О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 15.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4970 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от К… „И…-М“, представлявана от председателя Н. Й. Н., чрез адв. Г. А. С. от АК София, срещу определение № 1052/25.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 653/2017 г. от Плевенския окръжен съд.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност
Насрещната страна [община] б… не отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, което по същество повтаря съдържанието на касационната жалба. Твърди се, че въззивният съд не се е съобразил със задължителна съдебна практика – решение № 20/26.01.2010 г. по гр.д. № 4882/08. I г.о. на ВКС, че „засегнатите от такъв документ страни имат правен интерес да установят неверността на тези записани изявления, които правят документа с невярно съдържание или неистински, защото в кръга на правомощията на определено лице е бил издаден документ, който само от външна страна е верен и истински, а по същество не отговаря на изискванията, за което е създаден“. Поддържа се, че е налице и аналогична практика в страната – решение по гр.д. № 261/2013 г. на РС Тетевен.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че правният въпрос, повдигнат от касатора и уточнен и преформулиран от настоящата инстанция, е за правния интерес от иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК.
Въпросът е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие, нито хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (неясно аргументирана).
П. „И. – М“, [населено място] бряг предявила иск срещу [община] б… по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване в отношенията им, че два броя съобщения за проведена процедура по приемане на ПУП – ПРЗ по ЗУТ са неистински, защото в съобщенията кооперацията не фигурира като адресат.
Въззивният Плевенски окръжен съд, като потвърдил определението на първостепенния Районен съд – Червен бряг, прекратил производството по иска като недопустимо. За да се аргументира, съдът посочил, че ищецът не е посочил правният си интерес от така предявения иск. Такъв не е налице, когато страната се позовава на абстрактната възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като доказателства с оглед други правоотношения. В случая е налице самоцелното установяване на неистинността на документите, без те да накърняват правата на ищеца, респективно той да е засегнат от тяхното издаване. Освен това, съдът е посочил, че явно ищецът има спор за собственост, като претендира наличие на такава относно имота, за който е изпратено съобщението, но той не може да бъде разрешен по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК във връзка с двете съобщения.
Разрешението на въззивния съд относно изискването за наличие на правен интерес от предявения иск е напълно в съответствие с посочената от страната съдебна практика, а и многобройната практика на ВС и ВКС. Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право. Няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или, ако в негово разположение, има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес.
Точно такъв е случаят. Предявеният иск не само не може да удовлетвори интереса от защита на претендирано вещно право на собственост, но и по никакъв начин няма как да се установи неистинност на двата документа в посочената в исковата молба част по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Правен интерес от иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е налице само, когато се цели отпадане на обвързващата доказателствена сила на съответния документ. Всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални) разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Няма никакво съмнение, че документите, предмет на предявения иск не разполагат с подобна обвързваща материална доказателствена сила досежно адресатите, на които би следвало да се изпратят.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1052/25.09.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 653/2017 г. от Плевенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: