3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1323
С., 21.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3302 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. К. Г., действаща чрез адв. Ю. О. от АК – Д., срещу въззивно решение № 16/21.02.2013 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 18/2013 г.
К. излага съображения за неправилност на въззивното решение.
Жалбата е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна не е отговориле в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния Поповски районен съд, е признато за установено, че подробно описан недвижим имот е изключителна собственост на Й. С. С., на осн. чл. 23, ал. 1 СК. Съдът установил, че имотът е придобит по време на брака между съпрузите, по време на фактическта им раздяла. Вещта е възложена от съдия-изпълнител на С. по изпълнително дело, по което той е бил взискател за вземания от неплатени трудови възнаграждения. Съдът достигнал до извод, че вложените средства в придобиване на вещта са с изцяло лични на мъжа.
В изложението към касационната жалба са поставени въпроси във връзка с приетото от съда относно фактическата раздяла между бившите съпрузи, при прилагане на чл. 176, ал. 3 ГПК: Може ли приноса на страната да се извлича единствено и само от неявяването на ответника в открито съдебно заседание и неотговаряне на поставените въпроси; представлява ли нарушение на процесуалните правила неспазването на процедурата по призоваване лично на страната и съобщаване на въпросите, на които да отговори; следва ли да се приемат за доказани факти, извлечени от неявяването на страната, след като не е спазена процедурата по чл. 176 ГПК за личното й призоваване и съобщаване на въпросите, на които трябва да отговори и, само на тази база, да се градят правните изводи на решаващия съд.
Въпросите са неотносими към въззивния предмет на спора. Във въззивната жалба на Г. няма оплакване за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд – неспазена процедура по чл. 176, ал. 2 ГПК и неправилно приложение на последицата по чл. 176, ал. 3 ГПК. Г. е обосновала своята въззивна жалба с доводи, че трудовото възнаграждение на съпруга не е негов личен доход, както и, че в нарушение на съдопроизводтвените правила съдът установил фактическата раздяла между съпрузите, въз основа на мотивите на решението, с което е прекратен брака между тях, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
Недопустимо е за първи път в касационната инстанция да се релевират оплаквания срещу първоинстанционното решение. При действието на ГПК от 2007 г. въззивният съд се произнася само в рамките на въззивната жалба, а служебно проверява единствено валидността на първоинстанционното решение, допустимостта в обжалваната му част, приложението на императивна материалноправна норма и в случаите, когато по закон е задължен да охрани интересите на дете или друга страна по делото.
В изложенито към касационната жалба са поставени и три въпроса, свързани с приемане на доказателства във въззивното производство: Могат ли и следва ли да се приемат писмени доказателства във втората инстанция, които са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1, респективно т. 2 ГПК, които са били в държане на другата страна, представила ги по друго дело, поради което не са могли да бъдат своевремнно представени от ответника по настоящото дело; представляват ли нови доказателства представените от другата страна по друго дело, които имат значение по настоящото относно основния въпрос по предмета на делото; представлява ли това злоупотреба с право от страна на ищеца по делото; длъжна ли е въззивната инстанция да приеме тези доказателства и съответно да ги кредитира?
Съставът на Върховния касационен съд е в невъзможност да прецени дали въпросите имат отношение към постановеното от въззивната инстанция – в касационната жалба няма каквото и да е оплакване за неправилност на въззивното решение поради неприемане на доказателства във втората инстанция. К. съд не може, вместо страната, на базата на общи въпроси в изложението, да определи какви евентуални, невъведени по надлежен ред касационни поводи за направилност, могат още да се въведат и съответно, да ги разгледа в касационното производство. Съставът е в невъзможност да прецени тези доказателства, за които няма каквото и да е оплакване в касационната жалба, искани ли са от страните за събиране и кога, те нови ли са, новооткрити, съответно относно нови или новоотнкрити обстоятелства, а те относими ли са към предмета на спора.
К. не се е обосновал по никакъв начин и относно допълнителните условия по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 16/21.02.2013 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 18/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: