О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр. София, 26.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1265 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Д. срещу решение № 184/25.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 269/2012 г. на Старозагорския окръжен съд. С него, при постановена отмяна на решение № 385/17.04.2012 г. по гр. дело № 1234/2012 г. на Старозагорския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], иск за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 4/27.01.2012 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; оставен е без разглеждане и е прекратено производството по предявения между същите страни иск за поправка на основанието за уволнение; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата; претендира и присъждане на направените разноски по делото.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните (уточнени, конкретизирани и обобщени от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) пет правни въпрос: 1) съществувало ли е към датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение трудово правоотношение или то е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ; 2) може ли съдът да не се съобразява с действителната воля на страната, обективирана чрез изрично волеизявление, и може ли да замества съдържанието и действителната изрично изявена воля на работника, с типично според съда съдържание, и на това основание да гради извод, че трудовото правоотношение не е прекратено; 3) може ли съдът да не изхожда от конкретните факти и доказателства по делото, а да обосновава решението си единствено върху посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение обстоятелства, като не коментира и игнорира доказателства по делото, посочвайки, че работникът е признал извършването на кражба, без да е налице такова признание; 4) може ли въззивният съд да излиза извън предмета на делото, като се произнася по въпроси, които не са били въведени с исковата молба и с въззивната жалба; и 5) може ли съдът да ограничава чрез стеснително тълкуване на закона възможностите, предоставени от законодателя на работника за прекратяване на трудовото правоотношение. Касаторът поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с представени (в преписи): решение № 954/09.12.2009 г. по гр. дело № 5375/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК), решение № 87/18.01.2010 г. по възз. гр. дело № 2641/2009 г. на Варненския ОС (влязло в сила) и определение № 1071/15.10.2010 г. по гр. дело № 562/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 288 от ГПК). Поддържа също, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С това жалбоподателят навежда всички допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Отделно от това, касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне, предвид наведените с касационната му жалба оплаквания за недопустимост на въззивното решение, които са свързани с четвъртия от изведените от него правни въпроси.
Посоченото и представено (в препис) от жалбоподателя, определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не следва да се взема предвид във връзка с допускането на касационното обжалване, тъй като това определение не би могло да обуслови наличие на противоречива съдебна практика, нито по смисъла на т. 1, нито по смисъла на т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и т. 2 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС).
С исковата си молба по делото, жалбоподателят е навел изричен довод за незаконосъобразност на дисциплинарното му уволнение, като наложено му при вече прекратено трудово правоотношение, и в тази връзка е представено негово заявление от 18.01.2012 г. до работодателя. Във въззивната жалба на ответното дружество са изложени изрични оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, че с достигането на това заявление до работодателя трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, преди издаването на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца, както и че въпросът дали ищецът е имал право да прекрати трудовото правоотношение на това основание не може да бъде разглеждан в настоящото производство.
Въззивният съд не е споделил тези изводи на първоинстанционния съд. Приел е, че след като ищецът иска отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконно, позовавайки се на това, че трудовият договор вече е бил прекратен от него, то съдът задължително трябва да изследва въпроса относно законността на това прекратяване. Окръжният съд е приел и че касаторът-ищец няма право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заявлението му до работодателя основание – поради недопускането му до работа от страна на последния, тъй като такова основание не е посочено в разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, и тъй като за ищеца съществува специален ред за защита чрез иска по чл. 213 от КТ, което в още по-голяма степен налага извода, че недопускането до работа не е предвидено като възможност за работника да прекрати трудовото правоотношение.
