О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София, 08.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2370 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. А. А., чрез адв. С. Х. М. от АК София, срещу въззивно решение № 769/08.12.2014 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 995/2014 г.
Излага доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и присъждане на съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Кърджалийски окръжен съд, отхвърлил исковете на Д. А. А. против [община] за разваляне на договор, с който общината учредила в полза на ищеца право на строеж върху общински недвижим имот, поради неизпълнение, както и иск за връщане на сумата от 79 383,81 лв. представляваща 1/3 ид.ч. от заплатената сума по договора за суперфиция.
По делото съдът приел за установено, че учредителят на ограниченото вещно право – [община] е изпълнила задълженията си по договора, а наличието на две водопроводни тръби в имота, към датата на учредяване на суперфицията, не са били пречка за застрояване на терена, при спазването на нормативните изисквания за отстояния. Посочено е още, че ако наличието на водопроводните тръби ограничава площта за застрояване, то насрещната страна би могъл да претендира евентуално намаляване цената на правото на строеж, съразмерно на ограничението, но няма право да разваля договора, тъй като изпълнението не е невъзможно. Също така изпълнението не е безполезно, тъй като на ищеца е учредено право на строеж за изграждане на жилищна или смесена сграда с височина 10 м., каквато безспорно може да бъде построена и при наличието на двете водопроводни тръби. Изяснено е също, че Д. А. не е бил въведен в заблуждение от служители на [община] за състоянието на имота – правото на строеж е придобито след проведен публичен търг, а тръбите са били в имота още преди провеждането му и кандидатите са имали възможност да поискат становище на [фирма] и издаване на съответна скица за това дали през имота преминават водопроводни тръби и най-важното – точното им разположение в имота. От друга страна, на 29.05.2013 г., кметът на [община] е сключил договор за строителство № 73/29.05.2013 г. за изместване на съществуващите водопроводи в имот – общинска собственост, което е сторено на 02.08.2013 г. Изяснено е, че дори да се приеме, че наличието на водопроводни тръби е неизпълнение на договора, то съконтрахента сам, без покана от Д. А., е изпълнил задълженията си и няма никаква пречка за суперфициара да строи. Няма нито твърдения, нито доказателства, че поради забавата на общината, строителството е станала безполезно за Д. А.. Съдът е установил, също така, че той не е имал намерение да строи – нито през 2008 г., нито през 2013 г. Относно довода на ищеца А., че пазарната оценка на имота била нереално висока с оглед преминаващите през имота водопроводни тръби, съдът го намерил за неоснователен – не е налице основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, а от друга страна цената на правото на строеж е достигната на публичен търг, с явно наддаване, при засилен интерес от 13 участника.
Единственият правен въпрос, повдигнат в изложението към касационната жалба, с разглеждането на който касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, е може ли съдът да изгради своите правни и фактически изводи въз основа на оспорено експертно заключение.
Поставеният правен въпрос е неотносим, защото експертни заключения са слушани само в първа инстанция; в открито съдебно заседание на 24.02.2014 г. е прието заключението на вещите лица Т. и В., без да е било оспорено от страните и по искане на процесуални представител на ищеца, сега касатор е допусната допълнителна експертиза по част от поставените от страната въпроси. Заключението е прието в открито съдебно заседание на 07.05.2014 г., като процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че няма възражения срещу него, като го счита за пълно. Във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първостепенния съд с искане за нова или допълнителна експертиза, подобни доказателствени искания не са правени във въззивна инстанция и по твърдение за нови обстоятелства в хипотезите на чл. 266, ал. 2 ГПК.
От друга страна, ясно е, че съдът обсъжда експертното заключение ведно с всички останали доказателства по делото, може да го кредитира или не, като не е обвързан от становищата на страните. В случая съдът е взел предвид заключението на съдебната експертиза, като го е обсъдил ведно с всички други доказателства по делото.
И накрая, не е налице и поддържано противоречие по поставения въпрос между постановеното от съда и приетото в приложените от касатора съдебни решения – решение № 542/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1083/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 20/09.03.2011 г. на ВКС по т.д. № 311/2010 г. на ІІ т.о.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 769/08.12.2014 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 995/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: