2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 995
София, 17.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3130 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото А. Х. А. срещу решение № 84/23.04.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 109/2018 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 102/12.02.2018 г. по гр. дело № 2846/2017 г. на Шуменския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу О. д. (ОД) „З.” в [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД 10-27-0057/21.07.2017 г. на директора на ответната ОД, за възстановяване на ищцата на предишната заемана от нея длъжност „главен специалист” с място на работа Г. д. „А. р.“ при ответната ОД и за осъждане на последната да заплати на ищцата обезщетение в размер 3 798 лв. за времето, през което последната е останала без работа, считано от 21.07.2017 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
О. ОД „З.” в [населено място], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Приел е за безспорно установени по делото обстоятелствата, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала при ответника длъжността „главен специалист“ с място на работа Г. д.я „А. р.“, както и че след отмяна от съда на предходно уволнение на ищцата, последната е депозирала заявление за възстановяване на работа на 21.07.2017 г., като на същата дата ? била връчена заповед за възстановяване на предишната работа, както и предизвестие и процесната заповед № РД 10-27-0057/21.07.2017 г. за прекратяване на трудовото ? правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Окръжният съд е приел, че основният спорен въпрос между страните е наличието на реално съкращаване на щата, като твърдението на ищцата е, че длъжността ? не е била реално съкратена, от една страна поради увеличаване на щатните бройки в Г. д. „А. р.“ с новото щатно разписание, а от друга – поради поемане на трудовите ? функции от служителката Р. Х., заемаща длъжността „старши експерт“. Въззивният съд е установил, че съгласно длъжностно разписание от 12.01.2016 г. в Г. д. „А. р.“ е съществувала една бройка за процесната длъжност „главен специалист“ по трудово правоотношение, като съгласно следващите две щатни разписания от 14.03.2016 г. и от 01.11.2016 г. общият брой на длъжностите в същата главна дирекция е нараснал с една бройка, като са увеличени с три бройки за длъжността „главен експерт“, за длъжността „младши експерт“ са намалени с една бройка и изцяло е премахната процесната длъжността „главен специалист“. При извършената съпоставка между длъжностните характеристики за процесната длъжност „главен специалист“ и за длъжността „старши експерт“, въззивният съд е установил, че част от трудовите функции на втората длъжност са идентични с тези на първата, но освен тях в експертната (втората) длъжност има и редица задължения, които не са били част от тези на главния специалист, а именно: участие в процедури по чл. 37в от ЗСПЗЗ, участие в работата на комисиите по чл. 37в от ЗСПЗЗ, изготвяне на становища по Наредба № 3 и консултации на земеделски стопани по наредбата и Програмата за развитие на селските райони и пр. Съдът е приел и че функциите на съкратената процесна длъжност са разпределени на другата длъжност, за която изискванията за образование и експертно ниво са по-високи от тези на съкратената (процесната). С оглед така установеното, окръжният съд е приел, че независимо от общото увеличаване на щата в Г. д. „А. р.“, единствената длъжност „главен специалист“, която е заемала ищцата, е била съкратена, като е изтъкнал, че не е в прерогативите на съда да контролира правомощията на работодателя, свързани с преструктурирането и разпределението на трудовите функции между служителите в едно звено, премахването на конкретна длъжност и възлагане задълженията ? на друга, съществуваща длъжност, или нова, която с оглед оптимизиране на дейността на учреждението, разполага със значително по-широк кръг от компетенции и задължения, съществено нови по своята характеристика, изискващи и друг ценз и експертно ниво. Въззивният съд е приел и че в настоящия случай не е налице хипотезата на задължение за работодателя да осъществи подбор между служители, длъжностите на които не се съкращават. Съдът е намерил за неотносими към спора останалите възражения на ищцата, касаещи сочени несъответствия в щатните разписания и дати на изготвяне и връчване на длъжностни характеристики. По тези съображения съдът е намерил, че съкращението на процесната длъжност на ищцата е реално извършено, поради което е приел и че уволнението ? е законосъобразно, а исковете ? – неоснователни.
В изложението на жалбоподателката-ищца по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран (в пункт 2 от изложението) единствено материалноправният въпрос: как следва да се постъпва при преминаване от трудово правоотношение към служебно и прехвърляне на по-голямата част от трудовите задължения, както в случая, към щатна бройка по служебно правоотношение. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Видно от изложеното по-горе, в мотивите към обжалваното въззивно решение не е обсъждан такъв материалноправен въпрос, респ. – същият не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значение за изхода на правния спор по делото. Поради това, този материалноправен въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени в т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В останалата част от изложението (пункт 1 от същото) се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката, включително задължителната такава на ВКС, като се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос, обаче не е формулиран в тази част (пункт 1) от изложението. Вместо това изцяло се преповтарят оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, изложени в касационната жалба; цитира се и определение № 352/07.04.2016 г. по гр. дело № 1319/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Съгласно разясненията в посочената и по-горе т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение представляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради това, тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от касационното производство по чл. 288 от ГПК, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо и допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Отделно от това, цитираното в изложението, определение на ВКС е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл – т. 2 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като приетото в мотивите към обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие с посоченото в отговора на касационната жалба, решение № 404/06.01.2014 г. по гр. дело № 1968/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, като не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване поради вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответната областна дирекция, представлявана по делото от служител с юридическо образование, претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба – в минималния размер по чл. 23, т. 1 от НЗПП, а именно – сумата 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 84/23.04.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 109/2018 г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на О. д. „З.” в [населено място] сумата 100 лв. (сто лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: