О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София,22.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1611 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Р Б, чрез прокурор Б. С. от А. – С, срещу въззивно решение № 2326/15.12.2014 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3026/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна В. К. И., чрез адв. П. П. от АК Перник, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийският апелативен съд, като потвърдил решението на Софийски градски съд, е осъдил, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ (редакцията преди изм. ДВ бр. бр. 98/2012 г.), П. на РБ да заплати в полза на В. К. И. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдана с Присъда от 05.06.2007г. по нохд №16861/2006г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 07.02.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2008г. до окончателното изплащане; отхвърлил е иска в останалата част до претендирания размер от 25 500 лв.
В изложението към касационната жалба на П. е повдигнат въпросът дали съдът следва да извърши преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точно приложение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗЗД.
Въпросът е принципно значим, но, в случая, разглеждането му не е необходимо, доколкото не се установява поддържаното противоречие с ППВСВ 4/1968 г.
Разрешението на въззивния съд е съобразено с точното приложение на закона и трайно установената съдебна практика, включително тази, на която се позовава касатора. Софийският апелативен съд е обсъдил твърденията и доводите на насрещните страни, преценил е доказателствата и въз основа на цялостната им преценка, е достигнал до фактически заключения как се е отразило наказателното преследване на чувствата и преживяванията на ищцата.
Правният въпрос, свързан с излагането на мотиви на съда за наличието на причинноследствена връзка между незаконосъобразното обвинение и увреждането е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие с ТР-1-2001-ОСГК ВКС, т. 19. Следва да бъде изяснено, че принципните постановки в тълкувателния акт по въпроса за мотивиране на въззивното решение, не следва да се прилагат автоматично към промененото законодателство. След влизане в сила на ГПК от 2007 г. втората инстанция действа при условията на ограничен въззив, от което следват и редица специфики за предмета на въззивното производство, а и за съдържанието на съдебното решение. От друга страна, въззивният съд е изложил съображения, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./, е достатъчно да се установи увреждащо действие или бездействие на държавен орган по смисъла на цитираната разпоредба, както и наличие на неимуществено увреждане, като установяването на същото не следва да се подчинява на строго ограничени формални доказателства, за се приеме наличие на причинноследствена връзка между тях. Това тълкуване е напълно съобразено с трайно установената съдебна практика, вкл. по чл. 290 ГПК на ВКС – напр. решение № 480/23.04.2013 г., постановено по гр.дело № 85/2012 г. от ІV г.о.
Поставен е още и въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като се поддържа противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се позовава касаторът. В приложените към изложението решения на ВКС – № 3/13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г. на ІІІ г.о. и № 532/24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о., принципните разрешения по пставения правен въпрос не се различават от възприетото от съда. Различните обезщетения, съответно от 30 000 лв. и 15 000 лв., които са и значително по-високи от това в обжалваното въззивно решение, са определени при различни обстоятелства. Не е налице идентичност в казуса, за да се твърди, че различието в размера на обезщетението сочи на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Представено е и решение № 270/23.05.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по въззивно гр.д. № 407/2013 г, но без доказателства, че е влязло в сила, поради което с него не може да се установява противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е разяснено в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2326/15.12.2014 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3026/2014 г.
ОСЪЖДА П. на Р Б да заплати на В. К. И. сумата в размер на 600 лв., сторени от нея съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: