2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
гр. София, 11.11. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4078 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 126/10.03.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1033/2013 г. на Софийския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260/18.11.2013 г. по гр. дело № 354/2013 г. на Ботевградския районен съд, като краен резултат е уважен частично, предявеният от К. Д. П. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 215 от КТ, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 2 205 EUR, представляваща неизплатени дневни командировъчни пари за служебни командировки в Гърция и Германия през периода месец март – месец април 2011 г. и месец септември – месец ноември 2011 г., заедно със законната лихва от 28.03.2013 г. до окончателното й изплащане; в тежест на касатора е възложена и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на обжалване част от въззивното решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът К. Д. П. в отговора на жалбата излага становище и съображения за процесуална недопустимост на същата, евентуално – че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Възражението за недопустимост на касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, е неоснователно, тъй като жалбата е подадена срещу подлежаща на обжалване част от въззивното решение, както е посочено по-горе. Действително, с тази част от решението си окръжният съд е уважил иска по чл. 215 от КТ до размер 2 205 EUR, което е обжалваемият интерес в случая и той е по-малък от 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, обаче, релевантна за процесуалната допустимост на касационната жалба е цената на този иск, която, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, възлиза на пълния размер на исковата претенция, заявен с исковата молба, а именно – 2 800 EUR, равняващи се на 5 476.32 лв., т.е. – над 5 000 лв.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три правни въпроса, а именно: 1) дължат ли се дневни пари за командировка в случаите, когато командированото лице не е представило отчет по чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ; 2) следва ли да се изготви и представи отчет по чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ в случаите, когато командированото лице е пътувало със служебен автомобил; и 3) следва ли да се приемат периодите, посочени в командировъчните заповеди, за „фактически престой в чужбина” и за тях да се заплащат дневни пари за командировка в случаите, когато командированото лице не е представило отчет по чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ. По отношение на първия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 142/06.07.2012 г. по гр. дело № 1324/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. По отношение на останалите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения тези правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните:
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че е бил командирован в Гърция и Германия общо за 80 дни. С отговора на исковата молба ответното дружество (сега касатор) е оспорило иска по чл. 215 от КТ единствено с възраженията, че командироването на ищеца в тези две страни е било общо за 63 дни и че дължимите за тях дневни пари в размер 2 205 EUR са му били заплатени в брой, въпреки че ищецът не изготвил и представил „изискуемите съгласно наредбата и заповедите за командироване отчети”. С така направените възражения, и най-вече – с твърдяното плащане на част от процесната сума в размер 2 205 EUR, жалбоподателят-ответник не е оспорил, а е признал командироването на ищеца и фактическият му престой в чужбина за тези 63 дни. Поради това, въззивният съд е приел в обжалваното решение, че между страните е спорно плащането на тази дължима сума, като при съвкупната преценка на експертното заключение и гласните и писмените доказателства по делото, е достигнал до извода, че такова плащане не е доказано. Това е и решаващият му извод, обусловил уважаването на иска по чл. 215 от КТ до размер 2 205 EUR.
Изложените в мотивите към обжалваното решение, допълнителни съображения, че макар ищецът да не е представил отчет по чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ, фактическият му престой в Гърция и Германия е безспорно установен за тези 63 дни, съобразно издадените от ответника-работодател (и представени от него по делото) заповеди за командироване (каквито са и констатациите на вещото лице и твърденията на самия ответник по делото), като пътуването е било извършено със служебен автомобил на ответното дружество, поради което не са могли да бъдат представени транспортни документи, остават извън предмета на спора по делото, очертан от страните с исковата молба и с отговора на същата. Поради това, и трите правни въпроса, изведени и формулирани в изложението на жалбоподателя, свързани единствено с тези допълнителни съображения в обжалваното решение, но не и с решаващия извод на окръжния съд, че е недоказано твърдяното от касатора плащане на присъдената сума 2 205 EUR, не са обуславящи уважаването на иска по чл. 215 от КТ за същата сума и не са от значение за изхода на спора по делото. Поради това, тези три правни въпроса и не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, при което положение е безпредметно обсъждането на наведените от касатора допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл е и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общи основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 126/10.03.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1033/2013 г. на Софийския окръжен съд – в обжалваната част, с която е уважен частично, предявеният по делото иск с правно основание чл. 215 от КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.