2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 19.07.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1956 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от Н. Н. П. и от М. И. П. срещу определение № 274/14.10.2016 г., постановено по гр. дело № 3858/2016 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение № 174/02.07.2014 г., постановено по гр. дело № 7500/2013 г. от друг състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което е отменено отхвърлителното въззивно решение по делото и срещу жалбоподателите е уважен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка.
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбите се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Като неправилен се сочи изводът на състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановил обжалваното определение, че в молбата си за отмяна на влязлото в сила решение жалбоподателите не са изложили обосновано основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, като жалбоподателите считат, че са изложили такива по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Ответницата по частните жалби – ищцата по делото М. Г. Б. не е подала отговори на жалбите в срока за това.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
В подадената от жалбоподателите молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, те са посочили редица процесуални нарушения на първата инстанция по делото. Жалбоподателите (както и сами сочат в частните си жалби) обаче надлежно са упражнили правото си на въззивно обжалване срещу постановеното първоинстанционно решение по делото, поради което съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС правилно е приел в обжалваното определение, че с това е преклудирана възможността на жалбоподателите-молители да сочат тези процесуални нарушения и като основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК за отмяната на влязлото в сила решение на ВКС, още повече, че въззивното решение е било постановено в тяхна полза. Съгласно трайно установената практика на ВКС, производството за отмяна на влезли в сила решения по гл. 24 от ГПК е извънинстанционно и намира приложение само в изрично посочените хипотези по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК (представляващи основанията за отмяна), когато страната не е имала друг път на защита, включително – по реда на инстанционния съдебен контрол. Ако страната надлежно е упражнила правото си на въззивно обжалване на първоинстанционното решение по делото, недопустимо е тя да сочи като основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК за отмяна на атакуваното от нея, влязло в сила решение на касационната инстанция, процесуални нарушения на първата инстанция по делото. В тези случаи съдебният контрол е бил осъществен по реда на въззивното обжалване, като е без значение дали страната е съгласна с резултата от него – недопустимо е този инстанционен съдебен контрол да се дублира с извънинстанцинното производство за отмяна на влезли в сила решения.
В молбата за отмяна на жалбоподателите, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, се сочи и че жалбоподателят-молител М. П., в качеството си на ответник по иска и по касационната жалба, не е бил представляван пред ВКС от адвокат или друго лице по чл. 29 от ГПК, включително – подаденият от него отговор на касационната жалба не е бил приподписан от адвокат. Както подробно е разяснено в мотивите към обжалваното определение на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, молителите не сочат никакви обстоятелства, предвид които в случая да е налице някоя от хипотезите на чл. 29 от ГПК, респ. – да е налице някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК по отношение на жалбоподателя-молител М. П.. Изцяло от неговата воля в случая е зависело дали той да ползва услугите на адвокат, който да го представлява в производството пред ВКС, включително – при подаването на отговора на касационната жалба, като подаденият такъв от другата ответница по делото – жалбоподателката-молител Н. Пашова – негова съпруга, който е приподписан от упълномощения от нея адвокат по делото, ползва и него.
В заключение – в молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС липсват надлежни твърдения за обстоятелства, които да обусловят приложението на сочените от тях основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК или на друго основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 от ГПК, поради което съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС правилно е приел в обжалваното определение, че молбата е процесуално недопустима (в този смисъл е и т. 10 от тълк. решение по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274/14.10.2016 г., постановено по гр. дело № 3858/2016 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.