8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. София, 08 февруари 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4595 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 73 от ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на С. на К. на ч. с. и. (С…..) срещу решение от 10.07.2017 г., постановено по дисц. дело № 10/2017 г. на Дисциплинарната комисия на К. на ч. с. и. (ДК на К….). С обжалваното решение е отхвърлено искането с изх. № 3188/29.12.2016 г. на жалбоподателя за ангажиране дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Н. П. с рег. № 851, за това, че нарушил чл. 2 – чл. 4 и чл. 11 – чл. 15 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители (ЕКЧСИ), като: 1) приел по изп. дело № 20158510400825 втори кредитор-цесионер с частична претенция по изпълнителния лист, като целял заобикаляне на закона, с цел неправомерен резултат, а именно – облагодетелстване от калкулиране на юрисконсултско възнаграждение в прекомерен размер, което да обремени длъжника; 2) с действията си по същото изпълнително дело довел до уронване престижа на професията, с изпълнение на искания, противоречащи на добрите нрави, водещи до злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК, като уважил искането за разноски; и 3) провел производството по същото изп. дело, сочейки грешен взискател, и по този начин злепоставил интересите на длъжника, понесъл впоследствие вреди от заплатени разноски в резултат на допуснатата от ЧСИ грешка.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна в дисциплинарното производство. В жалбата се излагат оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на закона.
Ответникът по жалбата ЧСИ М. Н. П. и м. на п. оспорват жалбата, като излагат съображения и доводи за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна относно първите две нарушения и е основателна относно третото.
По отношение първите две нарушения съдът намира следното:
Между страните няма спор относно фактите по делото, а и установени от писмените доказателства, те са следните: На 30.05.2014 г. Пловдивският районен съд (ПРС) е издал изпълнителен лист в полза на С. Н. А., съгласно който [фирма] е осъдено да ? заплати сумите 52.54 лв. и 600 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и сумата 600 лв. – разноски за въззивното производство по делото, по което е издаден изпълнителният лист. С писмен договор от 13.03.2015 г. С. А. е цедирала на [фирма] вземанията си за всички суми по изпълнителния лист, като на 18.03.2015 г. длъжникът е бил уведомен за цесията. На 31.03.2015 г. [фирма], чрез пълномощник-юрисконсулт, е подало до ЧСИ П. молба за образуване на изпълнителното дело – за събиране само на вземането за сумата 600 лв. – разноски за първоинстанционното производство – по изпълнителния лист, както и на разноски за адвокатско (юрисконсултско) възнаграждение в минимален размер от 200 лв. и на всички други разноски, извършени по изпълнителното дело. На следващия ден 01.04.2015 г. [фирма], чрез пълномощника-юрисконсулт, е подало и молба за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника в „С. Н.А.“ – клон София, а в случай, че се установят вземания на длъжника и към други трети лица – и върху тези вземания, като е направено искане за разноски за адвокатско (юрисконсултско) възнаграждение в минимален размер от 196 лв. и за всички други разноски, извършени по изпълнителното дело. На същия ден 01.04.2015 г. ЧСИ П. е изпратил до длъжника [фирма] покана за доброволно изпълнение (П.) – общо за сумата 1 196 лв., от които: сумата 600 лв. – присъдени разноски (по изпълнителния лист), сумата 350 лв. – разноски по изпълнението (за адвокатско (юрисконсултско) възнаграждение), както и сумата 246 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 21.04.2015 г. ЧСИ П. е изпратил до посочената от взискателя банка запорно съобщение, с което е наложил запор върху всички сметки на длъжника в банката до размер 1 190 лв. (сумата включва сумите, посочени в П., като само сумата за такси е намалена от 246 лв. на 240 лв.). На 24.04.2015 г. ЧСИ П. е изпратил съобщение до банката, с което е вдигнал запора. На 27.04.2015 г. ЧСИ П. е издал постановление, с което е прекратил изпълнителното производство, поради погасяване на претендираното задължение.
При тези обстоятелства по делото, за да достигне до извода, че не са налице първите две процесни нарушения, в мотивите към обжалваното решение дисциплинарният състав, позовавайки се на разпоредбите на чл. 426 и чл. 429, ал. 1 от ГПК, е приел, че няма законова пречка да се образува изпълнително дело за събиране на част от присъденото вземане, когато взискателят го е заявил изрично в искането си. В тази връзка е посочено, че частичната претенция може да е основана на различни причини, включително – опрощаване и извънсъдебно плащане. Изтъкнато е и че взискателят е представил по изпълнителното дело писмени доказателства за качеството си на цесионер и че длъжникът е уведомен за цесията, както и че последният, след връчването на П. не е подал жалба или възражение срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в П., нито е оспорил дължимостта на присъдената сума по изпълнителния лист, нито е платил до налагането на запора.
В жалбата си СК…, позовавайки се на чл. 2, ал. 1 от ЕКЧСИ, изтъква, че при извършване на действия по изпълнението, ЧСИ е необходимо да съблюдава спазването на законните интереси на всички участници в изпълнителното производство, както и да положи дължимата грижа те да не злоупотребяват със свои права. Позовавайки се на систематично тълкуване на чл. 11, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЕКЧСИ, жалбоподателят сочи, че тези разпоредби изрично забраняват действията на ЧСИ да целят нещо различно от реализиране на присъдените притезания, поради което за ЧСИ съществува изискване да се убеди, че искането на взискателя по конкретното дело е насочено към тази цел. В тази връзка се поддържа, че предявяването на частична претенция по изпълнителното дело може да се основава и на опрощаване или извънсъдебно плащане, но също толкова вероятно е чрез предявяване на частична претенция на частен правоприемник на взискателя да се цели облагодетелстване от калкулиране на юрисконсултско възнаграждение в прекомерен размер, което да обремени длъжника. С оглед на това се поддържа, че за да спази нормите на чл. 11, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЕКЧСИ, в случая ЧСИ П. е следвало да поиска от взискателя-цесионер представяне на доказателства за опрощаване, извънсъдебно плащане или погасяване на непредявената част от присъденото притезание. По отношение на второто процесно нарушение жалбоподателят допълва, позовавайки се на чл. 2, ал. 3 от ЕКЧСИ, че чрез своите действия ЧСИ е длъжен да не позволяла уронване престижа на професията. С оглед на това поддържа, че в случая, като е уважил искането за разноски, без да извърши необходимите действия и да се убеди, че чрез това искане не се преследва забранена цел, е допуснал уронване престижа на професията.
Съдът намира, че изложените в жалбата, принципни съображения по тълкуването и приложението на чл. 2 и чл. 11 от ЕКЧСИ са правилни и са в съответствие с константната практика на ВКС – решение № 325/29.12.2014 г. по гр. дело № 4263/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 277/08.12.2015 г. по гр. дело № 4373/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 33/31.03.2016 г. по гр. дело № 3271/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В тези решения е прието, че многократното последователно цедиране от първоначалния кредитор на малки суми от присъденото му вземане по изпълнителния лист на множество различни цесионери и встъпването (присъединяването) на всеки един от тях по едно или по различни изпълнителни дела при един и същи ЧСИ, както и начисляването от ЧСИ на такси и разноски за изпълнението в полза на всеки един от тях и за всяко действие по изпълнението, несъмнено сочи на явна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК и е налице дисциплинарно нарушение.
Случаят по настоящото дело, обаче е напълно различен. Първоначалният кредитор е цедирал цялото си вземане по изпълнителния лист на едно лице, който цесионер е поискал по образуваното от него изп. дело събиране само на част от вземането, като ЧСИ П. е начислил в негова полза минималния размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение за образуването на изп. дело и за процесуалното представителство по него (чл. 10, т. 1 и т. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М.) и надлежия размер на таксите за изпълнението по ТТРЗЧСИ, за което няма и спор между страните. При тези обстоятелства в настоящия случай, ЧСИ П. не е имал законово основание нито да откаже образуването на изп. дело поради това, че взискателят е цесионер – частен правоприемник на първоначалния кредитор по изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 от ГПК), или поради това, че с молбата си той е поискал събиране само на част от вземането по изпълнителния лист и последвалия договор за цесия, нито да откаже принудителното събиране на тази част от вземането чрез поискания запор (чл. 6, във в.р с чл. 426 от ГПК и с чл. 19 от ЗЧСИ), нито да откаже да начисли и събере, претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение и останалите разноски по изпълнението (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и чл. 79 от ГПК – в тогава действащата редакция на закона).
Неоснователно се поддържа в жалбата на СК….., че за да спази нормите на чл. 11, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЕКЧСИ, в случая ЧСИ П. следвало да поиска от взискателя-цесионер представяне на доказателства за опрощаване, извънсъдебно плащане или погасяване на непредявената част от присъденото притезание. Даването на такива указания от ЧСИ на взискателя, освен че няма основание в процесуалния закон, би било и безпредметно, тъй като дори и последният да не ги изпълни, то и в този случай (предвид посочените по-горе процесуални разпоредби и чл. 433 от ГПК), ЧСИ не би имал законово основание нито да откаже образуването на изп. производство, нито да го прекрати, нито да откаже събирането на вземането, нито да откаже начисляването и събирането на всички надлежно начислени разноски по изпълнението. В тази връзка следва да се отбележи, че ЧСИ е длъжен да спазва процесуалните разпоредби, а предвид чл. 29, ал. 1 от ЗЧСИ – и нормите на ЕКЧСИ, както в отношенията си с длъжника, така и в отношенията си с взискателя.
По изложените съображения, съдът намира, че ЧСИ П. не извършил първите две процесни нарушения.
Относно третото процесно нарушение съдът намира следното:
От доказателствата по делото се установява, а и няма спор между страните, че във връчената на длъжника [фирма], покана за доброволно изпълнение (П.) с изх. № 46617/01.04.2015 г. ЧСИ П. погрешно е посочил взискателя – [фирма], вместо действителния взискател [фирма]. По същия начин погрешно е посочен взискателят, и в запорното съобщение и в съобщението за вдигането на запора, връчени на банката, както и в други съставени от ЧСИ П. документи по изп. дело. В постановлението от 27.04.2015 г. за прекратяване на изпълнителното производство страните по него (респ. – взискателят) не са посочени по никакъв начин. Едва в съобщението за прекратяването на изпълнението, връчено на длъжника на 04.05.2015 г., ЧСИ П. е посочил действителния взискател [фирма]. По делото е установено и че предвид така връчената му П., длъжникът е оспорил по реда на чл. 439 от ГПК да има задължение към [фирма]; първоначално сезираният с този отрицателен установителен иск ПРС с определение от 27.04.2015 г. е изпратил делото по подсъдност на СРС, а последният с влязло в сила определение от 22.03.2016 г. е прекратил исковото производство като недопустимо – поради липса на правен интерес за ищеца (длъжника) [фирма], тъй като ответникът [фирма] не е взискател по изпълнителното дело; със същото определение СРС е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 300 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е установено и че длъжникът не е извършвал никакви процесуални действия и справки по изп. дело, като едва на 20.04.2016 г. – след прекратяването на изпълнението и на исковото производство по чл. 439 от ГПК е поискал от ЧСИ П. да му издаде удостоверение, от което да е видно кой е взискателят по изп. дело, като това удостоверение му е издадено на 27.04.2016 г.
При тези обстоятелства по делото, в мотивите към обжалваното решение съставът на ДК на К…. е приел, че допуснатата в П. и в запорното съобщение до банката, фактическа грешка, изразяваща се в погрешното посочване на взискателя, не е довела до нарушение правото на защита на длъжника срещу проведеното принудително изпълнение. Прието е и че разноските, за които длъжникът е осъден в исковото производство по чл. 439 от ГПК, не са в резултат на действията на ЧСИ П..
Съдът намира, че с жалбата на СК….. неоснователно се оспорва последния извод на дисциплинарния състав, който е правилен. Длъжникът не е положил елементарна грижа за интересите си, като е завел иска по чл. 439 от ГПК срещу погрешно посоченото в П. като взискател [фирма], без да направи никаква справка по изпълнителното дело – това е направено от длъжника едва след прекратяването на исковото производство и осъждането му за разноски от съда. С това свое грубо небрежно поведение длъжникът изцяло е прекъснал причинно-следствената връзка между понесените от него разноски в исковото производство и действията на ЧСИ П., изразяващи се в погрешното посочване на взискателя в П. и във връчването на последната на длъжника. Поради това, в искането за налагане на дисциплинарно наказание и в жалбата на СК…. неоснователно се поддържа, че длъжникът понесъл вреди в резултат на грешката.
От друга страна, в жалбата основателно се поддържа, че тази очевидна фактическа грешка в П., допусната от ЧСИ П., е довела до злепоставяне интересите на длъжника (както е направено искането за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение), което понятие има по-широко значение от прието от дисциплинарния състав, че не е нарушено правото на защита на длъжника срещу проведеното принудително изпълнение. Съдът намира, че макар и формално и допуснато по небрежност от ЧСИ П., погрешното посочване на взискателя в П. е в грубо нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 428, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от ГПК. ЧСИ П. също не е положил елементарната дължима грижа да провери наименованието на взискателя по изп. дело както при подписването на самата П., така и при съставянето на останалите изходящи от него документи по изп. дело, като взискателят вярно е посочен едва в съобщението до длъжника за прекратяването на принудителното изпълнение срещу него. Това поведение на ЧСИ П. е неправомерно, тъй като съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЧСИ той е длъжен да спазва нормите на ЕКЧСИ, а разпоредбите на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 2 и с чл. 10, ал. 2 от ЕКЧСИ изрично го задължават да осъществява задълженията си добросъвестно и отговорно, да формулира ясно и точно всички документи, отправени до страните и останалите участници в изпълнителното производство, и по време на изпълнителния процес да съобразява техните законни интереси. В случая, като не е изпълнил тези свои задължения, ЧСИ П. очевидно е злепоставил интересите на длъжника, който се е доверил на посоченото във връчената му П. и е завел иска по чл. 439 от ГПК срещу лице, което не е действителният взискател по изп. дело.
