2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 26.01.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2738 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на И. Й. К. срещу решение № 117/05.04.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 64/2017 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 220/30.11.2016 г. по гр. дело № 162/2016 г. на Павликенския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу Т. И. С. и М. Д. Р., иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт № …., том …, нот. дело № …..; уважен е предявеният по делото насрещен иск, като е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че Т. И. С. и М. Д. Р. са собственици на втория етаж от жилищната постройка в … в кв. … по ПУП на [населено място] и на построения в същия имот масивен гараж с площ 15 кв.м., като насрещният установителен иск за собственост е отхвърлен по отношение ? идеална част от същия УПИ и масивна стопанска сграда с площ 25 кв.м. в него; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Т. И. С. и М. Д. Р. в отговора на жалбата излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, включително – липсват формулирани правни въпроси, както и за неоснователност на жалбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката се поддържа, че „съществените“ процесуалноправни и материалноправни въпроси се свеждат до следното: 1) „След като съдът приема уговорка между инвеститорите Р. С. (баща на двамата братя) Д. С. и Й. С. съгласно представените документи – арх. план, одобрен на 13.04.1968 г., протокол за дадена строителна линия и ниво от 17.04.1968 г. и стр. разрешение № 11 (без дата) и започнато строителство през 1968 г., защо е било необходимо да се учредява суперфиция. Изключват се фактите, че домостроителя трябва да бъде единствен и безпрепятствен собственик на имота, да построи сградата в двугодишен срок и да не изменя плана. Изводите на съда в обжалваното решение са в противоречие със законови правила – ЗПИНМ и правилника за приложението му“. 2) „След като приема, че всички свидетели по делото дават „противоречиви“ показания, а свид. К. (съпруг на ищцата) заинтересован от изхода на делото, съдът да решава спора без да се аргументира. В този смисъл решение № 457/06.08.2010 г. по гр. дело № 477/2009 г. I – тези показания трябва да се преценяват с оглед всички други данни по делото.“ 3) „Следва ли в нарушение на СИО, да се приема че учредената суперфиция не противоречи на закона? Нарушено ли е правото на собственост на неучаствалия съпруг и това от значим интерес ли е? Съгласно чл. 13, ал. 3 от СК от 1968 г. (отм.) съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единия от тях със съгласието на другия, направено в писмена форма с нот. заверка на подписа.“ В изложението на жалбоподателката се поддържа и че изводите на окръжния съд са незаконосъобразни и необосновани, в разрез и с практиката на ВКС, като в тази връзка са посочени: решение № 413/03.06.2005 г. на ВКС I г.о., определение № 402/30.12.2009 г. на ВКС по гр. дело № 343/2009 г. I г.о., решение № 383/04.11.2015 г. по в. гр. дело № 398/2015 г. на Окръжен съд гр. София.
Предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на жалбоподателката не съдържа извеждане и ясна и точна формулировка на правен въпрос, представляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Освен че са с логически и граматически неясни формулировки, въпросите в изложението на жалбоподателката предпоставят извършване на преценка от касационната инстанция относно правилността на конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд по съществото на материалноправния спор – при обсъждането и извършената от последния преценка на конкретни доказателства и обстоятелства по делото. По този начин от страна на жалбоподателката са наведени касационни оплаквания, формулирани във въпросителна форма, т.е. – наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не са формулирани – с по-висока степен на абстрактност (макар и свързан с конкретните правни изводи в обжалваното решение) – материалноправни или процесуалноправни въпроси, представляващи общи основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тези оплаквания на жалбоподателката биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и ясно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на ясно и точно формулирани в изложението на касатора на такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
Отделно от горното, съдебната практика, на която се позовава жалбоподателката, е некоректно и ненадлежно посочена и представена с изложението – предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 и т. 3 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Към изложението е приложен препис само от решение № 383/04.11.2015 г. по в. гр. дело № 398/2015 г. на Софийския окръжен съд, но без данни и доказателства това решение да е влязло в сила. Не е представен препис от решение № 413/03.06.2005 г. на I-во гр. отд. ВКС, което очевидно (предвид датата) е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. и не формира задължителна практика на ВКС, като не е посочен и номера на гр. дело, по което е постановено това решение. По посоченото в изложението гр. дело № 343/2009 г. на I-во гр. отд. ВКС не е постановено соченото определение № 402/30.12.2009 г., а определение № 96/08.07.2009 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба по делото, като процесуално недопустима. По посоченото в изложението гр. дело № 477/2009 г. на I-во гр. отд. ВКС не е постановено соченото решение № 457/06.08.2010 г., а решение № 188/05.05.2010 г., с което е дадено разрешение на следните правни въпроси: 1) „за придобиване право на собственост върху прилежащата земя към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание давностно владение, когато не е спазена необходимата форма за придобиването й чрез правна сделка“; и 2) „дали всички действия на извънсъдебно оспорване на правата върху имотите водят до смущаване на владението и са пречка за придобиване на собствеността от владелците“; като те очевидно нямат никакво отношение към цитираните по-горе формулировки в изложението на жалбоподателката. С оглед на това, последната не е навела надлежно и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 850 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 117/05.04.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 64/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Й. К. да заплати на Т. И. С. и М. Д. Р. сумата 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: