О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр. София, 18.06. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 6643 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото [фирма] срещу определение № 1713/29.08.2014 г., постановено по частно гр. дело № 986/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството-жалбоподател срещу определение № 1769/17.06.2014 г. по гр. дело № 1890/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело и е разпоредено последното да се изпрати на Административния съд в гр. Пловдив за разглеждане на предявения иск.
С определение № 919/11.12.2014 г. частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК и с чл. 124, ал. 2 и чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, до постановяване на тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС. Тълкувателното постановление № 2/2014 г. по това тълкувателно дело е постановено на 12.03.2015 г. и е обявено на 19.05.2015 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК.
Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като изведеният в изложението към частната касационна жалба, процесуалноправен въпрос относно подсъдността (подведомствеността) на исковите претенции за обезщетения на имуществени вреди, причинени от отменени наказателни постановления, попада в предмета на разглеждане на посоченото тълкувателно дело – въпрос № 1.А, впоследствие преномериран на въпрос № 1.
В т. 1 от тълкувателното постановление е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към тази точка от тълкувателното постановление са дадени следните разяснения: За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
За да постанови обжалваното определение по настоящото дело, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с подадената от жалбоподателя искова молба по делото се претендира обезщетение за вреди от актове на административен орган – наказателни постановления, издадени от ответната А. „М.”, за които се твърди, че са отменени като незаконосъобразни; че основанието на този иск е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което изключва приложението на общия закон – ЗЗД; че първоинстанционният окръжен съд не е компетентен да се произнесе по иска, който съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане по реда на АПК – от съответния административен съд.
От горното е видно, че в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателното постановление, въззивният съд е приел в случая, че правната квалификация на предявения по делото иск е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ искът подлежи на разглеждане по реда на АПК – от съответния административен съд.
С оглед гореизложеното, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по частно гр. дело № 6643/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1713/29.08.2014 г., постановено по частно гр. дело № 986/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.