О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр. София, 17.09.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 2797 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1831 от 12.06.2018 г. по в.ч.гр.д. № 2276/2018 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 5735 от 12.03.2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 1836/2018 г.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба от С. Г. П. от [населено място] – законен представител на Ц. Н. Н.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. ОСГТК): следва ли повдигнатите от ищеца спорни въпроси да бъдат разрешени от съда по съществото на делото, а не при проверката на исковата молба и предпоставена ли е допустимостта на иск за установяване на произход от съединения с него иск за оспорване на бащинство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд, прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1836/2018 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на Ц. Н. Н., действаща чрез нейната майка и законен представител С. Г. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 62, ал. 4 СК за оспорване на произход от ответника Н. Ч. Н. и по чл. 69 СК за установяване произход от ответника И. Р. С.. Към исковата молба е приложено копие от удостоверение за раждане, според което ищцата е [дата на раждане]
С определение № 5735 от 12.03.2018 г. Софийски градски съд е прекратил производството по двата иска на основание чл. 130 ГПК, приемайки, че са недопустими.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 1831 от 12.06.2018 г. по в.ч.гр.д. № 2276/2018 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че е недопустимо малолетно дете да води иска по чл. 62, ал. 4 СК чрез законния си представител, тъй като искът е личен и преклузивният срок за оспорване на бащинство от детето започва да тече от навършване на пълнолетието му. Приел е, че недопустимостта на иска по чл. 62, ал. 4 СК води до недопустимост и на обективно съединения с него иск по чл. 69 СК, тъй като правен интерес от предявяване на иск за установяване на произход имат само лица, чиито произход е оборен по исков ред.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът дължи ли винаги съдът произнасяне по съществото на правния спор е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която съдът се произнася по съществото на спорните въпроси само в случаите, когато искът е допустим и надлежно предявен. За допустимостта на иска съдът следи служебно – чл. 130 ГПК и при констатация за недопустимост на предявената претенция прекратява производството по делото. В съответствие със закона и установената съдебна практика, в т.ч. Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът е прекратил производството, съобразявайки, че искът по чл. 62, ал. 4 СК за оспорване на бащинство е предявен от малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител, което е недопустимо; съобразил е, че срокът за предявяване на този личен иск тече от момента на навършване на пълнолетие на детето, от който момент то има правото и възможността да вземе решение дали да предяви иска по своя преценка.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване по въпроса предпоставена ли е допустимостта на иск за установяване на произход от съединения с него иск за оспорване на бащинство, доколкото въпросът в разрешен в съответствие със закона и установената практика – съгласно чл. 71 СК, искът за установяване на произход не може да бъде предявен без да бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане. При недопустимост на иска за оспорване на наличния произход, искът за установяване на друг произход е недопустим, който извод е формиран и в обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Посочената в частната касационна жалба практика (т. 6 от Постановление № 5/1978 г. на Пленума на ВС; определение № 197/27.03.2013 г. по гр. д. № 1925/2013 г., IV г.о.; определение № 193 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 6800/2014 г., IV г.о.; определение № 236 от 06.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1238/2015 г., IV г.о.; определение № 17 от 06.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7410/2014 г., III г.о.) е неотносима към обжалваното определение, доколкото тази практика не се отнася до релевантните в настоящото производство въпроси относно допустимостта на исковете за оспорване на бащинство и за установяване на произход от баща.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1831 от 12.06.2018 г. по в.ч.гр.д. № 2276/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: