2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 04.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 6930 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областната дирекция на М… (О.. на М..) в [населено място] срещу решение № 258/08.08.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 575/2014 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното възивно решение, като е потвърдено решение № 256/14.05.2014 г. по гр. дело № 331/2014 г. на Горнооряховския районен съд, са уважени предявените от Г. М. З. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ със заповед № Яз-137/20.01.2014 г. на директора на ответната ОД..на М..– касатор, и ищцата е възстановена на длъжността „системен оператор” в Администрация Р. „П.” – [населено място]; в тежест на жалбоподателя е възложена държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три правни въпроса по приложението на чл. 329 от КТ, а именно: 1) достатъчно ли е при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволненият работник или служител да твърди неприлагане на критериите по чл. 329 от КТ, за да се приеме, че той оспорва правилността на преценката на работодателя при прилагането на тези критерии и налага ли се в тези случаи работодателя да доказва правилността на тази своя преценка; 2) следва ли задължително по делото да са събрани данни, че правото на подбор е упражнено за реализиране на цели, различни от законоустановените, за да се направи извод за формалност на подбора; и 3) следва ли уволненият служител изрично да оспори обстоятелствата, отразени в документа, обективиращ преценката на работодателя за извършването на подбора, за да е налице процесуално задължение за работодателя да докаже в съдебното производство чрез разпит на свидетели или други доказателствени средства, защо счита, че едни служители работят по-добре от други. Формулировката на първия и третия правни въпроси, изведени от касатора, е уточнена и конкретизирана от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първите два правни въпроса, жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като сочи, че те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага съображения в тази насока. По отношение на третия правен въпрос, касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Г. М. З., в отговора на жалбата и в писмена защита излага становище и съображения за неоснователност жалбата; претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, поради това, че извършеният от ответника-работодател, задължителен в случая подбор, е формален и незаконосъобразен. За да достигне до този решаващ извод, окръжният съд е приел за установено следното: Със заповед № К-4269/27.12.2013 г. за утвърждаване на щат на О.. на М… – [населено място], в сила от 01.01.2014 г., по отношение на Р. „П.” – [населено място], за длъжността „системен оператор” са предвидени три, вместо съществуващите до този момент четири бройки. Със заповед № Яз-10/02.01.2014 г. е определена комисия за извършване на подбор между всички лица, работещи на длъжност „системен оператор” в Администрация РУ, с предварително определени критерии: първи – „квалификация”, включващ образование и следдипломна квалификация, и втори критерий – „ниво на изпълнение на възложената работа”, включващ аналитична, техническа и комуникативна компетентност, както и умения за работа в екип. За проведения подбор комисията е изготвила протокол № Я-502/08.01.2014 г., съгласно който по първия критерий всички служители са получили равен брой точки; а по втория критерий „ниво на изпълнение на възложената работа” най-малък брой точки е получила ищцата. При така установените обстоятелства въззивният съд е споделил (съгласно чл. 272 от ГПК) извода на първоинстанционния, че извършеният подбор е бил задължителен, с оглед на факта, че се съкращава една бройка от множество еднородни длъжности. Споделил е и изводите районния съд, че съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатирането на формалното прилагане на критериите по чл. 329 от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по тези критерии; както и че по делото липсват доказателства по какъв начин са оценявани ищцата и останалите служители по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа”, като в това отношение само представеният протокол за извършен подбор е недостатъчен. В тази връзка окръжният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели (допуснати по искане на ищцата), от които е установил следното: Свидетелят К. – ръководител на отдел „Охранителна полиция”, участвал в комисията и подписал протокола за извършения подбор, е заявил, че няма преки впечатления от работата на ищцата, а доколкото има някакви наблюдения върху дейността й, той е посочил, че тя е стриктен и изпълнителен служител. Свидетелят Л. – началник на отдел „Криминална полиция” също е заявил, че не познава в детайли работата на ищцата, както и че не е оценявал работата й при подбора; има добро мнение за работата й, няма забележки към документооборота, който касае криминалния отдел. При така обсъдените свидетелски показания, позовавайки се на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е споделил и изводите на първоинстанционния, че при упражняване на правото на подбор преценката по чл. 329 КТ не е субективна, а има обективни признаци, които могат да се установяват с всякакви допустими от закона доказателствени средства, в т. ч. и със свидетелски показания; че спазването на обективните признаци на критериите по чл. 329 КТ е условие за законосъобразност на извършвания подбор; че истинността на отразените в протокола на комисията за подбор обстоятелства, подлежи на пълно и главно доказване във фазата на съдебния контрол, щом уволненият служител оспорва оценката при подбора; че за да бъде обективна, тази оценка трябва да почива на конкретни обстоятелства от трудовата дейност на работника или служителя, а не само да отговаря формално на критериите. Окръжният съд е приел и че в случая, в съдебната фаза работодателят не е установил с допустимите от закона доказателствени средства тези конкретни факти и обстоятелства, довели до конкретната оценка, а именно защо е прието, че дадени служители работят по-добре от ищцата. Приел е и че след като в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, конкретните обстоятелства, от които е направен извод, че ищцата не се е справяла добре с възложените й задачи и че не отговаря в достатъчна степен на критерия „ниво на работа”, също са в негова тежест за доказване, а той не е сторил това. При тези мотиви, въззъвният съд е извел и решаващият си извод, че чл. 329 от КТ не е спазен и че подборът е извършен формално и е незаконосъобразен.
Видно от тези мотивите към обжалваното решение, решаващият извод на въззивния съд, че подборът е формален и незаконосъобразен, не е направен въз основа на данни по делото, „…че правото на подбор е упражнено за реализиране на цели, различни от законоустановените…”, каквато е постановката на втория правен въпрос, изведен от касатора. В мотивите си окръжният съд не е обсъждал и довод ищцата за злоупотреба с право при извършване на подбора от страна на жалбоподателя, на каквато злоупотреба навежда формулировката на този правен въпрос (който не е уточняван от съда). Поради това, този правен въпрос не е обуславящ решаващия извод на въззивния съд за незаконосъобразност на извършения подбор и е без никакво значение за изхода на правния спор по делото, респ. – този правен въпрос не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите два правни въпроса по приложението на чл. 329 от КТ в изложението на касатора (първият и третият, които са сходни по съдържание) са разрешени от въззивния съд в пълно съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и с последвалата го, уеднаквена с него, обилна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (например – решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 270/04.10.2012 г. по гр. дело № 367/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, , решение № 190/11.05.2012 г. по гр. дело № 1638/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 297/27.06.2012 г. по гр. дело № 1733/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 188/10.05.2012 г. по гр. дело № 428/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/16.04.2010 г. по гр. дело № 333/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 133/31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.). В нея се приема, че извършването на подбор по критериите на чл. 329 от КТ може да бъде установено с всички доказателствени средства. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник. Когато с исковата молба е въведен довод за незаконосъобразност на подбора, работодателят следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията при извършването на подбора. Протоколът за подбор, обективиращ тази преценка на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 от ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза – при оспорени констатации на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Частният свидетелстващ документ няма материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ. Той съставлява доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от издателя им (чл. 180 от ГПК), но няма обвързваща доказателствена сила, освен за направени признания на неизгодни обстоятелства.
С оглед конкретната формулировка на първия и третия правни въпроси, изведени от касатора, следва да се отбележи, че в случая с исковата молба по делото ищцата е навела като довод за незаконосъобразност на извършения подбор, това че „…не са изпълнени двата кумулативно дадени критерия – по-висока квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, които работодателят следва да приложи”. С това ищцата, още с исковата молба е оспорила законосъобразността на подбора като цяло, и конкретно – приложението на двата императивно установени в чл. 329 от КТ критерия за извършването на подбора, което очевидно включва и преценката на работодателя по тези критерии за нейните качества, сравнени с тези на останалите участници в подбора, както е прието в цитираната практика на ВКС и в обжалваното въззивно решение.
След като последното е съобразено със задължителната практика на ВКС, – както с посоченото от касатора, ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и е цитирал и въззивният съд, така и с горепосочената константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав и която не се нуждае от промяна или от осъвременяване, то в случая няма основание за допускане на касационното обжалване в поддържаните от касатора хипотези на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1, от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ищцата не следват да се присъждат разноски за касационното производство, каквито тя претендира, тъй като от нейна страна не са представени никакви доказателства и не се установява, тя да е направила такива разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 258/08.08.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 575/2014 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.