2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
гр. София, 09.12. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 6987 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 279 и с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.. (П.) срещу разпореждане от 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 3255/2013 г. на Софийския апелативен съд. С обжалвания акт е разпоредено, на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, издаването на изпълнителен лист в полза на Д. К. Р. срещу жалбоподателя за присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, съобразно диспозитива на постановеното по делото въззивно решение.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че изпълнителният лист е издаден по невлязло в сила въззивно решение, обжалвано с касационна жалба с вх. № 9508/04.08.2014 г., подадена от жалбоподателя срещу осъдителните части на решението, както и че съгласно чл. 243, ал. 2 от ГПК срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, като апелативният съд не се е съобразил с тази забрана.
Ответникът по частната жалба – ищецът Д. К. Р., в отговора на жалбата излага съображения за неоснователност на същата. Поддържа, че забраната по чл. 243, ал. 2 от ГПК, с оглед систематичното й място в ГПК, се отнасяла само за производството по допускане с определение на съда на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение, като се развиват доводи, че то е коренно различно от производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С постановеното по делото въззивно решение № 1523/08.07.2014 г., при постановени частично обезсилване, частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение по делото, като краен резултат жалбоподателят П. е осъдена да заплати на ищеца множество суми, представляващи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и законни лихви върху тях, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.). Въззивното решение е обжалвано – жалбоподателят П. е подала касационна жалба с вх. № 9508/04.08.2014 г. срещу осъдителните му части, а ищецът Д. Р. е подал касационна жалба с вх. № 11389/06.10.2014 г. срещу отхвърлителните му части, по които жалби е образувано и е висящо гр. дело № 6988/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Поради това, въззивното решение не е влязло в сила, включително – в релевантните в случая осъдителни части – за присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и законни лихви върху тях.
Разпоредбата на чл. 243, ал. 2, пр. 2 от ГПК установява императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. Тази забрана се разпростира спрямо всички държавни учреждения, каквото несъмнено е ответната П., и се отнася за всяка хипотеза на невлязло в сила съдебно решение, включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. Това е очевидно от формулировката на разпоредбата (in fine – „… не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение”), независимо от систематичното й място в ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, намерила израз в: определение № 386/03.06.2010 г. по частно търг. дело № 402/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 779/10.10.2011 г. по частно търг. дело № 402/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 508/17.07.2013 г. по частно търг. дело № 2750/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 488/22.07.2013 г. по частно гр. дело № 4594/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 540/18.12.2009 г. по частно гр. дело № 326/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 247/08.04.2013 г. по частно търг. дело № 970/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 661/11.10.2013 г. по частно гр. дело № 5483/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 395/20.09.2011 г. по частно гр. дело № 357/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 863/27.12.2012 г. по частно гр. дело № 778/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 905/02.12.2014 г. по частно гр. дело № 6558/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.
От изложеното следва извод за неправилност на обжалваното разпореждане от 09.10.2014 г., което е постановено в разрез с императивната забрана, установена с чл. 243, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Поради това, то следва да се отмени, а издаденият съгласно него изпълнителен лист от 16.10.2014 г. следва да се обезсили.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 3255/2013 г. на Софийския апелативен съд, за издаването на изпълнителен лист в полза на Д. К. Р. срещу П. за присъдените му обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и законни лихви върху тях, съобразно диспозитива на постановеното по същото въззивно дело, решение № 1523/08.07.2014 г.;
ОБЕЗСИЛВА издаденият съгласно същото разпореждане, изпълнителен лист от 16.10.2014 г. в полза на Д. К. Р. срещу П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.