2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 19.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1706 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 66 от 24.10.2018 г. по гр.д. № 227/2018 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 95 от 13.04.2018 г. по гр.д. № 443/2017 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. V-то ЗЗД, предявени от Г. И. С. от [населено място] против „АС Прим 90” ЕООД, [населено място] за прогласяване на нищожност като привиден на договор за покупко-продажба по нот. акт № … от 2014 г. В решението е прието за установено, че през 2006 г. ищецът е придобил по силата на учредено право на строеж срещу задължение за построяване на обекти, недвижим имот, съставляващ сграда със застроена площ от 126 кв.м. и предназначение на обект за обществено хранене в местността „Б.”, [населено място]. От 2013 година ищецът е отдавал недвижимият си имот под наем на А. Д. А., управител на ответното дружество „АС Прим 90” ЕООД. На 28.01.2014 г. с договор по нот. акт № …., дело № … от 2014 г. на нотариус с рег. № 491 в регистъра на Нотариалната камара, ищецът е продал имота в [населено място] на „АС Прим 90” ЕООД, действащо чрез управителя му А. А. срещу сумата 30000 лева, изплатена напълно от купувача по банков път. Същият ден между ищеца и А. А. е била сключена спогодба, с която ищецът се е задължил да съдейства на А. А. да бъде избран за управител на ваканционно селище „В.” в м. „Б.”, [населено място]; А. А. се е задължил да заплати на ищеца сумата 80000 лева в срок от една година от избирането му за управител на ваканционното селище, а в случай, че страните не изпълнят така поетите задължения, А. А. като едноличен собственик на „АС Прим 90” ЕООД се е задължил да продаде на ищеца собствения му вече недвижим имот – обектът за обществено хранене в местността „Б.”, [населено място]. На 10.06.2016 г., „АС Прим 90” ЕООД, действащо чрез управителя си А. А. е продало обекта за обществено хранене на втората ответница Ю. Н. Й. с договор по нот. акт № …, дело …. на нотариус с рег. № 133 в регистъра на Нотариалната камара. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че сделката по нот. акт № …, дело № …. от 2014 г. на нотариус с рег. № 491 в регистъра на Нотариалната камара не е привидна – ищецът е желаел да прехвърли и е прехвърлил собствеността върху имота; спогодбата от 28.01.2014 г. не съставлява разкриващо симулация обратно писмо, а документ за действителната продажна цена на имота (прикрита е единствено действителната продажна цена на имота и начина и на плащане с цел заплащане на по-ниски средства при прехвърляне на недвижим имот); спогодбата не съставлява и начало на писмено доказателство, обективиращо изявления, създаващи индиция, че е възможно сделката да е симулативна – поетите в спогодбата задължения са във връзка с евентуалното неплащане на действителната уговорена продажна цена. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е отхвърлил иска за прогласяване на нищожност поради привидност на договор за покупко-продажба по нот. акт № … от 2014 г. като неоснователен, а с оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. V-то ЗЗД не е разгледал предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответницата Ю. Н. Й., последващ приобретател на имота.
В касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд, постъпила от Г. И. С. се поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК като недопустимо и очевидно неправилно. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по предявения от ищеца иск с правно основание за нищожност на договора поради противоречието му със закона (чл. 152 ЗЗД) предвид уговорката за обратно изкупуване в сключената спогодба в деня на подписване на сделката. Въведени са доводи, че макар и с петитума на иска да е заявено, че се претендира прогласяване на нищожност поради привидност на сделката, то посоченото инкорпорира в себе си и искане за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона – забраната за обратно изкупуване по чл. 152 ЗЗД. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите следва ли съдът при твърдения за уговорка за обратно изкупуване да квалифицира иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД, разрешен в противоречие с решение № 377 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 1160/2015 г. ІV г.о. ВКС; решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1206/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 45 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 6169/2015 г. І г.о. ВКС и решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че са налице условия за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: при липса на законоустановено съдържание на „обратното писмо” следва ли страните да са заявили в него изрично, че не желаят настъпване последиците на сключената сделка или това следва да се изведе чрез тълкуване на действителната им воля, както и когато настъпването на последиците на сделката е поставено в зависимост от сбъдването на определени отлагателни или прекратителни условия, то длъжен ли е съдът да изследва би ли била сключена сделката, независимо от сбъдването на условията – въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „АС Прим-90” ЕООД не взема становище.
