2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр. София, 19 януари 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 152 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК – по частна касационна жалба на А. М. Б. срещу определение № 3277/18.10.2017 г., постановено по частно търг. дело № 1105/2017 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 6114/14.06.2017 г. по гр. дело № 14090/2016 г. на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение искането (молбата) на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на решение № 1403/06.04.2017 г., постановено по същото първоинстанционно гражданско дело.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С първоинстанционното решение № 1403/06.04.2017 г. районният съд се е произнесъл по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от [фирма] срещу жалбоподателя, два обективно съединени установителни иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, всеки един от които е с цена под 5 000 лв., а именно: за сумата 1 838.04 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода месец февруари 2012 г. – месец април 2014 г., ведно със законната лихва от 18.03.2015 г. до окончателното ? изплащане; и за сумата 391.23 лв. – лихва (обезщетение) за забава върху главницата за периода 31.03.2012 г. – 17.02.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по това гражданско дело, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение на окръжния съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, съгласно която, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. М. Б. срещу определение № 3277/18.10.2017 г., постановено по частно търг. дело № 1105/2017 г. на Варненския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 152/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: