3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 16.10.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3984 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована и „касационна”) жалба на З. М. К. срещу определение № 198/09.06.2017 г., постановено по частно гр. дело № 2102/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателя срещу определение № 220/24.03.2017 г. по частно възз. гр. дело № 34/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС неправилно приел, че текстът на чл. 280, ал. 2 от ГПК касае искове с цена до 5 000 лв. „включително“, както и че искът на жалбоподателя по делото бил за над 5 000 лв., като той бил ощетен с 6 400 лв. Излагат се и подробни съображения за неправилност на въззивното определение и на преграждащото разпореждане на първата инстанция по делото.
Ответникът И. В. Т. не е подал отговор на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С въззивното определение № 220/24.03.2017 г. (срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба), окръжният съд е оставил без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. потвърдил е) разпореждане № 16/12.01.2017 г. и разпореждане № 20/13.01.2017 г., постановени по гр. дело № 1343/2016 г. на Кърджалийския районен съд. С тези разпореждания (с второто е поправено първото) е оставен без разглеждане, предявеният от жалбоподателя срещу ответника иск за реално изпълнение на парично задължение за предаване на сумата 5 000 лв. по спогодба от 05.03.2013 г. с нотариална заверка на подписите, и е прекратено производството по същото първоинстанционно дело. Видно и от искова молба, в титулната ? част жалбоподателят е посочил цена на иска 5 000 лв., като и с петитума ? се иска съдът да осъди ответника да му заплати същата сума.
От горното следва, че въззивното определение, срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба, е постановено по гражданско дело, по което цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е 5 000 лв. Решението, което би било постановено по този иск, не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ГПК, която ясно сочи като критерий за допустимостта на касационното производство цената на иска „до 5 000 лв.“, в което се включват и исковете с цена от 5 000 лв., каквато е и трайно установената практика на ВКС (в този смисъл са и определение № 1046/23.09.2015 г. по гр. дело № 4604/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и определение № 818/23.12.2015 г. по ч. гр. дело № 5897/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, приложени по настоящото дело). От това следва, че съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното от частния жалбоподател въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.
Съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановил обжалваното определение № 198/09.06.2017 г., за да остави без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на жалбоподателя, е изложил същите съображения по тълкуването и прилгането на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ГПК. С оглед на това, обжалваното определение е постановено при правилно приложение на посочените процесуални норми.
Изложените в подадената срещу него и разглеждана в настоящото производство частна жалба, твърдения, че искът на жалбоподателя бил за над 5 000 лв., видно от установеното по-горе, са фактически неверни (самият той е посочил цената на иска си в размер 5 000 лв.), а по изложените по-горе съображения, доводът му, че текстът на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ГПК не се отнасял до искове с цена от 5 000 лв. (до 5 000 лв. „включително“), е неоснователен. Останалите изложени в частната жалба, доводи за неправилност на въззивното определение и на преграждащото разпореждане на първата инстанция по делото, нямат отношение към предмета на настоящото частно производство пред ВКС, поради което не могат да бъдат обсъждани.
По изложените съображения, обжалваното определение № 198/09.06.2017 г. е правилно, а при извършената служебна проверка се установи и че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 198/09.06.2017 г., постановено по частно гр. дело № 2102/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: