2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 13 март 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 764 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗОПДИППД (отм.) и с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
Образувано е по частни касационни жалби на И. В. Д. и на К. за п…. на к… и за о… на н… п… и…. (КПКОНПИ) (с предишно наименование К.. за о.. на н… п…и… – § 6 от ПЗР на ЗПКОНПИ) срещу определение № 393/21.11.2017 г., поправено с определение № 24/22.01.2018 г., постановени по ч. гр. дело № 352/2017 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на определение № 7/19.09.2017 г. по ч. гр. дело № 934/2009 г. на Бургаския окръжен съд, като краен резултат, на основание чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.), е разрешено да се извърши плащане общо на сумата 8 400 лв., платима по 350 лв. месечно за периода 09.02.2017 г. – 09.02.2019 г., необходима за издръжката на Д., от иззета сума 20 250 EUR, съхранявана по сметка № BG09СЕСВ9790365652601 в Ц. кооперативна банка (Ц.), клон „Х.“, с титуляр СГП – Следствен отдел, като искането на Д. не е уважено за разликата над посочените суми до пълния му претендиран размер от 23 382.96 лв., платими по 974.29 лв. месечно за посочения период.
За да постанови обжалваното въззивно определение, апелативният съд е констатирал, че молбата на жалбоподателя Д. се основава на негови неотложни нужди, поради тежкото му икономическо положение и невъзможност да посреща ежедневните си нужди от храна и лекарства, съобразно констатираната с представеното ЕР на ТЕЛК намалена работоспособност. Съдът е приел, че съгласно представената по делото статистическа справка, минималната месечна издръжка на лице в страната е 375.76 лв. Установил е също, че молителят получава месечна пенсия в размер 153 лв., както и че с ЕР на ТЕЛК му е призната 70 % трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване: захарен диабет тип II, диаб. полиневропатия, АХ II С., състояние след реоперация по повод дискова херния. Апелативният съд е приел също, че представената рецептурна книжка на хронично болен е доказателство за лекарства, реимбурсирани или заплащани изцяло от НЗОК, както и че няма доказателства за предписано лечение на молителя във връзка със здравословното му състояние. По тези съображения въззивният съд е приел, че размерът на средствата, за които следва да бъде разрешено плащането от иззетата сума, следва да възлиза по 350 лв. месечно, или общо 8 400 лв. за процесния период; приел е, че по този начин месечният доход на молителя ще възлиза на 503 лв. (153+350), което е над минималния размер на месечната работна заплата от 460 лв.
Частните касационни жалби на двете страни по делото срещу така постановеното въззивно определение са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. И двете страни излагат оплаквания за неправилност на обжалваната от всяка от тях част от определението, като взаимно си оспорват жалбите.
В изложенията и към двете жалби, страните сочат, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по правни въпроси по приложението на чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.). От страна на касатора Д. е формулиран следният въпрос (уточнен от съда): каква е паричната стойност на разходите за лечение и за спазване на хранителен режим при специфично заболяване, и следва ли критерий за тези разходи да бъде средностатистическата издръжка на лице в страната по данни на НСИ. От страна на комисията-жалбоподател е формулиран следният въпрос (също уточнен от съда): въз основа на какъв критерий следва да се определи размерът на месечната издръжка, когато се касае за осигуряване на средства за заплащане на ежедневните разходи на лице с доход под средния.
Двата въпроса по приложението на чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.), които са сходни по съдържание, са от значение за изхода на делото и са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното въззивно определение. По тези въпроси не се установява задължителна практика и такава на ВКС, като въпросите са и от значение за точното прилагане на закона – при спорове пред съдилищата в подобни случаи, от значение са и за развитието на правото. С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне по жалбите и на двете страни по делото.
По поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира следното:
Когато неотложната хуманитарна нужда се изразява единствено в осигуряване на необходимата издръжка на проверяваното лице, респ. – на ответника по иска по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), и на членовете на семейството му (поради липса или недостатъчност на тяхно имущество, което да е свободно от наложените обезпечителни мерки, за да им осигури тази необходима издръжка), и когато необходимата издръжка е обичайната такава (не включва някакви извънредни и специфични разходи за лечение или за други неотложни хуманитарни нужди), при определяне размера на разрешаваното плащане съдът следва да изхожда от средностатистическите официални данни на НСИ за необходимата издръжка. И в тези случаи съдът може да вземе предвид конкретно установени обстоятелства по делото, които да обусловят увеличение или намаление размера на разрешаваното плащане, в сравнение със средностатистическите данни. Когато неотложната хуманитарна нужда се изразява в осигуряване на средства за лечение и за спазване на хранителен режим при специфично заболяване, за определяне размера на тези средства поначало са необходими специалните знания на едно или повече вещи лица от областта на медицината, фармацията и диетологията. Тъй като обаче самата разпоредба на чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.) предпоставя както неотложност, така и недостатъчност на свободни средства на молителя, за да не забавя производството по чл. 23, ал. 4 и 5 от ЗОПДИППД (отм.) (предвид и изрично предвидения кратък инструктивен 48-часов срок за произнасянето) и за да не го утежнява с разноски, няма пречка съдът да приложи втората алтернатива на чл. 162 от ГПК, а именно – да определи размера на разрешаваното плащане по своя преценка, също – в зависимост от конкретно установените обстоятелства по делото.
По касационните оплаквания на страните:
Основателни са оплакванията на жалбоподателя Д., че въззивният съд необосновано е приел, че той няма специфични разходи за лечение във връзка със здравословното му състояние. Основателни в тази връзка са и доводите, че общоизвестно е, че при заболяването захарен диабет са необходими постоянно лечение и най-вече – ежедневно спазване на специфичен хранителен режим. Неоснователни са останалите оплаквания и доводи на този жалбоподател. Неоснователно той се позовава на представени едва с частната му касационна жалба писмени доказателства за действителните му разходи, тъй като соченето на тези доказателства е вече преклудирано и е недопустимо събирането им от настоящата инстанция. Доводите му, че той не може да извлича доходи от недвижимите си имоти, които са възбранени по делото, както и че тази обезпечителна мярка е наложена за неоправдано дълъг период от време, са извън предмета на обсъждане в обжалваното въззивно определение, в което въззивният съд е приел, че искането му по чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е основателно, като е спорен само неговият размер.
Основателни са оплакванията и доводите на комисията-жалбоподател, че въззивният съд необосновано е определил размера на разрешеното плащане – по неясен критерий – средностатистическата месечна издръжка за едно лице в страната – в размер 375.76 лв., или минималната месечна работна заплата – в размер 460 лв. Настоящата инстанция намира, че последната не може да е критерий в случая, тъй като тя представлява минимално дължимото се възнаграждение за положен труд, каквато хипотеза не се разглежда по делото. Основателно е и оплакването на комисията-жалбоподател, че въззивният съд е прибавил месечната пенсия за инвалидност на молителя от 153 лв. към определените 350 лв., вместо да я извади като доход, каквото становище е заявил и самият молител в искането си към съда.
Предвид възприетия по-горе отговор на поставените по делото правни въпроси, настоящата инстанция намира, че размерът на плащането, разрешено от първата и въззивната инстанция, следва да се определи по следния начин: На първо място то следва да включи сумата 375.76 лв. – установеният месечен размер на необходимата издръжка за едно лице в страната по официални средностатистически данни на НСИ. Към тази сума следва да се прибавят необходимите специфични месечни разходи за лечение и най-вече – за спазване на специфичен хранителен режим от касатора-молител Д., предвид установените по делото негови трайни заболявания, с оглед на които за процесния двугодишен период му е определена 70 % намалена работоспособност. При извършената преценка съгласно посочената и по-горе разпоредба на чл. 162, предл. 2 от ГПК, и по изложените съображения при отговора на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира, че размерът на тези специфични месечни разходи следва да се определи на 1/3 от месечния размер на необходимата средностатистическа (обичайна) издръжка от 375.76 лв., т.е. – на сумата 125.25 лв. От така определения общ месечен необходим размер от 501.01 лв. (375.76+125.25) следва да се приспадне получаваната от касатора-молител Д. месечна инвалидна пенсия от 153 лв., с която той покрива тази част от необходимите му месечни обичайни (средностатистически) разходи за издръжка и специфични разходи за лечение и хранителен режим. Или размерът на плащането възлиза на сумата 348.01 лв., а при закръгление – 350 лв. (разликата от 1.99 лв. месечно е незначителна, предвид и приложението на чл. 162, предл. 2 от ГПК), т.е. – колкото е определил и въззивният съд.
В заключение – тъй като крайният извод в обжалваното въззивно определение е правилен, то следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 393/21.11.2017 г., поправено с определение № 24/22.01.2018 г., постановени по ч. гр. дело № 352/2017 г. на Б. апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА същото определение № 393/21.11.2017 г., поправено с определение № 24/22.01.2018 г., постановени по ч. гр. дело № 352/2017 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: