2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
гр. София, 20.09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5697 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 424/26.07.2013 г., постановено по възз. частно гр. дело № 363/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1387/14.05.2013 г. по гр. дело № 2822/2012 г. на Варненския окръжен съд. С последното е отменено, допуснатото с определение № 2600/07.09.2012 г. по същото първоинстанционно гр. дело, обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на жалбоподателя срещу Х. И. К. и Х. Й. К., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор върху лек автомобил и банкови сметки.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд (аргумент и от чл. 23, ал. 2 от ЗОПДИППД, отм.) и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната жалба, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 390, ал. 3 от ГПК, а именно: „следва ли при вече предявен иск в срока, определен от съда, и при условие, че не са налице данни за отпаднала обезпечителна нужда, въззивният съд, игнорирайки представеното с частната жалба пред него доказателство за предявения иск, да потвърди първоинстанционното определение, с което съдът, допуснал обезпечението, е отменил същото, като е приел, без да направи служебна проверка за това, че срокът за предявяване на иска е изтекъл и не са представени доказателства за предявяването му”. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че изведеният от него процесуалноправен въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Х. И. К. и Х. Й. К. в отговора на частната жалба излагат съображения за неоснователност на същата.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че обезпеченият бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е следвало да бъде предявен в едномесечен срок от влизането в сила на 16.01.2013 г. на присъдата по образуваното наказателно преследване срещу ответниците, както и че дори и към момента на постановяване на обжалваното въззивно определение не са представени доказателства от жалбоподателя за предявяване пред съда именно на обезпечения иск. В тази връзка са изложени и съображения, че законът изрично е вменил като задължение на бъдещия ищец да представи доказателства за предявяване на обезпечената претенция в срок, като съдът няма задължение да следи за това служебно. С оглед това е прието, че при положение, че това процесуално задължение на бъдещия ищец не е изпълнено, единствената възможност за съда е да отмени допуснатото обезпечение, съгласно чл. 390, ал. 3 от ГПК.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос попада в предмета на разглеждане на образуваното тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС – въпрос № 6 от него – „как се доказва, че е предявен иска в определения от съда срок в хипотезата на чл. 390, ал. 3, във връзка с ал. 1 ГПК”, по който е установена противоречива съдебна практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяването на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по частно гр. дело № 5697/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 6/2013 г. по описа на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.