2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 22.02. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 325 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (неточно наименована „частна касационна жалба”), подадена от П. К. С. срещу определение № 335/11.11.2015 г., постановено по гр. дело № 5477/2015 г. от състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд (І-во гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила определение № 1264/21.04.2015 г. по ч. гр. дело № 1058/2015 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), на потвърденото с него разпореждане от 10.03.2015 г. по гр. дело № 11502/2014 г. на Варненския районен съд (ВРС), с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба срещу протоколно определение от 04.03.2015 г., както и на последното, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявен от жалбоподателя инцидентен установителен иск.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, като жалбоподателят счита и излага подробни доводи, че с него в нарушение на Конституцията на РБ и европейското законодателство са накърнени правото му на достъп до обективен и справедлив съд и на справедлив процес, и изобщо – правото му на съдебна защита, като е налице отказ от правосъдие.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е особено извънинстанционно производство за отмяна на порочни съдебни актове – единствено на посочените в чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 и чл. 304 от ГПК основания за това. Съгласно буквалното тълкуване на чл. 303, ал. 1 от ГПК, на отмяна по този ред подлежат съдебните решения, а съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. (които не са изгубили значение), на отмяна по този ред подлежат и други съдебни и несъдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, т.е. – имат сила, подобна на силата на пресъдено нещо, с която поначало се ползват съдебните решение в исковия процес, и/или за страната не съществува друг процесуален ред за защита.
Както е приел и съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, атакуваните в случая с молбата за отмяна на жалбоподателя, съдебни актове не попадат в тази категория. Необжалваемото (съгласно т. 7-а от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС) определение, с което първоинстанционният съд не приема за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 от ГПК, очевидно няма сила, подобна на силата на пресъдено нещо, а и страната може да предяви иска си за разглеждане в отделно исково производство, т.е. – тя има друг процесуален ред за защита. Поради наличието на този друг ред за съдебна защита, това необжалваемо определение не подлежи и на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. По същите съображения, не подлежат на отмяна и влязлото в сила разпореждане на първоинстанционния съд, с което е върната частната жалба, подадена срещу това необжалваемо определение, както и влязлото в сила определение на въззивния съд, с което се потвърждава разпореждането за връщането на частната жалба. Наред с горното, това въззивно определение подлежи и на касационно обжалване – с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, от която процесуална възможност се е възползвал и жалбоподателят в случая, като ВКС не е допуснал касационното обжалване поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От изложеното следва, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влезли в сила съдебни актове е процесуално недопустима, тъй като атакуваните с нея две съдебни определения и разпореждане не попадат в приложното поле на особеното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. от ГПК, в рамките на което – с разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ГПК законодателят изрично е предвидил и произнасяне от ВКС по процесуалната допустимост на молбата за отмяна.
Като постановено по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, обжалваното определение на състав на І-во гр. отд. на ВКС е процесуално допустимо. В мотивите към него е прието, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влезли в сила съдебни актове е процесуално недопустима, по изложените и по-горе съображения, а именно – че тези съдебни актове не се ползват със сила на пресъдено нещо и че жалбоподателят разполага с друг процесуален ред за защита, поради което обжалваното определение е и правилно. Разполагайки с този, установен в процесуалния закон, ред за съдебна защита, от част от който жалбоподателят вече се е и възползвал, напълно неоснователни са оплакванията и доводите в частната му жалба за нарушаване на правото му на достъп до обективен и справедлив съд и на справедлив процес, и изобщо – на правото му на съдебна защита.
В заключение – обжалваното определение, като валидно, процесуално допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 335/11.11.2015 г., постановено по гр. дело № 5477/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.