Ответницата Ю. Н. Й. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въззивното решение на Бургаски апелативен съд е валидно и допустимо. Поставено е от надлежен съдебен състав в кръга на правораздавателната му власт и в предвидената от закона форма; при наличието на всички процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки за постановяване на решение по съществото на правния спор. Съдът се е произнесъл допустимо въз основа на въведените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, сочещи на претенции с правно основание чл. 26, ал.2, пр. V-то ГПК и евентуална по чл. 108 ЗС – ищецът е въвел твърдения, че сключеният с първия ответник договор е привиден, тъй като изложените в нотариалния акт изявления не отразяват действителната воля на страните, които никога не са целели настъпването на вещноправните последици на сделката; че договорът е сключен, за да се създадат привидни правни последици, без страните да са имали воля да са обвързани от него. Претенцията е да се прогласи нищожност на договора поради абсолютната му симулация и тъй като втората ответница, придобила имота от приобретателя по привидното съглашение е трето недобросъвестно лице по смисъла на чл. 17, ал.2 ЗЗД, иска се осъждането и да предаде владението му на ищеца. Ищецът не е въвел твърдения, че със сключената сделка за прехвърляне на имота страните са целели да уговорят предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, какъвто е фактическият състав на нищожността по чл. 152 ЗЗД; не са твърдели, че имотът е прехвърлен, за да се обезпечи изпълнение на кредиторово вземане – обратно, въведените твърдения са, че с прехвърляне на имота се е целяло да се създаде привидност спрямо трети лица (собствениците на ваканционно селище „В.”), че ответникът е собственик на обект в селището, което би улеснило избора му за управител, поради което доводът за липса на произнасяне по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД е неоснователен.
Неоснователни са и доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложените към касационната жалба съдебна актове са неотносими към обжалвания съдебен акт. Решение № 377 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 1160/2015 г. ІV г.о. ВКС; решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1206/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. ІV г.о. ВКС са постановени по искове с правно основание чл. 152 ЗЗД, в които се претендира нищожност на сделка, с която е прехвърлена собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора за изпълнение на задължение по договор за заем, т.е. касаят правоотношения, различни от процесното, по което не се твърди, нито е установено, че ищецът е прехвърлил имота като обезпечение на съществуващо към ответника задължение. Няма отношение към въззивното решение и приложеното решение № 45 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 6169/2015 г. І г.о. ВКС, в което съдът се е произнесъл по предявени при условията на евентуалност искове за прогласяване на нищожност на договор за дарение като привиден (прикриващ продажба), както и с цел заобикаляне забраната по чл. 33, ал. 2 ЗС. Изложените в решението мотиви относно възможността да се допусне при условията на чл. 116, ал.1 ГПК (отм.) изменение на иска с добавяне на нов петитум въз основа на същите фактически твърдения нямат отношение към въззивното решение – по делото няма заявено в срока по чл. 214, ал.1 ГПК искане за изменение на иска, нито съдът е дължал указания за изменение на предявения петитум въз основа на въведените в искова молба обстоятелства.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите следва ли в писмения документ, доказващ или съставляващ индиция за симулация, страните да са заявили изрично, че не желаят настъпване последиците на сключената сделка или това следва да се изведе чрез тълкуване на действителната им воля, както и кои обстоятелства изследва съдът, когато настъпването на последиците на сделката е поставено в зависимост от сбъдването на определени отлагателни или прекратителни условия са разрешени в съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е съобразил съдебната практика, съгласно която разкриващият симулацията документ може да съдържа както изрични изявления за привидността на сделката (обратно писмо), така и изявления, правещи вероятно твърдението за наличие на симулация (начало на писмено доказателство). Съобразил е и практиката, съгласно която съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, от общия смисъл на договора при преценка и на обстоятелствата, при които е сключен и поведението на страните преди и след сключването му. Така след тълкуване на сключената между страните спогодба от 28.01.2014 г., въззивният съд е приел, че документът не съставлява доказателство за абсолютна симулация на прехвърлителната сделка, а сочи за постигната между страните уговорка за прикриване на действителната продажна цена на имота – извод, формиран въз основа на всички доказателства по делото, в т.ч. писмени доказателства и свидетелски показания.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация Ю. Н. Й. следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2000 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 13.03.2019 г. с адвокат П. М. от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 24.10.2018 г. по гр.д. № 227/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. И. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Ю. Н. Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 2000 (две хиляди) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: