О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 09.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 2816 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. М. А. и С. М. А., двамата чрез адв. Т. С. от АК С., против определение № 175/29.05.2018 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 1996/2018 г., с което производството по делото е прекратено.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателите твърдят, че с обжалваното определение е неправилно.
Насрещните страни Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н., всички чрез адв. Е. Т. от АК – С., отговарят, че молбата е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.
Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежни страни, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Гражданско дело № 1996/2018 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, е образувано по молба, подадена от М. М. А. и С. М. А., за отмяна на влязло в сила решение № 193/05.01.2018 г. на Върховния касационен съд, III г.о., постановено по гр.д. № 608/2017 г..
Молбата е оставена без разглеждане по съображения, че не отговаря на изискването за редовност, тъй като молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания. Посочено е, че когато писмени доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед качеството им на новооткрити. Прието е, че в случая молбата за отмяна не съдържа изложение на обстоятелствата по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са посочени единствено две писмени доказателства като новооткрити, без да са изложени факти кога са узнали за тях молителите, разполагали ли са с тях и могли ли са да ги представят при гледане и решаване на делото, поради което тя е останала нередовна, въпреки дадените в тази връзка указания от администриращия съд. Освен това, от материалите по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, и от изложението в самата молба за отмяна, може да се направи извод, че сочените писмени доказателства не са новооткрити по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителите са могли да се снабдят с тях и да ги представят своевременно, а и са знаели за тях при гледане и решаване на делото.
Определението е правилно като краен резултат.
В молбата за отмяна от седем страници, с изключение на един пасаж, са изложени единствено съображения относно фактите по делото, правни доводи и оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Правилно е прието в обжалваното определение, че тези съображения не могат да бъдат основание на молба по чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК.
В молбата е записано още, че два документа, представени с нея, ако са били на разположение на решаващия съд, биха го мотивирали да се произнесе по друг начин, а именно, че твърденията за симулативна цена по договора са вероятни, което прави допустимо събирането на гласни доказателства.
В тази си част молбата съдържа, макар и кратка и непълна, обосновка за наличие на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Дали действително представените доказателства са новооткрити, съответно дори и такива, те могат ли да обосноват отмяна по разглежданата хипотеза, е въпрос по съществото на молбата за отмяна, а не по допустимостта й.
Молителите обаче е следвало да посочат, както е изяснено изрично в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, кога и при какви обстоятелства са се снабдили с тези доказателства, не само за да се прецени срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, но и с оглед обосновката в молбата, че са новооткрити. Това е така, защото основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение; фактическите твърдения за времето и начина на откриване на новите доказателства очертават предмета на изследване и произнасяне по делото и рамките, в които да се защитава насрещната страна, вкл. с посочване на фактически твърдения и доказателства. Позоваване само на хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК не отговаря на изискването за редовност на молбата за отмяна. Представянето на доказателства към нея, само по себе си не може да запълни дължимото й съдържание съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът е този, който с оглед изложените фактически твърдения, квалифицира сам на коя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК се основа молбата, съответно дали доказателствата се представят по твърдения, че са новооткрити или новоузнати относно известни и твърдяни обстоятелства или пък са представени като доказателства за установяване на новооткрито или новоузнато обстоятелство.
На молителите изрично е указано от администриращия съд да изложат фактическите обстоятелства във връзка с твърденията си, че представените с молбата доказателства са новооткрити – кога и по какъв начин са узнали за тях и са ги получили, но не са изпълнили законосъобразното указание. При това положение, молбата им е останала нередовна и правилно е върната (оставена без разглеждане) от състава на Върховния касационен съд, който е прекратил като недопустимо и образуваното по нея производство.
Молбата не е върната поради невъзможност да се прецени дали е подадена в срок, така че доводите, развити от жалбоподателите в случа са неотносими.
В заключение, обжалваното определение е правилно. То следва да бъде оставено в сила.
С оглед резултата по делото и искането от ответниците по молбата, молителите следва да им заплатят сторените по делото съдебноделоводни разноски – 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 175/29.05.2018 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 1996/2018 г.
ОСЪДЖА М. М. А. с ЕГН [ЕГН] и С. М. А. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], обл. С., [община], [улица], да заплатят на Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н., всички със съдебен адресат адв. Е. Т. от АК С., [населено място], [улица], кантора 7, общо сумата в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: