2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 22.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4594 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 279 и с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие” срещу разпореждане от 04.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 6320/2012 г. на Софийския градски съд. С него е разпоредено, на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, издаването на изпълнителен лист в полза на Б. М. М. срещу жалбоподателя за сумата 7 076.34 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че изпълнителният лист е издаден по невлязло в сила въззивно решение, обжалвано с касационна жалба с вх. № 47661/22.04.2013 г., подадена от жалбоподателя, а срещу последния, съгласно чл. 243, ал. 2 от ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 от У. правилник на ДФ „Земеделие” (УПДФЗ), същият е държавно учреждение.
Ответникът по частната жалба – ищецът Борислав М. М., в отговора на жалбата излага съображения за неоснователност на същата. Изтъква, че в случая не е налице хипотезата на чл. 242, ал. 1 от ГПК – допуснато предварително изпълнение на съдебно решение, а – хипотезата на чл. 404, т. 1 от ГПК – осъдително решение на въззивния съд. Сочи и че издаденият изпълнителен лист е представен от него на жалбоподателя с молба с вх. № 02-6500/5431/26.04.2013 г. (която последният е представил по делото, за да удостовери спазването на срока за обжалване), с оглед спазване на сроковете по чл. 519, ал. 2 от ГПК – да се предостави възможност на жалбоподателя да осигури изплащането на паричното вземане за обезщетението. Изтъква и че съгласно чл. 2, ал. 1 от УПДФЗ, жалбоподателят е държавно учреждение, но работи по извънбюджетна сметка, поради което се допуска изпълнение и чрез съдебен изпълнител, но ищецът не е сторил това, а се е обърнал директно към жалбоподателя.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Постановеното по делото въззивно решение от 12.03.2013 г., с което, като е потвърдено първоинстанционното решение от 22.03.2012 г. по гр. дело № 17306/2011 г. на Софийския районен съд, е присъдено в полза на ищеца обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер 7 076.34 лв. ведно със законната лихва, не е влязло в сила. Срещу него жалбоподателят е подал в срок касационна жалба с вх. № 47661/22.04.2013 г., по която е образувано и е висящо гр. дело № 4595/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Разпоредбата на чл. 243, ал. 2, пр. 2 от ГПК установява императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. Тази забрана се отнася за всяка хипотеза на невлязло в сила съдебно решение, включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. Забраната се разпростира и спрямо всички държавни учреждения. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. 2 от УПДФЗ, жалбоподателят е държавно учреждение, което работи по извънбюджетна сметка. Определящото в случая, обаче е предвиденото в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, ежегодно бюджетно финансиране на фонда-жалбоподател, а това, че той има и други източници на приходи, посочени в чл. 14, ал. 1, т.т. 3-14 от ЗПЗП, които се изразходват за извършване на дейността му за подпомагане на земеделските стопани, не променят статута му на държавно учреждение. Обстоятелството, че след издаването на изпълнителния лист ищецът е предприел действия съгласно чл. 519, ал. 2 от ГПК, като е подал молба до жалбоподателя за изплащане на присъденото обезщетение, не променя горните изводи и няма отношение към правилността на обжалваното разпореждане. В смисъла на изложеното е и константната практика на ВКС (например – определение № 386/03.06.2010 г. по частно търг. дело № 402/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 779/10.10.2011 г. по частно търг. дело № 402/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС).
От изложеното следва извод за неправилност на обжалваното разпореждане от 04.04.2013 г., което е постановено в разрез с императивната забрана, установена с чл. 243, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Поради това, то следва да се отмени, а издаденият съгласно него изпълнителен лист, също от 04.04.2013 г. (видно от отбелязването върху въззивното решение), следва да се обезсили.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 04.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 6320/2012 г. на Софийския градски съд, за издаването на изпълнителен лист в полза на Б. М. М. срещу Държавен фонд „Земеделие” за сумата 7 076.34 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, присъдени с постановеното по същото въззивно дело, решение от 12.03.2013 г.;
ОБЕЗСИЛВА издаденият съгласно същото разпореждане, изпълнителен лист от 04.04.2013 г. в полза на Б.М. М. срещу Държавен фонд „Земеделие” за сумата 7 076.34 лв., ведно със законната лихва.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.