О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София,24.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 39 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Г. П. срещу въззивно решение от 23.11.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 669/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Г. П. З. е отговорил чрез адв. А. К. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Г. П. З. против П. Г. П. за разваляне на договор за издръжка и гледане по нот. акт № 192/1994 г.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Кюстендилски районен съд, е уважил иска.
Касаторът П. е повдиган въпроса дали съдът е имал право да развали договора, след като иска е предявен след петгодишния преклузивен срок – договорът е сключен още през 1994 г. и правото да се развали се погасява след пет години.
Въпросът е неотносим към постановения резултат. Ясно е, че предявяването на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е ограничено с преклузивен срок.
Ако страната има предвид погасителна давност, то П. П. не може за първи път едва са касационната жалба да прави подобно възражение. За изтекла погасителна давност съдът не следи служебно, а само по възражение, като при действието на ГПК от 2007 г., срокът да го направи за ответника е срока за подаване на отговора по исковата молба. В случая подобно възражение не е правено, а и не е разглеждано от съдилищата.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че никога не е имало съмнение в съдебната практика и доктрината, че погасителната давност по иска за разваляне на договор за прехвърляне имот срещу задължение за издръжка и гледане не може да изтече, докато съществува задължение за даване на такава, а то е ежедневно и непрекъснато. Това разбиране не е в противоречие с Р-249-80-I ГО ВС РБ по гр.д. № 2718/1979 г., че погасителната давност по иск за разваляне на договор, в който е уговорено периодично плащане, тече от неизпълнението на всяка отделна платка. В случая, задължението е за грижи и издръжка и е ежедневно, т.е, погасителната давност започва да тече всеки ден, докато съществуват задълженията по договора.
По делото е представено от касатора още и Р-1613-2011-Варненски РС по гр. д. № 16156/2010 г. Съдебният акт подлежи на обжалване, като няма данни решението на районния съд да е влязло в сила, което значи, че не може да служи като съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК /срв. разясненията по ТР 1-2009-ОСГТК ВКС/. Освен това, решението е постановено по иск с правно осн. чл. 93, ал. 2 ЗЗД и в него не е разглеждан поставения от касатора по настоящото дело правен въпрос за давността, а и спорът не е аналогичен.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 23.11.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 669/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: