2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1335
гр. София, 18.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 625 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото Ж. Д. Т. и Т. Д. Т. и насрещна касационна жалба на ищеца Т. Д. Д. срещу решение № 239/13.05.2011 г., поправено с определение № 468/23.03.2012 г., постановени по гр. дело № 326/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение (предвид и поправката му), при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 110/09.12.2010 г., поправено с решение от 04.08.2011 г., постановени по гр. дело № 1077/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, като краен резултат е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, до размер 1/2 идеална част, алеаторният договор, сключен на 10.10.1978 г. с нотариален акт № , том нот. дело № г. и на 15.10.1981 г. с нотариален акт № , том , нот. дело № г. на нотариус при Старозагорския районен съд, с които ищецът Т. Д. Д. със съгласието на съпругата му Ж. Д. са прехвърлили на сина си Д. Т. Д. съответно по 1/2 идеална част от свой собствен недвижим имот, притежаван от тях в съпружеска имуществена общност (СИО) – апартамент № в [населено място], [улица], вх. , ет. с принадлежащите му таванско помещение и идеални части от общите части на сградата, срещу задължение на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителите, негови родители, до тяхната смърт, като им осигури спокоен живот и всестранни грижи, включително при болест и старческа немощ, като продавачите са запазили право на ползване върху една стая и сервизните помещения пожизнено и безвъзмездно; като по отношение останалата 1/2 идеална част от имота искът е отхвърлен.
Касационната жалба на ответниците и насрещната касационна жалба на ищеца са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. В тях се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение. В отговорите на жалбите страните поддържат становища, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на противната страна.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателките-ответници Ж. Д. Т. и Т. Д. Т., като общо основание за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният правен въпрос: следва ли от страна на приобретателя на недвижим имот, прехвърлен срещу задължение за грижи и издръжка, да се иска трансформация на натуралните задължения в парични, когато прехвърлителят отказва не само грижи, но и пари, както и когато създава пречки за плащане на парични суми по пощата (с телеграфен или пощенски запис или куриер), тъй като няма адрес и живее в бунгало в гората, извън населено място.
Жалбоподателките сочат наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В тази връзка поддържат, че горният правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като сочат решение № 1014/20.12.1999 г. по гр. дело № 550/1999 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № 289/04.02.1970 г. по гр. дело № 2518/1969 г. на І-во гр. отд. на ВС. Доколкото обаче тези две решения са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., твърдяното противоречие с тях следва да се квалифицира в хипотезата на т. 2 (а не на т. 1) от чл. 280, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателките-ответници излагат и съображения, че формулираният от тях правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд, след анализ и прецанка на събраните по делото доказателства е приел, че процесният алеаторен договор е бил изпълняван в пълен обем по отношение на двамата прехвърлители-съпрузи от техния син и приобретател по договора Д. Т. Д. – до неговата смърт на 19.12.2008 г., като последният е баща и наследодател на двете ответници по делото. Тъй като съпругата на ищеца – прехвърлителката Ж. Д. е починала на 26.05.1995 г., и тъй като процесният имот е бил в режим на СИО между двамата прехвърлители, въззивният съд е приел, че е налице пълно изпълнение на алеаторните задължение по договора по отношение на тази прехвърлителка, поради което (а и като погасен по давност в тази част) предявеният по делото иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е приет за неоснователен и е отхвърлен досежно ? идеална част от процесния имот. Въззивният съд е приел също, че след смъртта на 19.12.2008 г. на приобретателя по договора – наследодателя на двете ответници, последните не живият с ищеца, не полагат грижи за него, не му предоставят средства за издръжка, а от друга страна ищецът отказва, както грижи от тях, така и средства за издръжка и съвместно живеене с ответниците, като продължава да живее в самостоятелно домакинство в бунгало в планинска местност и сам се грижи за себе си и за издръжката си. При тези обстоятелства, апелативният съд е достигнал до извода, че след смъртта на наследодателя си ответниците са преустановили изпълнението на алеаторното задължение за издръжка и гледане на кредитора-ищец, което задължение е неделимо, ежедневно, непрекъснато и следва да бъде изпълнявано от длъжника, независимо от липсата на съдействие от страна на кредитора, като съгласно утвърдената съдебна практика, за да е изправна страна по договора в този случай, длъжникът следва да трансформира натуралната си престация в парична такава. Въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин, че в случая ищецът не оказва съдействие на ответниците в качеството им на длъжници за изпълнението на процесния договор, което обаче е основание последните да предприемат действия за трансформиране на натуралното си задължение в парично, но доказателства за това по делото не са ангажирани. С оглед на това, въззвният съд е приел, че е налице пълно неизпълнение на процесния алеаторен договор от страна на ответниците по отношение на ищеца, което е обусловило и крайния му извод за разваляне на договора до размер ? идеална част от процесния имот, каквито са правата на ищеца.
От горното следва, че разрешаването на формулирания в изложението на жалбоподателките-ответници правен въпрос е обуславящо крайния извод на въззивния съд за постановяването на обжалваната от двете ответници част от въззивното решение, с което искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е частично уважен. Поради това, изведеният от касаторите-ответници правен въпрос, поначало представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по отношение на тази част от въззивното решение.
Не са налице обаче, наведените от жалбоподателките-ответници допълнителни основания по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая.
В представеното (в препис-извлечение) от тях, решение № 1014/20.12.1999 г. по гр. дело № 550/1999 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, изведеният по настоящото дело правен въпрос изобщо не е стоял за разрешаване, тъй като съставът на ВКС е приел, че в разгледания от него случай не е била налице неоправдана забава на прехвърлителката-кредитор по алеаторния договор за приемане на изпълнение по него, поради което нито прехвърлителката е имала право да иска паричния еквивалент на дължимата й се престация в натура, нито приобретателят-длъжник по договора е имал право да трансформира натуралното си задължение в паричния му еквивалент, защото и в двата случая ще е налице неточно изпълнение по смисъла на чл. 79 от ЗЗД. С оглед на това, не е налице твърдяното от жалбоподателките, противоречие между това решение и обжалваното въззивно решение по настоящото дело.
Във второто представено (в препис) от жалбоподателките, решение № 289/04.02.1970 г. по гр. дело № 2518/1969 г. на І-во гр. отд. на ВС, изведеният по настоящото дело правен въпрос действително е разрешен по различен начин, в сравнение с разрешението му от въззивния съд по настоящото дело. В това решение на ВС е прието, че ако оценимото в пари натурално задължение по алеаторния договор не бъде изпълнявано поради неоказване на съдействие от страна на кредитора по същото задължение, този кредитор не ще има право да развали договора на това основание, защото съгласно чл. 87 от ЗЗД такова право има само изправната страна по договора.
Горното противоречие в съдебната практика по изведения и по настоящото дело правен въпрос, обаче е преодоляно с постановeното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 439/22.12.2011 г. по гр. дело № 90/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Там е прието следното: При неоправдано неприемане от кредитора на изпълнението, което му се предлага от длъжника по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи размера й. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие. Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. В същия смисъл са и редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, например: решение № 363/26.05.2010 г. по гр. дело № 756/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 494/16.11.2011 г. по гр. дело № 642/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 82/05.04.2011 г. по гр. дело № 1313/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Въззивното решение по настоящото дело е съобразено с тази, задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав. В допълнение, с оглед конкретиката на изведения в случая правен въпрос, следва да се отбележи, че невъзможността да се изпратят по пощата парични суми на кредитора по алеаторния договор е без значение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД при забава на кредитора длъжникът може да се освободи от парично задължение като остави паричната сума за пазене в банка по местоизпълнението.
С оглед гореизложеното, тъй като въззивното решение в обжалваната от двете ответници негова част е съобразено с цитираната задължителна практика на ВКС, с която е преодоляно противоречивото разрешаването на изведения по делото правен въпрос, следва изводът, че не са налице наведените от жалбоподателките-ответници допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид горното, съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от ГПК не следва да се обсъждат основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, наведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към насрещната касационна жалба на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 239/13.05.2011 г., поправено с определение № 468/23.03.2012 г., постановени по гр. дело № 326/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.