2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
София, 29.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2109 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени против въззивно решение № 137 от 10.11.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 209/2014 г. С него въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П…да заплати на П. И. Г. обезщетения за вреди в резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан – 8 000 лв. за причинени неимуществени вреди и 850 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство. Съдът е присъдил и обезщетение в размер на законната лихва върху главниците, считано от 14.02.2013 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от исковете. Със същото решение са отхвърлени исковете на П. Г. за разликата над 8000 лв. до 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 5001 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разлика между възнаграждението което би получавал като държавен служител в ГДИН и реално получаваното възнаграждение след напускането на ГДИН, за периода 25.04.2012 г. до 14.02.2013 г.
П.., чрез прокурор М. К. П. от О… Р., е подала касационна жалба срещу въззивния съдебен акт в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер на 8000 лв., ведно с лихвата и разноските. Излага съображения за неточно приложение на чл. 52 ЗЗД, поради което размерът на обезщетението не е съобразен с изискването за справедливост при овъзмездяването.
Насрещната страна П. И. Г., чрез адв. С. Д. от АК Р., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Подадена е и насрещна касационна жалба от П. И. Г. срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 8000.00 лв. до първоначално предявения размер от 15 000.00 лв., лихвата върху отхвърлената част от главницата и съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Районна прокуратура Р. е образувала досъдебно производство за извършенон престъпление по чл. 387, ал. 1 НК срещу П. И. Г., на 27.10.2011 г. На 25.04.2013 г. на Г. е връчено наказателно постановление и му била взета мярка на неотклонение „подписка”. Р… внесла обвинителния акт в съда на 05.06.2012 г. С решение от 26.10.2012 г. Г. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение . Първоинстанционният съдебен акт е потвърден от ОС Разград.
Съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, както и, че в резултат на незаконното обвинение, Г. е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение. Размерът е определен по правилата на чл. 52 ЗЗД , като съдът е отчел, че наказателното производство се е отразило на поведението, контактите и цялостното психическо състояние на Г.; широкият медиен интерес и разгласа; заеманата от него длъжност – полицай, както и отношението на обществото, когато нарушителите са с полицейски правомощия, тежестта на повдигнатото обвинение.
В изложението към касационната жалба на П.., като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, е повдигнат въпросът дали съдът следва да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи и установени обстоятелства, имащи значение за точното приложение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора, въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВС – т. ІІ ППВС №4/23.12.1968 г., както и с решение № 87/13.02.2009 г. по гр. д. 5379/2007 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 359/25.09.2012 г. по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС ІV ГО – допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът е принципно значим, но, първо, касае евентуално допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция за необсъждане на релевантни обстоятелства и доказателства, каквото оплакване не евъведено. От друга страна, не се установява поддържаното противоречие с ППВСВ№4/23.12.1968 г. Разрешението на въззивния съд е съобразено с точното приложение на закона и трайно установената съдебна практика, включително тази, на която се позовава касатора. Разградският окръжен съд е обсъдил твърденията и доводите на насрещните страни, преценил е доказателствата и въз основа на цялостната им преценка, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производството и преживените от ищеца притеснения, страх, срам, неудобства и пр.. Съдът е е достигнал до фактически заключения как се е отразило наказателното преследване на чувствата и преживяванията на ищеца, преценявайки и неговия начин на живот и среда, професионално положение, с оглед на което е определил, че справедливото овъзмездяване за причинените неимуществени вреди, за които претендира ищецът е необходима и достатъчна сума в размер от 8000 лв.
Относно приложеното решение на състав на ІV ГО на ВКС за моралното обезщетяване чрез оправдателната присъда, следва да се посочи, че в него не е прието, че постановяването на оправдателна присъда изключва правото на парично обезщетение за причинената вреда. От друга страна, константната съдебна практика на ВКС, включително и практиката на Европейския съд по правата на човека, взема предвид в подобна хипотеза поведението на деликвента – доколко той признава увреждането; постановяването на оправдателна присъда от съда е елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В сулчая не съдът, а П… е деликвент и от значение е нейното поведение – доколко признава причиненото увреждане. Няма доброволно плащане на обезщетение от страна на ответника, нито признание за причинеания деликт, включиетлно и във висящото гражданско дело; касационната жалба съдържа искане за отхвъляне изцяло на претенцията по чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, независимо, че не се спори относно осъществяване на всички елементи от хипотезата на правната норма. От значение за овъзмездяването на пострадалия при нрезаконно обвинение за причинените му неимуществени вреди, е и самото осъждане на деликвента да плати обезщетение, с което се признава публично, от съд, фактът на увреждането, в който смисъл е и приложеното от касатора решение № 359/2012 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д. № 1224/2011 г.
В заключение въззивното решение, в обжалваната от П… част, не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид този резултат и съгласно чл.287, ал. 4 ГПК, не се дължи произнасяне по насрещната касационна жалба.
Касаторът следва да заплати сторените от насрещната страна разноски в производството пред Върховен касационен съд – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 137 от 10.11.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 209/2014 г. в частта, с която П… е осъдена да заплати на П. И. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно с лихвата, считано от 14.02.2013 г. до окончателното издължаване и съдебноделоводните разноски.
ОСЪЖДА П.. да заплати на П. И. Г. направените за касационното производство разноски в размер на 680 (шестстотин и осемдесет) лева.
В необжалваната част въззивното решени е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: