2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София, 12.06.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2624 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Х. Г. и К. Й. Г. срещу определение от 16.02.2015 г., постановено по частно гр. дело № 766/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 16.10.2014 г. по гр. дело № 831/2013 г. на Кюстендилския районен съд (КРС), с което производството по предявения от двамата жалбоподатели по същото дело иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът Ю. К. А. не е собственик на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж в парцел **, имот № **, кв. ** по плана на [населено място] , е прекратено в частта срещу ответника [община].
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на окръжния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответниците – [община], Д., Б. Ю. К. и Ю. К. А. не са подали отговори на частната касационна жалба в срока за това.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В случая в изложението на жалбоподателите на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен процесуалноправният въпрос (уточнен от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) относно пасивната процесуалноправна легитимация на общината и държавата по отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като взискатели – по повод поискани изпълнителни действия, насочени върху недвижим имот, по отношение на който с иска се претендира, че не е собственост на длъжника. С аргументите и доводите в изложението си жалбоподателите по същество навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване по делото не следва да се допуска.
В. съд е приел за установено следното: Изпълнителното производство по изп. дело № 223/2002 г. на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при КРС е било образувано по молба, не на [община] – както твърдят жалбоподателите-ищци, а на С. Б. Б. – въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение, с което ответникът Ю. К. А. е осъден да заплаща издръжка на сина си – ответника Б. Ю. К., чрез неговата майка и законен представител (тогава) С. Б. Б.. В хода на изпълнителното производство, като способ за удовлетворяване на вземането, е било посочено извършването на публична продан на процесния недвижим имот, за който жалбоподателите-ищци твърдят в исковото производство, че е тяхна собственост. Установено е и че с оглед изнасянето на процесния имот на публична продан, ДСИ е изпратил писма до [община] за представяне на скица на имота, като е изискал и удостоверение за размера на издръжката, която е изплатила Д. чрез [община], т.е. – предвид наличието на публично задължение. В. съд е установил и че в хода на първоинстанционното исково производство по делото КРС е дал указания на жалбоподателите-ищци да предявят иска си срещу ответника Б. Ю. К., на когото е била дължима издръжката, като същият междувременно е навършил пълнолетие, както и срещу Д. – съгласно чл. 152, ал. 7 от СК, а досежно претенцията си срещу [община] – да обосноват правния си интерес. Тъй като последното не е било сторено, първоинстанционният съд, като е счел, че липсва правен интерес, е прекратил производството срещу [община] с определението, потвърдено от въззивната инстанция.
При така установените обстоятелства, окръжният съд е намерил от правна страна следното: Приел е, че искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК, с който се цели установяването със сила на пресъдено нещо, че право на собственост върху недвижим имот, по отношение на който е насочено индивидуално принудително изпълнение за парично вземане, не принадлежи на ответника-длъжник, е отрицателен установителен иск и задължително се предявява срещу взискателя и длъжника, т.е. – същите са задължителни другари в процеса съгласно чл. 440, ал. 2 от ГПК. В. съд е приел, че в случая намират приложение нормите на чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НОРИДПИ), в сила от 24.06.2011 г., като въпреки, че се касае за вземане на Д., изплатено чрез общината за предходен период от време, съгласно § 2 от ПЗР на НОРИДПИ, и тъй като става въпрос за процесуални норми, същите пораждат действие и за заварените правоотношения. Окръжният съд е изложил и съображения, че при присъединяването на кредитори по право съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Приел е, че в разглеждания случай, съгласно разпоредбите на чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14 от НОРИДПИ, д. е присъединен по право взискател за частното държавно вземане за заплатената чрез общината издръжка по образуваното изпълнително дело, т.е. – взискател съгласно закона е Д., което я легитимира пасивно и по иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, а не общината. В заключение въззивният съд е посочил, че доколкото липсва обосноваване на друг правно значим интерес от страна на жалбоподателите-ищци, то производството спрямо [община] е прекратено правилно от първоинстанционния съд.
Видно от мотивите към обжалваното въззивно определение, разрешаването на изведения от страна на жалбоподателите процесуалноправен въпрос, несъмнено е обуславящо правните изводи на окръжния съд, поради което въпросът съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице, обаче наведеното от жалбоподателите, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Възприетото в мотивите към обжалваното въззивно определение, разрешение на този процесуалноправен въпрос е при точно и стриктно приложение на нормите на чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14, ал. 1 от НОРИДПИ, които изрично, ясно и еднозначно сочат, че именно Д. е присъединен по право взискател за частното държавно вземане за заплатената чрез общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. При това положение, и съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 2 от ГПК, Д. (а не общината, чрез чийто бюджет се извършват плащанията), е надлежно процесуалноправно легитимирана да отговаря по отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК – наред с взискателя – физическо лице, на което е платена издръжката, и с неизправния длъжник. Тъй като горните разпоредби са изрични, ясни и еднозначни, тяхното тълкуване и приложение не създава затруднения в съдебната практика. С оглед на това, изведеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не е налице допълнителното основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението от 16.02.2015 г., постановено по частно гр. дело № 766/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.