2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр. София, 30.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2664 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото М. М. М. срещу определение № 1515/28.04.2016 г., постановено по частно гр. дело № 1553/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателката срещу определение от 12.03.2016 г. по гр. дело № 2922/2016 г. на Софийския градски съд (СГС) – в частта, с която е отхвърлена молба на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължението за предварително внасяне на разноски и такси по делото.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
От страна на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на САС, са формулирани следните правни въпроси: 1) основание ли е да се откаже освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ако същият е вписан като адвокат, но няма достатъчно доходи от тази професия; 2) обстоятелството, че молителят е в добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст може ли да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата такса; 3) какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК; 4) приложими ли са разпоредбите на чл. 266, ал. 1, във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК, в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК; 5) длъжен ли е съдът в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК да остави молбата за освобождаване от такси и разноски без движение по аналогия на чл. 129 ГПК и следва ли съдът да дава указания на страната да представи допълнително доказателства за обстоятелствата, които е констатирал.
Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателката-ищца, като е приел, че не може да се обоснове извод, че тя не разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса и разноските по делото, тъй като в исковата си молба е посочила, че през 2014 г. е получила сумата 40 223 лв. от продажба на свой имот, и тъй като е декларирала, че е в добро здравословно състояние, при липса на наведени твърдения за лица, които да издържа и техните нужди или за други разходи.
Въззивният съд също е приел, че жалбоподателката-ищца не е доказала, че няма достатъчно средства да заплати дължимата от нея държавна такса по делото, която е в размер 3 808.51 лв. В тази връзка апелативният съд е изложил съображения, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че тя е в сравнително млада възраст, трудоспособна е и в добро здравословно състояние, има добра професия – адвокат, от която може да реализира доходи, достатъчни за издръжката ?, както и че около година и девет месеца преди завеждане на делото е продала сравнително голям апартамент и гараж, находящи се в един от най-скъпите квартали на София, и които са различни от продадения имот, посочен в исковата ? молба и взет предвид от първата инстанция. Въззивният съд е констатирал и че съгласно подадената от жалбоподателката декларация, източникът на средствата ? за издръжка са адвокатски хонорари в размер 278 лв. месечно или в общ размер 2 223 лв.
Касационното обжалване на така постановеното въззивно определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по последния изведен от жалбоподателката правен въпрос, но уточнен и конкретизиран от съда, а именно: „следва ли в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да дава указания на страната да представи допълнително доказателства за обстоятелствата, които той е констатирал“.
Този въпрос е разрешен от апелативния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и намерила израз в определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 654/15.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3882/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 607/10.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6826/2013 г. на I-во гр. отд. на ВКС и определение № 811/12.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6447/2014 г., III-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази трайно установена задължителна практика на ВКС, преценката относно основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на други приходи, при изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаването само на основата на предположение, което при липса на доказателства следва да се приеме за необосновано. Едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В случая както първата, така и въззивната инстанция са установили, че през 2014 г. жалбоподателката-ищца е продала свои недвижими имоти, като в представената от нея декларация по делото приходи от такива продажби не са декларирани; напротив – изрично е декларирано, че тя няма банкови влогове. Никоя от двете инстанции обаче не е дала указания на жалбоподателката да представи доказателства с оглед изясняването на този въпрос. Въпреки че с частната си жалба срещу първоинстанционното определение жалбоподателката сама е представила доказателства, че е изразходвала сумата от продажбата, посочена в това определение, въззивният съд е отказал да ги обсъди, като неправилно се е позовал на чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК. При това положение, предвид и разрешението на правния въпрос, възприето в цитираната по-горе практика на ВКС, основателни са оплакванията в частната касационна жалба, че в нарушение на закона и необосновано въззивният съд е приел, че жалбоподателката-ищца не е доказала, че няма достатъчно средства да заплати дължимата от нея държавна такса по делото, която е в размер 3 808.51 лв. Този извод на въззивния съд е в противоречие и с разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, – че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство като цяло; както и че когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ? процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
По горните съображения, обжалваното въззивно определение, като неправилно, следва да бъде отменено. Настоящата касационна инстанция следва да се произнесе по същество по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателката-ищца, тъй като въпреки, че долните съдебни инстанции не са ? дали указания, с частната си жалба срещу първоинстанционното определение тя е представила доказателства, че е изразходвала сумата от продажбата, посочена в това определение, а с частната си касационна жалба – че е изразходвала и сумата от другата продажба от 2014 г. – посочената в обжалваното въззивно определение. Тези доказателства кореспондират с декларираните от жалбоподателката (под страх от наказателна отговорност) обстоятелства, че тя няма друго имущество, освен средно-месечен доход от адвокатски хонорари в размер 278 лв. При това положение следва извод, че жалбоподателката няма достатъчно средства за заплащането на таксите и разноските по заведеното от нея исково производство, само държавната такса за образуването на което възлиза на 3 808.51 лв. С оглед на това, молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателкат-ищца следва да се уважи.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по неговото разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1515/28.04.2016 г., постановено по частно гр. дело № 1553/2016 г. на Софийски апелативен съд;
ОТМЕНЯ същото определение № 1515/28.04.2016 г., постановено по частно гр. дело № 1553/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. М. М. срещу определение от 12.03.2016 г. по гр. дело № 2922/2016 г. на Софийския градски съд – в частта, с която е отхвърлена молбата ? по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължението за предварително внасяне на разноски и такси по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, М. М. М. от внасянето на такси и разноски за производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.