2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 17.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4532 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 111781/24.08.2018 г. на адв. С. А. К. и частна жалба с вх. № 111782/24.08.2018 г. на адв. К. И. Б., двете подадени чрез общия процесуален пълномощник на жалбоподателките адв. Н. И., срещу определение № 12805/07.06.2018 г., постановено по частно гр. дело № 2812/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното определение са оставени без уважение, подадените по реда на чл. 248 от ГПК, молба с вх. № 49961/10.04.2018 г. на адв. В. В. Т., представляван от жалбоподателката адв. С. А. К., и молба с вх. № 49964/10.04.2018 г. на ищцата по делото Н. М. Х., представлявана от жалбоподателката адв. К. И. Б., за допълване на постановеното по същото частно гражданско дело, определение № 5199/07.03.2018 г., чрез присъждане на адвокатски възнаграждения на двете жалбоподателки.
Ответното [фирма] не е подало отговори на частните жалби.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадените частни жалби за процесуално недопустими по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и с чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от окръжен съд (с какъвто статут е и СГС) като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт (въззивно решение, или слагащо край на въззивното производство определение или разпореждане), подлежи на въззивно обжалване пред съответния апелативен съд, но само ако самият краен въззивен акт на окръжния съд (СГС), чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция (пред ВКС или пред съответния апелативен съд). Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция (въззивно решение или определение, разрешаващо по същество материалноправен или процесуалноправен спор, включително – относно разноските по делото), не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие, определение по чл. 248 от ГПК, изменящо или допълващо в частта относно разноските този влязъл в сила краен въззивен акт (поради което – инкорпориращо се в него, макар и постановено отделно), респ. – отхвърлящо молба за такова изменение или допълване на крайния въззивен акт, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Това ясно следва, най-вече от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, като възприемането на обратното становище би довело до абсурдния процесуален резултат страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело.
Жалбоподателките неоснователно се позовават на посочената и по-горе т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с нея е преодоляно противоречието в практиката на ВКС относно вида обжалване – въззивно или касационно, на определението по чл. 248 от ГПК на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските, като е възприето първото становище – че обжалването е въззивно. По този начин, обаче, не е дадена възможност за обжалване на окончателните определения по чл. 248 от ГПК на въззивния съд – постановени по искания за допълване или изменяне на окончателен и влязъл в сила въззивен акт. Точка 1 от ТР № 5/12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, на която също се позовават жалбоподателките, е посветена на приложението на разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, регламентираща касационно обжалване на въззивни определения, поради което също няма никакво отношение към процесуалната недопустимост на подадените по делото частни жалби.
В случая с въззивното определение № 5199/07.03.2018 г. (чието допълване в частта относно разноските СГС е отказал с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, обжалвано определение № 12805/07.06.2018 г.) е потвърдено, постановеното също по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционно определение № 295127/15.12.2017 г. по гр. дело № 36913/2017 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молба на ответника [фирма] за изменение в частта относно разноските, на постановеното по същото първоинстанционно гр. дело, решение № 258109/02.11.2017 г. С последното е уважен, предявеният от Н. М. Х. срещу [фирма], отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 1 235.74 лв.
От горното е видно, че съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното определение № 5199/07.03.2018 г. не подлежи на касационно обжалване и като окончателно е влязло в сила. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК и по изложените по-горе съображения, и обжалваното определение № 12805/07.06.2018 г. на въззивния СГС е окончателно и е влязло в сила, тъй като не подлежи на обжалване (включително пред Софийския апелативен съд по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК).
Предвид гореизложеното, подадените две частни жалби, като процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 111781/24.08.2018 г. на адв. С. А. К. и частната жалба с вх. № 111782/24.08.2018 г. на адв. К. И. Б., подадени срещу определение № 12805/07.06.2018 г., постановено по частно гр. дело № 2812/2018 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тях производство по частно гр. дело № 4532/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: