Р Е Ш Е Н И Е
№ 361
гр.София, 20.05.2015г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1692/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от В.М. М. против решение № 2524/03.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2106/2013 г.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, то. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът да съобщи на страните служебно известните му обстоятелства, които впоследствие взема предвид при постановяване на решението по делото. Въззивният съд е приел, че причинноследствената връзка между деянието на ответника Н. и причинената вреда на ищеца М. е недоказана въз основа на служебна справка по други съдебни дела, за което не е уведомил преди това страните по делото.
Това разрешение противоречи на разясненията, дадени по реда на чл. 290 ГПК в решение № 274/13.12.2011 г. от ВКС, ІІ г.о., по гр.д. № 1514/2010 г., че служебно известните на съда факти, за да се приеме, че не подлежат на доказване, следва да бъдат съобщени на страните от съда, че ги смята за такива. Съобщаването следва да се изрази в постановяване на нарочен съдебен акт.
Настоящият състав напълно споделя така дадеденото тълкуване на чл. 155 ГПК, което съответства точно на правната норма, а и е съобразено с основни принципи на гражданския процес – за диспозитивното и служебното начало, равенство на сраните и установяване на истината.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна.
В. М. е предявил срещу Б. А. Н. частичен иск за 5500 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от разгласени от Н. неверни и позорни обстоятелства, както и приписване на престъпления. Твърди, че Н. подал жалба до неправителствената организация „Чисти ръце”- [населено място] чифлик, в която му приписвал следните действия: еднолично вземане на решения и изнудване на кооператорите, своеволия и самоуправство, вулгарно и подигравателно отказване на Н. да му бъде изплатен дяловия капитал от ПК „С. К.”, осъществяване на принуда за подписване на документи. Наведените позорни обстоятелства били разгласени и чрез публикуване на статии от 19.01.2011г. във в. „Стандарт”, вкл. електронното издание на вестника и регионалното издание „Твоя ден”, на в. „Труд” и „24 часа” от 27.12.2010г. Поддържа, че вследствие на изнесените неверни обстоятелства член – кооператорите и работниците в ПК „С. К.” се отчуждили и дистанцирали от него –с прели да го поздравяват и го избягвали. Това рефлектирало върху него, станал изнервен и напрегнат, понижила се самооценката му.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, отхвърлил иска. Приел, че Н. не е използвал квалификации, които могат да бъдат окачествени като обида. Липсвало индивидуализация във връзка с второто наведено позорно обстоятелство, а именно наличие на вулгарно и подигравателно поведение на ищеца М.; в жалбата от 25.04.2009 г. се съдържал емоционален израз на негативна критика на поведението му, без унизяващи и оскърбяващи го думи и изрази, засягащи честта и достойнството му, както и общественото мнение за него. Публичните личности били подложени на по-засилено обществено внимание и границите на критиката по отношение на тях можели да са по-широки, отколкото по отношение на всички останали лица в обществото. Прието е още, че ответникът Н. не бил автор на публикациите в печатните и електронни медии. Направено е заключение, че не било налице противоправно поведение от страна на Б. Н., писал жалба до Н. „Чисти ръце” – Долни чифлик. Недоказана била и причинноследствената връзка между деянието на ответника Н. и причинената вреда на ищеца М.. Този извод е направен след служебна справка по цитирани в решенето дела, от които съдът е установил, че М. е претендирал обезщетение за вреди от жалбата до „Чисти ръце” и от другите податели. Посочено е, че не можело да се отграничи каква е вредата, причинена от всеки от авторите на жалбата, нито каква част от неимуществените вреди са били резултат от публикациите в печатните и електронни медии.
Решението е необосновано, противоречи на материалния закон – чл. 45, ал. 1 ЗЗД и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В решението на въззивния съд са изложени общи съображения за това какво е обида, клевета, конституционно гарантирани права на мнение и разпространяване на информация, право на жалби, предложения и петиции, които са принципно верни. Необоснован обаче се явява изводът на въззивната инстанция, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от твърдение на ответника Н., в подписана от него жалба, че ищецът М. имал вулгарно и подигравателно поведение, не може да бъде уважен, защото нямало индивидуализация в какво се изразявало вулгарното и подигравателно поведение на пострадалия. Последното е проблем на автора на жалбата, той трябва да установи, че М. е имал поведение, което може да се квалифицира като вулгарно и подигравателно. Оценката на поведението на едно лице, колкото и емоционална да е тя, ако от кръга на същото, а и от самото него се възприема като позоряща го, ако засяга собствената му самооценка, би могла да го унизи и да накърни доброто име, честта и достойнството му. Твърдението, че едно лице има вулгарно и подигравателно отношение, безспорно би могло да засегне неговото самочувствие и оценката в собствените му очи.
Необосновано се явява и позоваването на по-засиленото обществено внимание и граници на критика към публичните личности, защото председателят на кооперация, безспорно не е такава личност, а от друга страна, правото на мнение трябва да се упражнява така, че да не засяга доброто име на другиго, а критиката, включително и на публичните личности, не бива да се превръща в умишлено разгласяване на неверни, позорящи обстоятелства. В случая, по делото, съдът не е изложил никакви съображения дали и останалите твърдения в жалбата, подписана от ответника Н., са верни – М. вземал еднолично решения, допускал своеволия и самоуправство, както и, че изнудвал кооператорите и осъществявал принуда за подписване на документи.
Вярно е фактическото заключение на въззивния съд, че ответникът Н. не е бил автор на публикациите в медиите, но в тях е отразено наличието на съдебни спорове между М. и авторите на жалбата до сдружение „Чисти ръце”, нейното съдържание, както и становища и мненията на страните по делата. Съдът е следвало да прецени доколко публичната разгласа за съдържанието в жалбата до сдружение „Чисти ръце”, е резултат от поведението на ответника Н..
В противоречие с чл. 155 ГПК, както стана ясно по-горе, съдът е взел предвид служебно известни му обстоятелства, за да направи извод, че не е налице причинноследствена връзка между поведението на Н. и претендираната от М. вреда. Вярно е, че М., като страна по тези дела е наясно с техния предмет, но въззивният съд не е му е дал възможност да изрази становище дали и доколко е вече обезщетен за причинената му от няколко лица обща вреда. Нещо повече, съдът изобщо не е изложил съображения е ли причинена неимуществена вреда на ищеца М., съответно какъв е нейният паричен еквивалент. От друга страна, от значение е само дали по другите дела, предявени срещу съавторите на жалбата, М. е получил парично обезщетение за претендираната и по настоящото дело вреда, съответно с него компенсиран ли е изцяло или отчасти за увреждането. Ако пострадалият е вече парично възмезден, искът би се оказал изцяло или отчасти неоснователен поради погасяване на дълга от част от съдлъжниците (деликвенти), а не поради липса на причинноследствена връзка между евентуално противоправното поведение на един от авторите – Н. и неимущественото увреждане на М..
В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане на Варненския окръжен съд, който следва да прецени и изложи съображения дали по конкретното дело, чрез написаното в жалбата до „Чисти ръце”, ответникът Н. е извършил противоправно деяние; накърнени ли са в резултат на това честта и достойнството на М., съответно какъв би бил справедливият размер на паричното му обезщетяване; той вече получил ли е обезщетения от други евентуални съделиквенти и в какъв размер, за което съдът по правилата на чл. 155 ГПК следва уведоми страните, ако са му известни служебно обстоятелства; чрез евентуалните плащания погасено ли е евентуалното задължение.
Сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски следва да се вземат предвид от въззивния съд с оглед изхода по спора.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2524/03.12.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2106/2013 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: