О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 05.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1507 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 117 от 27.11.2018 г. по гр. д. № 229/2018 г. на Ямболски окръжен съд е потвърдено решение № 34 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 211/2013г. на Елховски районен съд, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Г. В. Р., М. Р. Р., В. Р. Р. и П. А. Р., всички със съд. адрес в [населено място] против Я. М. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Астро-Ян-Янко Георгиев”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищците Г. В. Р., М. Р. Р., В. Р. Р. са съответно съпруга и деца на починалия на 25.11.2011 г. Р. В. Р., а ищцата П. А. Р. негова майка. Р. Р. е работел по трудов договор като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т.” при ответника едноличен търговец Я. М. Г.. На 25.01.2011 г., в изпълнение на трудовите си задължения Р. Р. е извършвал международен курс от [населено място], Република Гърция до [населено място], Република България. Около 15,08 ч., при пресичане на неохраняем железопътен прелез на линията Л.-В. е настъпил сблъсък между управлявания от Р. влекач с прикачено ремарке и влакова композиция с № 1578 на Организацията на гръцките железници. В резултат на катастрофата Р. е получил тежки телесни увреждания, довели до смъртта му в интензивното отделение на Многопрофилна болница в [населено място]. С разпореждане № 4 от 31.01.2011 г. на РУ „СО” при НОИ, [населено място], смъртта на Р. Р. е била призната за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО. Научавайки за смъртта на Р. Р. близките му изпаднали в тежко стресово състояние. Отношенията в семейството били на обич и силна привързаност; пострадалият полагал непрекъснати грижи за тях и своята майка; близките му изживели силно и продължително страдание от загубата му. При така установените факти е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника работодател по чл. 200, ал. 1 КТ. Прието е, че съобразно критериите за справедливо обезвъзмездяване на вредите, на ищците Г. Р. и В. Р., съпруга и пълнолетен син на починалия, следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 60000 лева; на непълнолетната му към деня на злополуката дъщеря М. Р. обезщетение в размер на 70000 лева и 35000 лева на ищцата П. Р., майка на починалия. Прието е, че така определеното обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 КТ поради проявена от пострадалия работник груба небрежност при изпълнение на работата му. Катастрофата е настъпила при хубаво време, добра видимост и сух път по вина на водача на товарния автомобил – починалия Р. Р., който не е изпълнил задълженията си по чл. 27 от Правилника за движение по пътищата; не е взел под внимание предупредителните знаци „Внимание влакове”; не е спрял на безопасно разстояние въпреки възможността да възприеме приближаващия се влак и е навлязъл неконтролируемо върху линиите, причинявайки сблъсък с влаковата композиция. При така установените факти е прието наличие на съпричиняване от 70% от страна на пострадалия, с оглед на което и вземайки предвид заплатените застрахователни обезщетения на ищците Г. Р., В. Р. и М. Р. в размер на по 13011,20 лева лв., въззивният съд е осъдил ответника да заплати на основание чл. 200 КТ обезщетения на Г. Р. и В. Р. в размер на по 4988,80 лв.; на М. Р. – 7988,80 лева и на П. Р. – 10500 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2011 г. Исковете за разликата до предявения им размер от 87000 лева за ищците Г. Р., В. Р. и М. Р. и от 100000 лева за ищцата П. Р. са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Ямболски окръжен съд в частта му, с която искове са отхвърлени до предявения им размер е постъпила от Г. Р., В. Р., М. Р. и П. Р.. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчете техния действителен размер, вкл. с оглед общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото и държавата. Изложени са доводи, че определените във въззивното решение обезщетения са занижени при съпоставка с практиката на Върховния касационен съд относно размера на обезщетенията в сходни случаи – решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. І т.о. ВКС и решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. І т.о. ВКС; решение № 26 от 11.04.2017 г. по т.д. № 60048/2016 г. ІV г.о. ВКС; решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. І т.о. ВКС; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 31 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. І т.о. ВКС, което обуславя и извод за очевидна неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени и въпросите може ли съдът да приеме за доказани факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т.ч. принос при условията на „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, при положение, че фактите не са изрично доказани пред гражданския съд и може съдът ли да основе изводите си единствено въз основа на данни от досъдебното производство, проведено пред чуждестранен орган. Посочени са решения: № 85 от 03.08.2016 г. по т.д. № 1047/2015 г. ІІ т.о. ВКС; № 55 от 30.05.2019 г. по т.д. № 728/2018 г. І т.о. ВКС и № 43 от 16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. ІІ т.о. ВКС, съгласно които изводите си за действията на пострадалото лице съдът следва да основава само на факти, които са били установени при спазване принципите са непосредственост и равенство на страните в процеса чрез предвидените в процесуалния закон доказателствени средства.
Ответникът по касационната жалба Я. М. Г., действащ в качеството му на едноличен търговец с фирма „Астро-Ян-Янко Георгиев” я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчете техния действителен размер, вкл. с оглед общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото и държавата е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетенията, в т.ч. отношенията на близост и обич в семейството; изживените стрес и страдание от внезапната загуба на съпруг, баща и син и загубата на опората в негово лице и същевременно е отчел икономическата обстановка в страната към момента на злополуката през 2011 г., в т.ч. стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението (обезщетенията за съпруга и пълнолетен син в размер на по 60000 лева; 70000 за непълнолетна дъщеря и 35000 лева за майка са определени при средна заплата за страната през 2011 г. 699 лева и средномесечен общ доход на лице от домакинство 313 лева). Неоснователен е и доводът за занижаване на общия размер на обезщетенията спрямо присъжданите в сходни случаи, съответно доводът за очевидна неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с възприетите обществени критерии за справедливост. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът изхожда от конкретните за делото обстоятелства, които са различни във всяка отделна хипотеза, което обуславя различен размер за обезвреда на вредите. Така в приложеното решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. І т.о. ВКС съдът е съобразил, че децата на загиналия в ПТП са били лишени от родител в най-ранна детска възраст, съпругата му е останала да се грижи сама за две малолетни деца без какъвто и да е доход, издържайки ги от дарения при пълна финансова несигурност; в решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. І т.о. ВКС е отчетено, че ищците са изгубили внезапно двете си деца на възраст 17 и 19 години в началото на жизнения им път – в навечерието на абитуриантския им бал и предстоящо дипломиране; в решение № 26 от 11.04.2017 г. по т.д. № 60048/2016 г. ІV г.о. ВКС е съобразено, че ищците са изгубили дете на 15 години, а изживяната от внезапната му смърт психотравма е довела до тежко разстройство с промяна на личността, налагащо медикаментозно лечение под контрол на психиатър, т.е. във всеки един от тези случаи са отчетени специфични обстоятелства, обуславящи определяне на обезщетение в размер по-висок от присъдения по настоящето дело. Различни са и обстоятелствата, разглеждани в решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. І т.о. ВКС; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 31 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. ІІ т.о. ВКС и решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. ІІ т.о. ВКС, по които са присъдени обезщетения за вреди на лица, лично пострадали от ПТП, които обезщетения са в зависимост от понесените травми, продължителността на лечението им и прогнозите за възстановяване.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите може ли съдът да приеме за доказани факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието при положение, че фактите не са изрично доказани пред гражданския съд и може ли съдът да основе изводите си единствено въз основа на данни от досъдебното производство, проведено от чуждестранен орган. Въпросите са неотносими към изхода на спора, разрешен въз основа на доказателства, събрани по реда на процесуалния закон в производството, по което е постановено обжалваното решение. Изводите си за механизма на автотранспортното произшествие, съответно за проявена от страна на пострадалия водач груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 ГПК, съдът е формирал въз основа на показанията на разпитани по делото свидетели И. и А., посетили мястото на инцидента непосредствено след злополуката и заключение на приета по делото автотехническа експертиза, изготвена въз основа на писмени доказателства, постъпили от съдилищата в [населено място] и [населено място], изискани от българския съд по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. на Съвета относно сътрудничеството на държавите-членки при събиране на доказателства по граждански и търговски дела. Предвид изложеното, не е налице и твърдяното противоречие с приетото в решение № 85 от 03.08.2016 г. по т.д. № 1047/2015 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 55 от 30.05.2019 г. по т.д. № 728/2018 г. І т.о. ВКС и решение № 43 от 16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. ІІ т.о. ВКС, съгласно които присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а поведението на пострадалия (съпричиняването) само в случаите, когато представлява елемент от състава на престъплението, а фактите, установяващи механизма на злополуката подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на тях вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Съобразявайки така установената практика, въззивният съд е изградил изводите си за механизма на автопроизшествието, съответно за допуснати от пострадалия нарушения на Правилника за движение по пътищата, не въз основа на заключения на следствените органи на Република Гърция, а съобразявайки показанията на разпитаните свидетели, установяващи, че водачът на товарния автомобил е имал пълна видимост, съответно възможност да предприеме необходимите мерки за спиране и избягване на удара и въз основа на автотехническа експертиза, в която технически допустимата скорост на водача на товарния автомобил е определена на база габарити и тежест на превозното средство и особености на пътя, а съгласно изчисленията за спирачния път и оглед възможностите за видимост на мястото на произшествието е формиран извод, че дори и не при аварийно, а при т.н. туристическо (служебно) спиране, ако водачът на товарния автомобил е предприел своевременно мерки, сблъсъкът с влаковата композиция е щял да бъде избегнат.
Заявеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 27.11.2018 г. по гр. д. № 229/2018 г. на Ямболски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: