О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 12.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1689 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Ц. ЕАД, София, представлявано от изпълнителния директор В. Ж. Х. срещу въззивно решение от 09.06.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14409/2010 г.
Насрещната страна И. П. И. чрез адв. П. В. от АК – София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационно обжалване не следва да се допуска, като доводите са по същество за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е осъдил П. Ц. ЕАД, София да заплати на И. П. И. 42 225 евро трудово възнаграждение за периода месец декември 2009 г.- месец април 2010 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законния лихвен процент върху главницата, считано от 10.05.2010г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски.
Съдът е установил, че между страните има сключен трудов договор от 19.12.2008 г. П. Ц. ЕАД и И. П. И. не оспорват наличието на трудовоправна връзка. Няма представени доказателства за съществуване на друг договор между тях за спорния исков период от време. Съдът, като взел предвид становищата на страните, съдържанието на цитирания договор, като и на анексите от 01.01.2009г. и 05.01.2009г., приел, че с последните е постигната уговорка за изменение на основния трудов договор от 19.12.2008 г.
Установен е размера на дължимото от работодателя месечно трудово възнаграждение и съдът е достигнал до извода, че футболният клуб е останал задължен с присъдената с решението сума, на осн. чл. 128 КТ.
Касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване с възпроизвеждане на законовите разпоредби в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Цитирането на закона не е обосновка на основанията, преценявани в производството по чл. 288 ГПК за селектиране на касационните жалби.
В изложението касаторът е записал още: „Критериите по чл. 280 са налице в конкретния казус. Първоинстанционният съд ни осъжда да заплатим исканата от ищеца сума 42 225 евро на основание чл. 128 от Кодекса на труда за периода декември 2009 – април 2010 г., ведно със законната лихва от 10.05.2010 г. и разноски в размер на 7 510 лв., както и по сметката на съда сумата от 3 303,39 лв., което изцяло е потвърдено от горната инстанция – СГС. За да постанови решението си съда в мотивите си приема, че ищеца – въззиваем е изпълнявал длъжността „професионален футболист”, като счита, че до извода се достига и от представения трудов договор № 129/19.12.2008 г., както и от анексите към него от 01.01.2009 г. и 05.01.2009 г. Решението противоречи на практиката на ВКС, а по точно Р-1170-2008-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 3777/2007 г.”
Несъгласието с фактическите и правни изводи на съда не е достатъчно да обоснове допускане на касационно обжалване. В молба от 11.11.2011 г. са изложени съображения, че анексите не се отнасят към трудовия договор на И., като не е ясно във връзка с какъв друг договор са сключвани те според футболния клуб.
Изложеното в т. 2, 3 и 4 от същата молба най-общо поставя въпроса за редовността на исковата молба и може ли съда да се произнесе за дължими суми по друг договор, различен от посочения в нея. Въпросът е неотносим, защото съдът е приел, че между страните има само едно трудово правоотношение, възникнало с договора от 19.08.2008 г., а всички последващи анекси, включително и цитираните в исковата молба, само го изменят. Именно изменените уговорки, регулират трудовото правоотношение през исковия период от време и съдът е основал решението си на анексите, именно като част от основния договор.
Касаторът се позовава и на противоречива съдебна практика. Цитираното съдебно решение от 2008 г. на ВКС е постановено по иск с правно осн. чл. 134 ЗЗД и единственият правен проблем, който съставът на Върховния касационен съд е разгледал е за необходимостта да се индивидуализира с цена всеки един от субективно съединени искове. Казусът няма нищо общо с трудовия спор по чл. 128 КТ, в случая няма и субективно съединени искове
Постановление № 5/1975 ВС също няма нищо общо с материалноправния проблем по настоящото дело, нито може да се свърже по някакъв начин дори с оплакванията по касационната жалба. От друга страна, указанията в посоченото постановление касаят задължението на гражданския съд по изясняване на действителните права и отношения на страните в гражданския процес и то, при действието на отменения ГПК от 1952 г.
Касаторът е приложил още и определение № 357-2009-І ГО по ч.гр.д. № 293/2009 г., по което е прието, че в конкретния случай исковата молба по чл. 53, ал. 2 ЗКИР – иск за установяване на грешка в кадастралната основа, е редовна и спорната част е достатъчно индивидуализирана. Не е ясно в каква връзка касаторът е приложил този съдебен акт и какво отношение има той към касационната жалба и съображенията на въззивния съд в обжалваното решение, за да постанови крайния резултат по спора.
В заключение не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 09.06.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14409/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: