2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 07.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3242 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3072 от 15.05.2018 г. по в. гр. д. № 13207/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 173389 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 50670/2015 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявени от Б. Х. К. от [населено място] против „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 490 605 лева, съставляваща неплатена част от дължим целеви бонус за 2013 г. и 69 641.79 лева – мораторна лихва върху посочената сума за периода от 04.04.2014 г. до 25.08.2015 г.; 34 931 щатски долара, съставляваща бонус за промяна на контрол и 6 831.02 щатски долара – мораторна лихва върху посочената сума за периода от 30.09.2013 г. до 25.08.2015 г. В решението е прието за установено, че от 2010 г. ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „финансов директор“. Трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 04.06.2014 г. Установено е, че с анекс от 20.10.2010 г. е било договорено служителят да получава годишен бонус до 50% от основното трудово възнаграждение, съобразен с представянето му в работата, както и че правилата за изплащане бонуси са били уредени в Политиката на „Сентръл Юропиън Медия Ентърпрайсис“ ЛТД. („СМЕ“) за възнагражденията на ръководните служители, част от която група е ответното дружество; че Политиката е имала характер на вътрешен акт на работодателя, доведен до знанието на ищеца. Съгласно правилата на Политиката, общата сума на бонусите е била ограничена до размера на фонда за бонуси, създаван при одобряването на годишния бюджет на дружеството. Годишният целеви бонус (ГЦБ) на ръководните служители се е определял като комбинация от количествени (финансови и оперативни) и качествени (индивидуално съобразени) цели. За прилагане на Политиката е бил създаден Консултативен комитет по възнагражденията, който е одобрявал годишните цели за всеки от ръководните служители, в т. ч. и финансовите директори по държави; преглеждал е представянето на тези лица във връзка с поставените им цели; давал е одобрение за изплащане на бонуси, надвишаващи размера на планирания фонд. В описанието на бонусната програма е било предвидено, че при изпълнение на количествените цели в степен между 80-100%, служителят има право да получи от 0 до 100% от размера на ГЦБ, относим към количествените цели, а при степен на изпълнението от 100 до 120% – от 100 до 200% от размера на ГЦБ, относим към количествените цели. Процентът от ГЦБ, относим към качествените цели, се е изплащал само в случай, че лицето изпълни поставените от прекия му ръководител лични цели за годината. Тези цели са били дискреционен елемент от бонуса, като прекият ръководител е следвало да прави препоръка за изплащането на този дял от ГЦБ към К. комитет, който е давал окончателно одобрение, вземайки предвид и нивото на изпълнение на целите, поставени пред отделното дружество в групата „СМЕ“. Установено е, че длъжността „финансов директор“ попада в категория служител от ниво 3, еквивалентно на ниво 0 в Политиката, за което ГЦБ се определя от 33% до 75 % от годишната заплата, като количествените цели са били с тежест от 50% до 70 %, а останалите проценти до 100% (30-50%) са се определяли от тежестта на качествените цели. Въпреки, че в бюджета на ответното дружество за 2013 г. е бил предвиден бюджет за бонуси, отговарящ на 100% от допустимия максимален размер на ГЦБ за имащите право на такъв служители, а на 14.01.2014 г. управителния съвет на дружеството е взел решение за изплащане на 100 % от бонусите, Консултативният комитет е взел решение на ръководните служители да се изплатят само 50% от ГЦБ. Това решение е било съобщено на ответното дружество от К. Н. – главен директор на „Човешки ресурси“ на СМЕ, която единствено е била оторизирана да комуникира решенията на Консултативен комитет по възнагражденията. Установено е, че за 2013 г. не са били определяни и поставяни качествени цели на ръководните служители, поради което бонус за изпълнени качествени цели не е дължим; че за 2013 г. не са били постигнати на 100% заложените за дружеството количествени цели, а именно положителен финансов резултат, тъй като въпреки отчетения ръст на приходите е бил налице отрицателен финансов резултат. При тези данни е прието, че нивото на изпълнение на количествените цели за 2013 г. от дружеството съответства на изплащане на 50% от ГЦБ (163 535 лева), относим към количествени цели, т.е. 50% от 75 % от ГЦБ, който размер е бил изплатен на ищеца на 04.04.2014 г., поради което предявеният иск за сумата 490 605 лева, съставляваща неплатена част от дължим целеви бонус за 2013 г. е отхвърлен като неоснователен, а предвид обусловеният му характер като неоснователен е отхвърлен и искът за мораторни лихви в размер на 69 641.79 лева.
По отношение на иска за заплащане на бонус за промяна на контрол, в решението на въззивния съд е прието за установено, че в сключен между страните анекс към трудовия договор са били предвидени два вида бонуси: бонус за ангажимент – при условие, че служителят не прекрати трудовия договор в срок от две години и бонус за ангажимент и промяна на контрол – при условие че служителят не прекрати трудовия договор в срок от две години и е налице промяна на контрол, определена като „пряко или косвено придобиване на права, сключване на договори или други способи, които поотделно или заедно с оглед на съществуващите факти и обстоятелства и приложимия закон дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху управлението, дейността или предприятието на работодателя“. Предвидено е, че наличието на предпоставки за получаване на втория вид бонус изключва възможността за изплащане на първия. Въз основа на доказателствата, че в рамките на две години от сключване на анекса служителят не е прекратил трудовия си договор и в същия този срок не е била налице промяната на контрол, въззивният съд е приел, че на ищеца се е полагал само бонус за ангажимент, който му е бил изплатен. По тези съображения, и вторият иск е отхвърлен като неоснователен, съответно е отхвърлен и искът за мораторни лихви върху претендираното вземане.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от Б. Х. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, имащи значение за спорното правоотношение и допустимо ли е работодателят да се отклонява от приетите по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ правила за заплащане на труда без да са били изменени по предвидения в тях ред и сведени до знанието на служителите. Приложени са постановление № 1 от 13.07.1953 г. на пленума на ВС, тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 на ОСГК на ВКС; решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 83 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 1940/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 151 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 1513/2017 г. на ВКС, II т. о; решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 264 от 18.12.2013 г. гр. д. № 915/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 4554/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 368 от 03.12.2014 г. по гр. д. № 5132/2013 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 97 от 02.02.2018 г. по ч. т. д. № 221/2018 г. на ВКС, II т. о. Поддържа се, че по въпроса могат ли приетите и одобрени от колективния орган за управление правила за заплащане на труда по реда на чл. 17, ал.1, т.2 НСОРЗ да бъдат нарушавани от лице на ръководна позиция, без да е налице формално изменение на правилата за заплащане на труда е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, .3 ГПК. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). В тази връзка касаторът поддържа, че съдът не е съобразил договорките между страните в Политиката за възнаграждения, трудовия договор и анексите към него, нарушавайки принципа за свободата на договаряне и заменяйки волята на страните.
Ответникът по касационната жалба „БТВ Медиа Груп“ ЕАД счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, имащи значение за спорното правоотношение не дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е отговорил на всички въведени във въззивната жалба оплаквания относно валидността на взетото решение за изплащане на ГЦБ за 2013 г. в размер на 50% за ръководните служители, нивото на изпълнение на количествените цели на дружеството за 2013 г., липсата на поставени качествени цели за 2013 г., отражението на тази липса върху дължимия размер на ГЦБ, както и оплакванията, свързани с дължимостта на бонус промяна на контрол. Обсъдил е и релевантните към тези оплаквания доказателства, излагайки мотиви за формираните въз основа на тях правни изводи.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът допустимо ли е работодателят да се отклонява от приетите по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ правила за заплащане на труда без да са били изменени по предвидения в тях ред и сведени до знанието на служителите. Въпросът е неотносим към изхода на делото, доколкото въз основа на доказателствата по делото във въззивното решение е прието, че работодателят не се е отклонил от приетите и сведени до знанието на служителите правила за заплащане на труда; че правила за заплащане на труда са били закрепени в Политиката за възнагражденията на ръководните служители, имаща характера на вътрешни правила за заплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, към които препраща индивидуалният трудов договор на служителя; че съгласно тези правила К. комитет по възнагражденията е компетентен да взема решение относно размера на ГЦБ; че е било налице валидно решение на комитета за изплащане на 50% от ГЦБ – по-нисък размер от предвидения в бюджета на ответното дружество. В този смисъл неотносимо се явява посоченото от касатора решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 4554/2014 г. на ВКС, IV г. о., тъй като характерът на бонуса не е бил предмет на спора пред въззивната инстанция; както и решение № 368 от 03.12.2014 г. по гр. д. № 5132/2013 г. на ВКС, IV г. о., отнасящо се до характера на сумите, реализирани по клинични пътеки.
Предвид изложеното, не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът могат ли приетите и одобрени от колективния орган за управление правила за заплащане на труда по реда на чл. 17, ал.1, т.2 НСОРЗ да бъдат нарушавани от лице на ръководна позиция, без да е налице формално изменение на правилата за заплащане на труда, който въпрос по правната си същност идентичен с разгледания по-горе – решението за процента на дължимите бонуси за 2013 г. е било взето от компетентния за това орган в рамките на правилата за заплащане на труда.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). Доводите за очевидна неправилност на решението поради това, че съдът не е съобразил съществуващите между страните договорености в Политиката за възнаграждения, трудовия договор и анексите към него, нарушавайки принципа за свободата на договаряне и заменяйки волята на страните са неоснователни – въззивният съд е стигнал до решаващите си изводи, тълкувайки действителната воля да страните, закрепена в трудовия договор, анексите към него и вътрешните актове на работодателя.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 23 463.60 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено на адвокатско дружество „К. и съдружници“ за изготвяне на отговор на касационната жалба, видно от приложените по делото фактура № 4615 от 07.08.2018 г. и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3072 от 15.05.2018 г. по в. гр. д. № 13207/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. Х. К. от [населено място] да заплати на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, [населено място], сумата от 23 463.60 лева (двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет стотинки), съставляващи съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: