О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1353
София,21.12. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 438 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. С. П. като майка и законен представител на Н. Х. Д. срещу въззивно решение № 1731/29.12.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2251/2011 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 СК за разликата над 175 лв. до претендирания размер от 300 лв.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Цената на иска е 7920 лв. (300-80 = 220; 220х36 = 7920; първоначално присъдената издръжка е от 80 лв. месечно, иска се нейното изменение в размер на 300 лв.; искът е за периодични платежи и цената се определя за време от 3 години, през които и детето няма да е навършило пълнолетие)
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Й. С. П., като майка и законен представител на детето Н. Х. Д. е предявила иск срещу Х. Н. Д. за увеличение на месечната издръжка от 80 на 300 лв.
Първостепенният съд е изменил определената с решение по гр.д. № 972/2003 г. на Варненския районен съд месечна издръжка, дължима от бащата на малолетния Н. Д. от 80 на 150 лв.
Въззивният съд е увеличил новия размер на 175 лв.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси:
Допустимо ли е в производство по чл. 150 СК второинстанционният съд да намали определения от първата инстанция общ размер на необходимата издръжка за малолетно дете, след като не е направено възражение от нито една от страните.
В случая преценката на въззивния съд е извършена с оглед разпределяне участието на всеки от родителите в паричната издръжка на детето. При наличие на жалба срещу присъдения размер на дължимата от ответника издръжка, съдът е длъжен да е прецени какви са нуждите на детето и да определи месечна сума за покриването им. В случая не е налице хипотеза на влошаване положението на жалбоподателя, защото съдът е уважил частично жалбата на Й. П. и е присъдил по-голямо увеличение на първоначалната издръжка в сравнение с районния съд.
Възможно ли е допускане на касационно обжалване при явна несправедливост на решението с оглед установените в хода на производството обстоятелства.
Решението по чл. 150 СК е несправедливо, когато определената издръжка на непълнолетното дете не отговаря на нуждите му за осигуряване условия на живот, необходими за неговото развитие, както и когато не са съобразени възможностите и материалното състояние на всеки от родителите.
Следователно, „явно несправедливо” е решението, когато е неправилно – противоречи на чл. 143 СК.
В случая въззивният съд подробно е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към изброените по-горе критерии, преценил ги е в съвкупност и с оглед установеното по делото е постановил решението си, което съответства на разпореденото в материалния закон.
Несъгласието с фактическите и правни изводи на съда само по себе си не значи, че те са несправедливи, нито е основание за допускане на касационно обжалване.
Следва ли да се предвидят допълнителни средства за осигуряване на лице, което да замества грижата на майката, която има здравословни проблеми.
Преценката за възможностите на родителя следва ли да се ограничават само до материалното му състояние, или съдът трябва да има предвид условията, при които той отглежда детето, здравословното му състояние и социалния му статус. й В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Тези въпроси са от значение във връзка с преценката на въззивния съд за паричното участие на всеки от родителите за издръжката на детето и са взети предвид в обжалваното решение. Въззивната инстанция е обсъдила в съвкупност всички данни, релевантни за спора. Изложени са аргументи, че битовите условия на живот и нуждата от средства на майката за детегледачка, не могат да променят заключението за дела на бащата в дължимата месечна издръжка на детето, защото майката има доходи от недвижимо имущество, а и сама е дарила свои имоти на племенницата си. Т.е, сама се е поставила в тези условия, а от друга страна, ако самата тя има нужда от издръжка, може да я поиска от надарената, евентуално при отказ, да отмени даренията.
Съдът не се е ограничил само до материалното състояние на родителите, а е разгледал и възможностите им. Това, че единият родител, въпреки възможностите си, отглежда детето в недобри битови условия, не може да е основание да се търси по-голямо участие на другия родител в издръжката. Майката, която отглежда детето, притежава и друго жилище, което отдава под наем, сама се е разпоредила безвъзмездно с други два свои недвижими имота.
Постановеното от съда по повдигнатите правни въпроси не противоречи на приложените към изложението съдебни актове – Решение № 4393/2011 г. на СГС по гр.д. № 5670/2010 г. на –ви въззивен брачен състав, Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Определението по чл. 288 ГПК, постановено по гр.д. № 1654/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, следва да са посочи, от цитирания съдебен акт не се установява наличие на противоречиво разрешение на поставените въпроси в съдебната практика.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1731/29.12.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2251/2011 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 СК на Й. С. П., като майка и законен представител на детето Н. Х. Д. срещу Х. Н. Д. за увеличение на месечната издръжка за разликата над 175 лв. до претендирания размер от 300 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: