2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 17.01. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 814 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. М. срещу определение № 366/22.10.2012 г., постановено по гр. дело № 707/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, ІІ-ро гр. отд.). С него е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303 от ГПК на определение от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на Монтанския районен съд (МРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Във връзка с това се навеждат множество аргументи за неправилност на определението от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на МРС, като жалбоподателят квалифицира същото и като нищожно.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Отмяната по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК причини, представляващи основанията за отмяна. С изложеното в молбата, която е оставена без разглеждане с обжалваното определение, жалбоподателят не е навел никое от тези основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Вместо това, в молбата са изложени оплаквания за неправлиност на атакуваното с нея определение от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на МРС, като жалбоподателят сочи, че същото е и нищожно, както и че в него са допуснати очевидни фактически грешки. Така наведените от жалбоподателя пороци на атакуваното определение не попадат в никоя от хипотезите за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което е недопустимо да бъдат разглеждани в рамките на това извънинстанционно производство по реда на чл. 303 – чл. 309 от ГПК.
Като е приел същото в мотивите към обжалваното определение относно недопустимостта на подадената от жалбоподателя молба за отмяна, съставът на ІІ-ро гр. отд. на ВКС е постановил правилен съдебен акт. Наведените с частната жалба срещу него, доводи за неправилност и нищожност на определението от 27.06.2012 г. по гр. дело № 224/2012 г. на МРС не могат да бъдат обсъждани и в настоящото частно производство – с оглед преценка правилността, допустимостта и валидността на обжалваното определение на ВКС, ІІ-ро гр. отд. По изложените по-горе съображения, същото е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че то е валидно и допустимо, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 366/22.10.2012 г., постановено по гр. дело № 707/2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.