Видно от горното, обсъждайки въпроса дали преди да му бъде наложено дисциплинарното уволнение ищецът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на твърдяното от него основание, въззивният съд не е излязъл извън предмета на делото, тъй като този въпрос е изрично релевиран, както с исковата молба, така и с въззивната жалба по делото. Изводът на окръжния съд, че трябва да изследва въпроса относно законността на твърдяното от ищеца прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна, като предхождащо дисциплинарното му уволнение, не е и в противоречие с двете посочени и представени от касатора съдебни решения. В мотивите към тях този въпрос също е изследван. В решение № 954/09.12.2009 г. по гр. дело № 5375/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС е прието, че дисциплинарното уволнение е наложено на работника, след като последният е връчил на работодателя изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – неплащане на заплатата и промяна в характера на работа, при безспорни данни по делото, че трудовото възнаграждение за един месец действително не е било изплатено и свидетелски показания относно неосигуряване на почивка през работния ден и седмична такава, като съдът изрично е посочил, че е достатъчно наличието само на едното от двете основания по чл. 327, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ за прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работника. В решение № 87/18.01.2010 г. по възз. гр. дело № 2641/2009 г. на В. са изложени изрични мотиви, че въпросът дали ищецът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение може да бъде предмет на преценка само при предявени от работодателя по съдебен ред притезания, възникнали като негова последица, но не и в производството по отмяна на дисциплинарно уволнение. Въпреки това, обаче и в това решение този въпрос е изрично изследван. Прието е че от събраните по делото доказателства не е установено работодателят да е изпълнил задължението си за провеждане на обучение и инструктаж на ищеца за безопасност на труда при работа с уреди, за които се изискват специална квалификация и знания, с оглед на което е прието и наличие на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищеца.
От гореизложеното следва, че четвъртият – процесуалноправен въпрос, изведен в изложението на касатора, не разрешен в противоречие, а напротив – съответствие с практиката на други съдилища, както и в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК при точно тълкуване и приложение на процесуалния закон. При това положение не е налице никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по този процесуалноправен въпрос.
Разрешаването от въззивния съд на първия и петия – материалноправни въпроси, изведени от касатора, също не е в противоречие с някое от двете представени решения на ВКС и В.. В никое от тези две решения не са разглеждани твърдения и доводи на дисциплинарно уволнения ищец за прекратяване преди това от него на трудовото правоотношение на основание недопускането му до работа от страна на работодателя, каквото основание поддържа касаторът-ищец по настоящото дело. Освен това, тези два материалноправни въпроса са разрешени от възивния съд при точно приложение на материалния закон, и конкретно – на разпоредбите на чл. 213 и чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, които въззивният съд е тълкувал във връзка една с друга и според точния им смисъл, вложен в тях от законодателя. По тези съображения, не е налице никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и по тези два (първия и петия) материалноправни въпроса.
Останалите два – вторият и третият – процесуалноправни въпроса, изведени в изложението на ищеца, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за изхода на спора по делото, поради което не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Както в заявлението си до работодателя, така и по делото касаторът-ищец ясно и еднозначно е поддържал, че прекратяването на трудовото правоотношение от негова страна е на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ – поради недопускането му до работа от работодателя. Въззивният съд е изследвал дали именно така наведеното от касатора-ищец основание е такова за прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно материалния закон. В мотивите към въззивното решение съдът по никакъв начин не е игнорирал или замествал съдържанието и действителната, изрично изявена воля на касатора-ищец, каквато е постановката на втория правен въпрос. Изводите за извършването от ищеца на дисциплинарните нарушения, посочен в заповедта, с която му е наложено дисциплинарното уволнение – кражба на два акумулатора, собственост на работодателя, и неявяване на работа в течение на три последователни работни дни, въззивният съд е формирал след обсъждане и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства (най-вече – свидетелските показания) по делото, както и предвид това, че неявяването на ищеца на работа е било безспорно между страните и че кражбата на двата акумулатора не се отрича от него по делото. Въззивният съд не е приемал, че ищецът е признал извършването на дисциплинарните нарушения и не е игнорирал доказателства в тази връзка, каквато е постановката на третия правен въпрос.
В заключение – по изложените съображения, съдът намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това.
Независимо от изхода на делото, на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не се установява той да е направил такива за производството пред настоящата съдебна инстанция по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 184/25.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 269/2012 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.