О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София, 04.08.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4262/2016 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като изменил частично решението на първостепенния Русенски окръжен съд, с решение № 142/22.06.2016 г. по въззивно гр.д. № 181/2015 г. е отнел, на осн. чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), в полза на Държавата, от [фирма], [населено място], представлявано от В. К. К., моторен кораб „Балканска принцеса“, придобит с договор за покупко-продажба от 28.06.2001 г.; от В. К. К. – 93551,05 лв., вземане, заедно със законната лихва, считано от 30.12.2004 г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист по гр.д. № 5348/2004 г. на Русенския районен съд; сумата 120 000 лв. по договор за цесия от 22.05.20067 г.., с който ПИБ АД – [населено място] прехвърля своето вземане от [фирма], на В. К. К. и цената на прехвърленото вземане е платена от В. К. К. на 18.05.2007 г., като е отхвърлил за разликата до 120 547 лв.; отнел е 50 дружествени дяла, по 100 лева всеки, от капитала на [фирма], [населено място], с едноличен собственик и управляващ В. К. К.; 50 дружествени дяла, по 10 лв. всеки дял от капитала на [фирма] – [населено място], с управител на дружеството В. К. К.; отнел е от В. Я. В. 245 дружествени дяла, по 10 лв. всеки, от капитала на [фирма] ,гр. Р.. Отхвърлил е иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане от В. К. К. на дворно място от 200 кв.м.с построената в него четириетажна сграда, предназначена за хотел, в [населено място]; лек автомобил марка „Мерцедес Е-300 Д“ с рег. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил марка „Мерцедес – 300 Д“ с рег. [рег.номер на МПС] , лек автомобил марка „Мерцедес – 123“ с рег. [рег.номер на МПС] , лек автомобил марка „Сузуки Самурай с рег. [рег.номер на МПС] , сума от 122 596 лв. по договор за заместване в дълг, сключен между ОББ АД като кредитор, В. К. К. като поемател, К. И. К. като първоначален длъжник и К. Н. К. като ипотекарен длъжник, сключен на 12.11.2008 г.
К* (К*), чрез главни инспектори Р. Р. и М. И. от ТБ на К* – Р., обжалват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за отнемане на недвижимия имот и трите автомобила марка „Мерцедес“. Излага съображения за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.
В. К. К. и [фирма], [населено място] са подали отговор вх. № 3384/27.07.2016 г., чрез адв. М. Р..
В. Я. В., чрез адв. М. Р., е подала отговор вх. № 3385/27.07.2016 г.
Отговорите са абсолютно идентични по съдържание. Страните считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна.
В. Я. В., чрез адв. М. Р., е подала касационна жалба вх. № 3375/27.07.2016 г. срещу въззивното решение в частта, с която от нея се отнемат 245 дружествени дяла от капитала на [фирма], както и срещу въззивното решение, с което от [фирма] се отнема моторен кораб „Балканска Принцеса“, а от В. К. К. – 120 000 лв. по договор за цесия, 50 дружествени дяла от [фирма] и 255 дружествени дяла от [фирма], както в частта относно съдебноделоводните разноски.
В. К. К. и „Ювелир 90“, представляван от В. К. К., всички чрез адв. М. Р., са подали касационна жалба вх. № 3383/27.07.2016 г. срещу въззивното решение в частта, са която от В. К. К. се отнема 120 000 лв. по договор за цесия, 50 дружествени дяла от [фирма] и 255 дружествени дяла от [фирма], от [фирма] се отнема моторен кораб „Балканска принцеса“, а от В. Я. В. – 245 дружествени дяла от капитала на [фирма], както в частта относно съдебноделоводните разноски.
Двете касационни жалби вх. №№ 3375/27.07.2016 г. и 3383/27.07.2016 г. са идентични, сменени са само имената на жалбоподателите. В тях се излагат съображения за недопустимост на въззивното решение в частта, с която са отнети дружествени дялове, както и за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
[фирма], отново чрез адв. М. Р., е подало касационна жалба вх. – 3382/27.07.2016 г. срещу въззивното решение в частта, с която е отнето имущество от търговското дружество. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон.
Постъпил е отговор от К* вх. № 3866/01.06.2016 г. срещу на касационната жалба на „В. К. К., В. Я. В. и [фирма]. В него се твърди, че „на практика касаторът в изложението си не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС“. Развива съображения за правилност на въззивното решение, с което исковете са частично уважени. Съставът на Върховния касационен съд приема, че отговорът е общ на всички четири касационни жалби, подадени от ответниците по исковете.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Касационните жалби на ответниците са допустими и в частите им, с които обжалват въззивното решение, с което се отнема имущество не лично от тях. Това е така, защото всички те имат интерес общото имущество, подлежащо на отнемане от Държавата с искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) да е на обща стойност до 60 000 лв., което е достатъчно основание за отхвърляне на иска срещу всички субекти, посочени в чл. 4-10 от закона.
Към касационните жалби са приложени и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
По касационната жалба на К*:
Комисията обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: следва ли да се кредитират от съда свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК досежно официални документи в писмена форма; следва ли съдът да постановява решение въз основа на доказателства, които не са представяни и не са приети по делото; следва ли да се отнема имущество, придобито преди установения с присъдата период на престъпна дейност, ако логически може да се направи извод, че разходите за сторително-монтажни дейности, свързани с промяната на първоначалното предназначение на сградата (на практика изграждане на нова сграда), като период съвпадат с престъпната дейност на ответника и може да се предположи връзка (пряка или косвена) между придобитото имущество и престъплението; следва ли факти и обстоятелства, установени посредством наказателното производство да се вземат предвид от гражданския съд, разглеждащ иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), в случаите, когато въз основа на тези обстоятелства може да се направи логическо предположение за връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на ответника.
Първият въпрос, свързан със свидетелските показания съдържа противоречие в себе си – цитиране на чл. 165, ал. 1, т. 5 ГПК, твърдение за установяване сключване на договор на стойност над 5000 лв., както и задължително съставяне на официални документи. Ако въпросът има отношение към оплакването в касационната жалба за недопустими гласни доказателства относно сключване на договор за заем за сума над 5000 лв. и за годината, в която сградата е била завършена в груб строеж, то ясно е, че не става реч за обстоятелства , които са установени или би трябвало да са с „официални документи в писмена форма“. Цитираната във въпроса норма – чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, няма никакво отношение към касационните оплаквания, а и изобщо нищо общо с предмета на делото. Забраната по чл. 164, ал. 1,т. 3 ГПК за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. няма никакво отношение към възможността да се установяват с всякави доказателствени средства подобни сделки, сключени между страна по делото и трето лице; по тези съображения и за Комисията, като трето лице по сделките, няма забрана да установява действителната цена, различна от тази, посочена в документите, по които лицата по чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) придобиват или се разпореждат с имущество. Отделно, няма никакво съмнение и е налице многобройна практика и по делата по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), че проверяваното лице може да доказва получаването на заеми, независимо от техния размер, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т. ч. със свидетелски показания. Относно завършването на сградата в груб строеж следва да бъде посочено, че е без значение дали е през 1995 г., както са установили свидетелите, или през 1996 г., когато е дадено разрешението за ползване, защото няма нито твърдения, включително и в касационната жалба, нито установени по делото обстоятелства, които да правят вероятно придобиването й към някоя от двете години във връзка с престъпна дейност, започнала през 2008 г.
Въпросът следва ли съдът да постановява решение въз основа на доказателства, които не са представяни и не са приети по делото, е поставен във връзка с касационното оплакване, че въззивният съд е възприел заключение по съдебна експертиза, изготвена при ползване на документи, които не били приложени по делото. Той е неотносим, защото експертизата е допусната и приета в първа инстанция, а във въззивна Комисията, която е и единствен въззивник, не е поставила въпроса за изключването й от доказателствения материал по делото и няма никакви оплаквания, свързани с експертното заключение. Въззивното производство е ограничено и е недопустимо въпрос, който не е бил спорен във въззивната инстанция, за който съдът няма задължение служебно да следи, да се поставя едва в касация.
Въпросът – „следва ли да се отнема имущество, придобито преди установения с присъдата период на престъпна дейност, ако логически може да се направи извод, че разходите за строително-монтажни дейности, свързани с промяната на първоначалното предназначение на сградата (на практика изграждане на нова сграда), като период съвпадат с престъпната дейност на ответника и може да се предположи връзка (пряка или косвена) между придобитото имущество и престъплението“, е неотносим, защото съдът, е приел, че подобно предположение не може да се направи, а още и, че има само преустройство на сградата. Ясно е и никога не е имало съмнение, че се отнема имущество, чието придобиване е във връзка с престъпната дейност, установена по надлежен ред. Придобива се имущество, което е в оборота, т.е., има самостоятелност. Подобрения на вещ могат да се придобиват само, когато по естеството си са такива, че могат да бъдат обособени като самостоятелен обект, отделно от подобрения, който също следва да е останал с характеристиките на отделна вещ. В случая нито се твърди, нито се установява подобна промяна на първоначалната вещ.
Въпросът дали следва факти и обстоятелства, установени посредством наказателното производство да се вземат предвид от гражданския съд, разглеждащ иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), в случаите, когато въз основа на тези обстоятелства може да се направи логическо предположение за връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на ответника, е неотносим, защото в случая, от вида на установената престъпна дейност, съдът не е могъл да установи връзка с придобитите преди това вещи, предмет на касационната жалба, подадена от Комисията. Следва да се посочи, че по отношение на тях съдът е приел, че няма никакви обстоятелства, които биха могли да наведат на логическо предположение за подобна връзка, а самата Комисия също не е посочила такива – как тя самата е достигнала до логическо предположение, че придобиването на имота и моторните превозни средства са във връзка с престъпната дейност на В. К.. Неустановяването на законен източник, вложен в придобиването само освобождава Комисията от доказване, че логическото предположение е действително осъществено, като го прави обосновано, но не замества самото предположение. Ясно е също така и никога не е имало съмнение, вкл. и по дела по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) за това в каква част присъдата е задължителна за гражданския съд и за необходимостта от доказване по правилата за разпределение на тежестта на доказване в гражданския процес на релевантните факти и обстоятелства. Следва да се изясни, че развитите от Комисията съображения, че „невинаги може да се докаже цялата престъпна дейност на лицето, поради което не бива да се ограничаваме с посочения в присъдата период“ са в противоречие със закона. Както е изяснено изрично още с ТР № 7/2013 г. ОСГК ВКС, установяване на престъпно деяние от граждански съд може да стане единствено в хипотезите на чл. 124, ал. 3 ГПК, недопустимо е присъдата да дава основание на Комисията, съответно на граждански съд по конфискацията, да предполага каква друга евентуално престъпна дейност би могло да е извършило вече осъденото лице, че и да му отнеме имуществото, защото било придобито във връзка с тази престъпна дейност, макар и не установена по надлежен ред.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на К*.
По касационни жалби вх. № № 3375/27.07.2016 г. и 3383/27.07.2016 г., подадени съответно от В. Я. В., чрез адвокат М. Р. и от В. К. К. и „Ю*“, също чрез адв. М. Р.:
Изложенията към тях са идентични с касационните жалби. Във всички писмени документи (жалби и изложения) са смесени едновременно касационни доводи по см. на чл. 281 ГПК, както и обосновка по чл. 280 ГПК, без ясно разграничение, с акцентиране на пасажи и чрез почерняне на текст и изписване на текст само с главни букви; част от въпросите и проблемите са многократно поставяни в един и същи документ (жалба/изложение). Независимо от това, като въпроси са зададени: „какви са предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по ЗОПДИППД и, по конкретно, необходимо ли е да се установи наличие на пряка или косвена връзка между престъпната дейността на лицето и нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка в искането и в съдебното решение, кога и и как съдът може да направи основателно предположение за наличие на такава връзка и следва ли поне връзката да е твърдяна по делото; трябва ли такава връзка да се установи от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и само така да направи обоснованото предположение; кои приходи се считат за законни по смисъла на закона, незаконни ли са само приходи, чието извличане е изрично забранено със закон; следва ли да бъде изследвана възможността на дружествата да придобиват имущество; законен източник на доходи ли е банковия кредит, пасив или актив, ако е върнат, длъжен ли е съда да изследва въпроса с какви средства и как е погасен заема за изследва въпроса с какви средства и как е погасен заема за да направи обосновано предположение, длъжен ли е съдът да съобрази и прецени възможността на контролираните лица да придобият имущество и да заплащат отпуснатите на тяхно име кредити, как се доказват приходите и може ли да се доказват със свидетелски показания, кога съдът не може да направи обосновано предположение; установяване на произхода на средствата за придобиване на имуществото изключва ли връзката между придобиване на имущество и престъплението, в това число и основателното предположение; относно мотивите на въззивното решение – длъжен ли е съдът да обсъди и прецени по свое убеждение доказателствата по делото и доводите на страните“.
По въпросите, имащи отношение към фактическия състав на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), следва да се посочи, че решението на въззивната инстанция не противоречи на задължителната съдебна практика, напротив, съобразено е напълно с нея, вкл. с разясненията в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС. В случая, от значение при това е не какви са всички предпоставки за уважаване на искането, а дали в случая, установените от въззивния съд, обуславят извод за основателност на иска. Няма законово изискване непременно за установяване на пряка или косвена връзка между придобиването на отнетото имущество и престъпната дейност, достатъчно е такава връзка обосновано да се предположи, както в случая е приел въззивния съд, като сам подробно и логично е обсъдил обстоятелствата по делото, вида на престъпното деяние, времето на придобиване на имуществото, законността на вложените средства в придобиването, финансовите и икономически възможности на субектите. В съответствие с трайно установената съдебна практика съдът е приел, че заемът сам по себе си не е противен на закона източник, но ако е погасен със средства с неустановен произход, то и имуществото, придобито чрез средствата от заема, се явява придобито с незаконни средства. Относно установяване на средствата, с които обсъжданите по делото заеми са погасени, съдът е изследвал всички допустими доказателства, преценил е и финансовите възможностите на лицата, извършили погашението, да го сторят, в съответствие с доходите, разходите им и начина им на живот. При тази преценка съдът е достигнал и до заключение, че голяма част от заемите, получени от В. К. през изследвания период, са погасени от него със средства с доказан законен произход. Приходите на физически и юридически лица могат да са от различни източници, с оглед на което се преценява допустимостта на свидетелски показания. Така напр. доходи по трудов договор от работна залата, се установяват с писмени доказателства, доходи от сделки, за чиято валидност или за доказване, е нужна писмена форма, също се установяват с писмени доказателства; при твърдение за симулативност на цената, това подлежи на доказване, като е възможно събиране и на гласни доказателства (в зависимост от сделката, страните по нея и конкретните твърдения) и пр.
Напълно в съответствие със задължителната съдебна практика е изготвил мотивите си въззивния съд – като такъв по съществото на спора, в рамките на въззивната проверка, очертана от страните с въззивната жалба и отговорите; ясно и точно е очертал предмета на материалноправния спор, твърденията и доводите на страните по него, обсъдил е поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, изложил е собствени фактически изводи и е направил обосновани и ясни правни заключения.
Въпросът има ли правото съдът да отнеме едновременно и вещта, придобита чрез заем и сумата, с която е погасен заема, е неотносим към постановения от съда резултат, защото съдът е установил, че „Ювелир 90“ е получил кредит от ПИБ в размер на 250 000 лв., който е погасен изцяло със средства с неустановен произход. От юридическото лице е отнет моторен кораб „Балканска принцеса“, придобит с договор за покупко-продажба от 28.06.2001 г., от [фирма], [населено място], представлявано от В. К., тъй като покупната цена от 77 048 лв. е платена с част от парите по тегления кредит. Съдът е отнел от В. К. К. и остатъка от кредита, като е установил, че той е извършил погашението с незаконни средства.
По самостоятелната касационна жалба на „Ю*“, също чрез адв. М. Р.:
Поставени са следните правни въпроси: „какви следва да са предпоставките и какво следва да е установено по делото, за да бъде отнето имуществото на дружеството; какво по смисъла на закона представляват кредити – пасив или актив и какво следва да бъде изследвано по делото във връзка с погасяването на кредитите, как и с какви доказателства може да се установява получаването на кредита и погасяването му, следва ли в доклада по делото съдът да е дал указания, че следва да се посочат доказателства за приходите на дружеството и възможността му да погасява кредита; кои доходи са незаконни по смисъла на закона и установяването на законен източник изключва ли връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото; може ли да се отнеме едновременно имущество, придобито чрез кредит и сумите, с които е погасен кредита.
Част от правните въпроси се повтарят с тези, поставени в другите две касационни жалби, обсъдени по-горе.
Относно въпроса, касаещ чл. 6 ЗОПДИППД (отм.), тълкуването на въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика, напротив, изцяло е съобразено с нея. Когато се претендира отнемане на имущество от контролирано лице, съгласно чл. 6 ЗОПДИППД (отм.) се предполага, че придобиването е финансирано със средства, предоставени от контролиращия. Контролираното лице може да се брани, като докаже, че е разполагало със средства от своята дейност и те са вложени в придобиване на имуществото. Имуществото подлежи на отнемане от контролираното лице, ако по отношение на контролиращия може да се направи основателно предположение, че придобиването на средствата, с които той е финансирал придобиването са свързани с неговата престъпна дейност, както е в случая.
Въпросите, свързани с доклада по чл. 146 ГПК, касаят процесуалните действия на първостепенния съд, а не тези на въззивния, доколкото подобно оплакване не е било въведено по надлежен ред във въззивно производство, а и тогава въпросът би имал отношение към приетото от второстепенния съд във връзка с оплакването за допуснати нарушения във връзка с доклада поделото. Само за пълнота – съдът указва на страните за подлежащите на доказване факти, не и какви фактически твърдения те имат възможност да правят, за да се защитят.
Няма противоречие, както стана ясно между разбирането на въззивния съд и в задължителната съдебна практика за това кои доходи са незаконни – тези, за които не е установен законен източник. Във въззивното решение, въззивната инстанция, изхождайки от това разрешение, е приела и в множество от случаите, че доходите на физическите и юридическите лица са законни. Установяването на законен източник прави необосновано предположението (стига такова да е налице) за наличие на връзка, била пряка или косвена, между престъпното деяние и придобиването на отнетото имущество и съдът не е приел нещо различно. Ако въпросът е зададен във връзка с кредитите, то вече стана ясно, че е необходимо да се установи законен източник на средствата, с които те са погасени.
И накрая, по оплакването за недопустимост на въззивното решение, тъй като искането по чл. 28 е за отнемане на парична равностойност на дружествени дялове, а съдът е постановил отнемане на дружествени дялове, следва да се посочи, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед вероятна недопустимост на решението. Налице е трайна съдебна практика, вкл. по чл. 290 ГПК, че на отнемане подлежат дружествените дялове, а не паричната им равностойност, като в случая не става реч за произнасяне по нещо различно от поисканото – срв. Решение № 506 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2010 г., IV г. о., ГК.
В заключени, не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби на ответниците по иска.
Разноските остават така, както са направени.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 142/22.06.2016 г. по въззивно гр.д. № 181/2015 г., постановено от Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: