О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София, 22.12.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 5848 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Г. А. Г., чрез адв. К. М. С., против определение № 266/18.09.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, по гр.д. № 4183/2015 г., с което производството по делото е прекратено.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, но по същество излага съображения по материалноправния спор и оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение на Варненския районен съд.
А. П. А., М. П. Б. и Я. П. И., чрез адв. Т. П. от В. адвокатска колегия, са възразили, че частната жалба е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Частната жалба е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.
Г. А. Г. е подала молба за отмяна на влязло в сила решение № 2560/28.05.2015 г., постановено по гр.д. № 8717/2011 г. от Варненския районен съд.
Молбата е оставена без разглеждане, защото по същество е оплакване за неправилност на решенето чиято отмяна се иска; не са изложени доводи, които да могат да се подведат под някоя от хипотезите на чл. 303 и чл. 304 ГПК.
Определението е правилно.
Съдът сам квалифицира молбите, с които е сезиран, а тези, съдържащи оплаквания за неправилност на съдебния акт, не попадат в никоя от хипотезите на чл. 303 или чл. 304 ГПК. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита също срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК; извън тях, молбите са недопустими.
Страната, ползвайки се от правото по чл. 303 и сл. ГПК, се опитва да пререши спор, по който има формирано сила на присъдено нещо, което е недопустимо. И съдържанието на частната жалба, предмет на настоящото производство, е преразказ на правния спор и недоволство от постановеното решение, влязло в сила, поради необжалването му в срок, пред редовна въззивна инстанция, което няма отношение към поставения за разглеждане процесуален въпрос в настоящата процедура.
В заключение, молбата за отмяна е недопустима и правилно е оставена без разглеждане в обжалваното определение. То следва да бъде оставено в сила.
Жалбоподателят следва да заплати на насрещните страни сторените от тях разноски – 1 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, видно от представен договор за правна защита и съдействие – 275438/13.07.2015 г.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266/18.09.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, по гр.д. № 4183/2015 г., с което производството по делото е прекратено.
ОСЪЖДА от Г. А. Г. да заплати на А. П. А., М. П. Б. и Я. П. И. общо сумата в размер на 1500 лв. съдебноделоводни разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: