсъждане на становищата и доводите на страните, като съответно правните изводи не са съобразени със съществото на наведените доводи“, което е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 12 и чл. 235 ГПК.
Правен въпрос „във връзка“ с чл. 12 и чл. 235 ГПК не е поставен, направено е оплакване за нарушаване на цитираните разпоредби, което е касационен довод за неправилност по см. чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Следват съображения за неправилност на въззивното решение като постановено срещу ненадлежна страна, при необсъждане на всички доказателства и в нарушение на чл. 172 и чл. 235 ГПК. Тези оплаквания не могат да се преценяват в процедурата по чл. 288 ГПК, нито са основания за допускане на касационно обжалване.
В края на изложението към касационната жалба е формулиран следният въпрос: допустимо ли е предявяване на иск с правно осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД след смъртта на поставеното под пълно запрещение лице от неговите наследници, като се поддържа, че разглеждането му от ВКС е необходимо с оглед хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване за произнасяне по поставения въпрос с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Няма никакво съмнение, че предявяването на иск от наследници на кредитор за парично вземане срещу длъжника му е допустимо. От друга страна по тълкуването на чл. 5 – 10 ЗН е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, като няма никакво съмнение, че кръгът на наследниците по закон не се променя от това, че наследодателят е бил поставен под запрещение. Всички имуществени права, каквито са и вземанията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са наследими и в този смисъл наследниците по закон са материалноправно легитимирани да получат вземанията на наследодателя от неговите длъжници, съответно от техните наследници.
Несъгласието на касатора със заключението на въззивната инстанция, че отношенията между страните относно претендираните подобрения се уреждат по правилата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, не е основание за допускане на касационно обжалване.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на С. С. М. сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 153/15.05.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 103/2015 г.
ОСЪЖДА Н. С. Б. да заплати на С. С. сумата в размер на 1000 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: