О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 20.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4831 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1523 от 11.09.2018 г. по в. гр. д. № 1884/2018 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 2986 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 2503/2018 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от А. Р. Т. от [населено място] против „ЗМБГ“ АД, [населено място]. В решението е прието за установено, че А. Т. е заемал длъжността „сметосъбирач” в „ЗМБГ“ АД, филиал Варна, звено „Район Приморски“, по безсрочно трудово правоотношение. С молба от 20.10.2017 г. ищецът е отправил до ответника писмено предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 20.10.2017 г., върху която в рамките на същия ден работодателят е изразил писмено съгласието си – била е поставена резолюция „да” от ръководителя на филиал „ЗМБГ“ АД. На същата дата ищецът е получил своята трудова книжка и работодателят е издал заповед № 679 от на 20.10.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. След подаване на молбата за прекратяване на трудовия договор ищецът е преустановил явяването си на работа. заповедта за уволнение му е била връчена на работника на 30.01.2018 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е било прекратено законосъобразно при наличие на предпоставките по чл. 325, ал.1, т.1 КТ – при изразено писмено предложение на работника и незабавно дадено съгласие на работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Касационна жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд е постъпила от А. Р. Т.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно приоритетното значение на нормите, осигуряващи бързина на гражданското съдопроизводство и доколко с това не се засяга принципът на осигуряване на справедлив процес. Касаторът прави искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК поради наличието на образувано досъдебно производство против ответника за престъпление по чл. 316 НК.
Ответникът по касационната жалба „ЗМБГ“ АД счита, че не са налице предпоставки за касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита, че искането за спиране на производството по делото е неоснователно. Обстоятелството, че ищецът е сезирал Варненска районна прокуратура с жалба от 23.07.2018 г., в която се съдържат твърдения, че работодателят е представил по делото неистински документ (молба от 20.10.2017 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, която той не е написал и подписал) не е основание за спиране на производството по делото. Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК изисква висящност на наказателно преследване в съдебна фаза, данни за каквото в случая не са налице. В случай, че с влязла в сила присъда на наказателния съд бъде признато, че представляващия работодателя съзнателно се е ползвал по гражданското дело от неистински документ, то ищецът ще разполага с основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по трудовия спор. Не са налице и предпоставки за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, в който случай съдът спира производството при разкрити в хода на процеса престъпни обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и сезира прокуратурата за евентуално започване на наказателно преследване.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно правилното съотношение между изискванията на бързина на производството и принципа за дирене на обективната истина (формулиран от жалбоподателя като „справедливо разрешаване на спора”). Повдигнатият чисто теоретичен въпрос е изведен във връзка с оплакването, че съдът не е допуснал доказателства във връзка с оспореното авторство на молба от 20.10.2017 г. поради пропускане от страната на срока за оспорване на документа. Въведените в Гражданския процесуален кодекс преклузии за оспорване на документи и събирането на доказателства във връзка с направените оспорвания са в интерес на бързината на гражданското съдопроизводство, но настъпват само когато съдът е осигурил на страната възможност за установяване на фактите от значение за решаване на делото и е съдействал за това, т.е. при следване на принципите за установяване на истината и служебното начало в процеса. Съдебната практика последователно застъпва становището, че процесуалните права на страната се преклудират само, когато съответните действия не са предприети след дадени от съда указания. В съответствие с така установената практика, съдът не е допуснал събиране на доказателства във връзка с направеното оспорване на автентичността на текста и подписа на молба от 20.10.2017 г. след констатация, че определението от 04.05.2017 г., съдържащо доклад по делото с указания до страните, отговора на ответника и приложената към него молба от 20.10.2017 г. са били връчени на ищеца на 08.05.2018 г. и в законоустановения седмичен срок страната не е взела становище. Оспорването на автентичността на документа е направено на 31.05.2017 г., след изтичане на срока за това, поради което съдът е приложил последиците на чл. 313 ГПК, процедирайки в съответствие с утвърдената съдебна практика.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 13.11.2018 г. с адвокат Я. Х. от Варненска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Р. Т. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1523 от 11.09.2018 г. по в. гр. д. № 1884/2018 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Р. Т. от [населено място] да заплати на „ЗМБГ“ АД, [населено място], сумата от 500 лева съдебни разноски.