2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 24.01.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 222 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 23, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод определение № 18/12.01.2017 г., постановено по частно гр. дело № 10/2017 г. на Варненския апелативен съд (ВАпС), с което производството е прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото, първоначално образувано като гр. дело № 325/2014 г. по описа на Тутраканския районен съд, по подадена от Н. М. Н. искова молба с вх. № 3988/15.08.2014 г. Апелативният съд е установил, че съдиите от всички районни съдилища, попадащи в съдебните райони на окръжните съдилища, попадащи в съдебния район на ВАпС, са се отвели от разглеждането на делото. Установил е също, че е постановено определение № 3399/27.11.2015 г. по гр. дело № 1817/2015 г. на Разградския районен съд, с което исковата молба е върната и производството по нея е прекратено, както и че срещу това определение е подадена частна жалба, която не е администрирана, като е подадена и молба за възстановяване на пропуснат срок.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита, че при горните обстоятелства са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 от ГПК, но намира за нужно да отбележи, че в случая няма как отводите на всички районни съдии от съдебния район на ВАпС да се оправдаят от гледна точка на основанията по чл. 22 от ГПК, както многократно, в сходни случаи, са указвали изрично състави на ВКС, включително при отводи, по сходни съображения. Всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдението на страната, че съдът не е безпристрастен (включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1-5 от ГПК, щом не отговаря на обективната действителност), не може да послужи като основание за отвеждане на съдията по делото. Съдът във всички случаи е длъжен да преценява дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК – упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави. Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите – протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и пр. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството – К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г. В случая, видно от материалите по делото, ищецът системно прави искания за отвод на съдиите от съдилищата, в които е постъпило или е по-късно изпратено за разглеждане негово дело; използва изрази, изразяващи неуважение към съда като институция и към конкретни съдии в частност, както и твърдения за зависимост или друг вид заинтересованост на съда. На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователни отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна. Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв. Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК).
Поради отстраняването на всички районни съдии от съдебния район на ВАпС, разглеждането на спора от районен съд в този съдебен район е невъзможно и съгласно чл. 23, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде изпратено от ВКС за разглеждане на районен съд в друг съдебен район. В случая най-близък в териториално отношение се явява Русенският районен съд, на който делото следва да се изпрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА делото, първоначално образувано като гр. дело № 325/2014 г. по описа на Тутраканския районен съд, по подадена от Н. М. Н. искова молба с вх. № 3988/15.08.2014 г., за разглеждане от Русенския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на ищеца Н. М. Н., както и на Варненския апелативен съд, който да го препрати на районните съдилища от съдебния му район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.