О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София, 25.09.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2050 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. А. чрез адв. С. С. от АК – Варна срещу въззивно решение № 206/27.11.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 500/2012 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Повдигнати са следните въпроси /дословно/:
„1.Има ли правен интерес ищеца от предявения иск, при условие, че по делото има представено решение на френски съд и този съд от Европейската общност несъмнено е формирал един правилен правен извод, че [фирма] не проявява нужната активност и не е заинтересован от „връщане” на конфискувания автомобил; 2. Къде е правната, житейска, стопанска и икономическа логика един скъп автомобил да се „предостави” ей така – на юнашко доверие на ползувател без пълномощно, застраховка и др. обезпечения; кой, кога и как постъпва така и, ако постъпи – защо постъпва; освен в един случай – когато „си е взел парите преди това”?; 3. налице са данни, че лицето, предоставило автомобила на ответника /то се яви като свидетел по делото/ е било снабдено преди това от ищцовото дружество с горните пълномощни, застраховки и обезпечения; 4. Действително ли това предоставяне е един „лошо” скроен номер, както е приел френският наказателен съд; А защо българският съд не направи тези изводи?; 5. Защо и в кои случаи може да се приложи правилото да се плати два пъти едно и също нещо /Non bis in idem/ вероятно само в случай, че няма данни за „двойно” плащане, но индиции за такова плащане има по делото и то, още пред френския наказателен съд.”
К. се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разглеждането на въпросите е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд е установил, че ищецът – търговско дружество е собственик на автомобила, описан в исковата молба и неговият пълномощник го предоставил на А. А., за да пребивава във Франция по повод на сватбата на сестра си.
С влязъл в сила съдебен акт на френски наказателен съд същият автомобил е конфискуван заради извършено с него от А. престъпление – сводничество. Претенцията на дружеството за реституция на автомобила не е уважена от френския съд.
Въззивната инстанция приела, че от виновното и противоправно поведение на А. е настъпило имуществено увреждане за собственика – ищец. А. е осъден да заплати паричната равностойност на автомобила, установена от съда чрез съдебна експертиза, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 23.11.2009 г., ведно със съдебноделоводни разноски.
От зададените от касатора въпроси в изложението му, съдържанието на същото, както и от съдържанието на касационната жалба, правният въпрос, който касационната инстанция чрез уточнение извлича е за правния интерес от разгледания иск при вече постановено решение на френски съд.
Принципният въпрос за наличието на правен интерес от искова защита – положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство е изясняван от Върховен касационен съд и от Върховния съд на Република България, като натрупаната по въпроса съдебна практика, включително и задължителна, е трайно установена. Интерес от искова защита е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото в исковата молба действие или бездействие на ответника. Така напр., няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес.
В случая, безспорно правен спор има, а въпросното решение на чуждестранния съд не го удовлетворява, нито прави неудачна избраната форма на искова защита чрез осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Не е налице и формирана сила на присъдено нещо, което е друго, самостоятелно основание за недопустимост на исковото производство. По наказателното дело, водено срещу А. във Франция, процесният автомобил е конфискуван. [фирма] е поискало отмяна на конфискацията, но искането е отхвърлено, защото мярката се налага, без значение кой е собственик на конфискуваното средство, щом е послужило за извършване на престъплението.
Ясно е, че въпросът за собствеността върху вещта не е била разрешена с посоченото решение в отношенията между насрещните страни по деликтния иск, предмет на настоящото съдебно производство, нито каквито и да са съображения в тази връзка на страните или на съда имат отношение към същия въпрос, още по-малко към правния интерес от исковата защита по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Всички останали въпроси от изложението вероятно са с оглед оспорване правото на собственост на ищеца върху автомобила поради придобиването му от страна на ответника. Подобни обстоятелства не са разглеждани от съдилищата по делото, а и не са заявявани по надлежен ред и в срок от А., съответно доказани по правилата на ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 206/27.11.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 500/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: