2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465А
гр. София, 17.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1442 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Г.-В.” срещу решение № 660/18.05.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 727/2011 г. на Варненския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 534/16.02.2011 г. по гр. дело № 16686/2010 г. на Варненския районен съд, е уважен предявения от С. А. Ч. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № РД 21/26.08.2010 г. на председателя на кооперацията-касатор; в тежест на последната са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. А. Ч. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, въззивният съд е приел, че процесното уволнение на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, е незаконосъобразно на две основания: На първо място, председателят на ответната кооперация-касатор е заела тази длъжност въз основа на избор, а не по силата на договор за възлагане на управление, като не е установено по делото тя да е сключвала такъв договор за управление (установено е, че е налице допълнително споразумение за изменение на трудовия й договор – за длъжността „председател”). В тази връзка, като се е позовал на практиката на ВКС, окръжният съд е посочил, че специалното основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ следва да се прилага при точно спазване на законовите предпоставки, разширително тълкуване на които е недопустимо, като е изложил подробни съображения в тази насока. Също в тази връзка, въззивният съд, възприемайки и мотивите на първоинстанционния съд, е приел, че в случая не е налице договор за управление, тъй като с него не са възложени задачи за успешното управление на търговската дейност и постигането на определени стопански резултати, както и че по своята същност договорът за управление на търговско дружество е възмезден мандатен договор, с който се уговаря постигане на определени икономически резултати при осъществяване на търговската дейност, като се определя бизнес-програма на управляващия дружеството за срока на управление и се посочват конкретни икономически показатели, а възнаграждението на управляващия се обвързва с постигането им; като по делото не се доказва председателят на ответната кооперация-касатор да е сключвала такъв договор за управление. На второ място, въззивният съд, въз основа доказателствата по делото, е приел, че ищецът е уволнен от длъжност „ръководител финансов отдел”, каквато не заема (към момента на уволнението той е заемал длъжността „главен счетоводител”), поради което председателят на кооперацията не е носител на субективното потестативно право за прекратяване на трудовия му договор на специалното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ. Изрично е посочено, че и в двата случая (и на двете основания) уволнението е незаконно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на кооперацията-касатор, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран материалноправния въпрос – подписаният договор за ръководство на кооперацията с председателя й след избирането му, дава ли му правата, установени с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, независимо от факта, че договорът не е изрично наименован „договор за управление”. Поддържа се, че по този въпрос нямало съдебна практика, както и че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. навежда се допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение (и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК), е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Също съгласно т. 1 от посоченото тълкувателно решение, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, посоченият от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на правния спор, но разрешаването му от въззивния съд не е обуславящо изхода делото. Това е така, защото за да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, въззивният съд е приел, че процесното уволенние на ищеца е незаконосъобразно на две различни основания (липсата на сключен договор за управление между ответната кооперация и председателя й, и уволняването на ищеца от длъжност, която той не заема), всяко едно от които е самостоятелно и достатъчно за отмяната на процесното уволнение. При това положение, независимо от това как въззивният съд е разрешил посочения от касатора материалноправен въпрос, то това разрешение не влияе върху изхода на правния спор във въззивното производство, тъй като крайните правни изводи на окръжния съд за уважаването на иска са обусловени и от изложените от него алтернативни мотиви, че ищецът е уволнен от длъжност, каквато не заема, което само по себе си е достатъчно основание за отмяната на процесното уволнение, във връзка с което обаче касаторът не сочи правен въпрос в изложението си (в тази връзка няма и оплаквания в касационната му жалба). С оглед на това, разрешаването на посочения от касатора материалноправен въпрос в конкретния случай не е обуславящо изхода на правния спор пред въззивния съд, поради което и не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Независимо от горното, следва да се отбележи и че посоченият от касатора материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в решение № 101/08.03.2012 г. по гр. дело № 728/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 481/14.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и пр. Поради това, не е налице и соченото от кооперацията-касатор, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 660/18.05.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 727/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.