По изложените съображения, съдът намира, че ЧСИ П. е допуснал третото дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, за което е поискано налагане на дисциплинарно наказание от СК….. Предвид формалния характер на нарушението – без настъпили за длъжника вреди, както и предвид формата на вина – небрежност, съдът намира, че за това нарушение на ЧСИ П. следва да бъде наложено най-лекото предвидено в закона наказание, а именно – това по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ – порицание.
В заключение, на основание чл. 73, ал. 4, изр. 2 от ЗЧСИ, обжалваното отхвърлително решение на ДК на КЧСИ следва да се отмени, като неправилно, само в частта относно установеното по-горе от съда процесно дисциплинарно нарушение, като с настоящото решение за него следва да се постанови налагането на ЧСИ П. на посоченото дисциплинарно наказание, а в останалата част обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в тази част.
Предвид този изход на съдебното производство (уважаването на жалбата, респ. – на искането за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на едно от трите процесни нарушения), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, ответникът по жалбата ЧСИ П., дължи и следва да бъде осъден да заплати на КЧСИ (юридическото лице, чиито орган е жалбоподателят СКЧСИ), претендираните от жалбоподателя, разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в размер 1/3 (съразмерно на уважената част от жалбата, респ. – искането) от средния размер от 100 лв. по чл. 23, т. 4 от НЗПП (предвид вида и количеството на извършената от юрисконсулта работа и фактическата и правна сложност на делото), а именно – сумата 33.33 лв. Също предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К…. (юридическото лице, чиито орган е жалбоподателят СК….) дължи и следва да бъде осъдена да заплати, претендираните и направени от ответника по жалбата ЧСИ П., разноски за адвокатско възнаграждение, но в размер 2/3 (съразмерно на отхвърлената част от жалбата, респ. – искането) от заплатеното възнаграждение от 500 лв., а именно – сумата 333.33 лв. Министърът на правосъдието, макар съгласно чл. 71, ал. 1, изреч. 1 от ЗЧСИ задължително да участва чрез свой представител като страна в дисциплинарното производство, включително и в неговата съдебна фаза, и макар и да е бил представляван по делото от юрисконсулт, в случая нито е жалбоподател, нито се е присъединил към жалбата на СК….., нито е ответник по тази жалба, нито е внесъл искането за дисциплинарно наказание пред ДК на К….., нито е ответник по това искане, поради което Министерството на правосъдието (юридическото лице, чиито орган е министърът), нито има право на разноски, каквито неоснователно са претендирани за юрисконсултско възнаграждение, нито дължи разноски на жалбоподателя и на ответника по жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 10.07.2017 г., постановено по дисц. дело № 10/2017 г. на Д. к. на К. на ч. с. и., – в частта, с която искането с изх. № 3188/29.12.2016 г. на Съвета на К. на ч. с. и. и за ангажиране дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител М. Н. П. с рег. № 851 е отхвърлено в частта относно нарушението, изразяващо се в това, че е провел производството по изп. дело № 20158510400825, сочейки погрешено взискателя, и по този начин е злепоставил интересите на длъжника; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на частния съдебен изпълнител М. Н. П. с рег. № 851, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, дисциплинарното наказание „порицание“, за това, че в нарушение на чл. 428, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от ГПК, в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 46617/01.04.2015 г. по изп. дело № 20158510400825 погрешено е посочил взискателя и по този начин – в нарушение на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 2 и с чл. 10, ал. 2 от ЕКЧСИ, във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗЧСИ, е злепоставил интересите на длъжника.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.07.2017 г., постановено по дисц. дело № 10/2017 г. на Д. к. на К. на ч. с. и., – в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, частния съдебен изпълнител М. Н. П. с рег. № 851 да заплати на К. на ч. с. и. сумата 33.33 лв. (тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. на ч. с. и. да заплати на частния съдебен изпълнител М. Н. П. с рег. № 851 сумата 333.33 лв. (триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: