О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
С., 24.09. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 887 по описа за 2012г.взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. С. Ц. чрез адв. Д. Р. от АК – С. срещу въззивно решение № 130/12.04.2012 г. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д. № 38/2012 г.
Излага доводи за недопустимост и неправилност.
Насрещната страна Е. З. Т. чрез адв. М. Е. от АК – П. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 127, ал. 2 СК.
Първостепенният съд е предоставил родителските права спрямо детето А. Е. Ц. на майката Е. Т., с която живее. Определен е режим на лични отношения с бащата Е. С. Ц. – през първите три месеца от влизане на решението в сила всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 часа в неделя, без преспиване, като в съботния ден срещата да се осъществява в присъствието на психолог от ДСП П., отдел Закрила на детето, който при нужда да консултира родителя, а след изтичане на този срок – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 17.00 ч. с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с времето на платения годишен отпуск на майката, като детето следва да бъде вземано и връщано по неговото местожителство.
Съставът на Пернишкия окръжен съд е изменил първоинстанционното решение само в частта, с която за първите три месеца след влизане на решението в сила е определен по-ограничен режим на лични отношения на бащата с детето и участието на детски психолог.
К. Е. С. Ц. иска детето да живее с него и да му бъдат предоставени родителските права.
Счита решението на въззивния съд за недопустимо, като произнесено по непредявен иск, защото в диспозитива на съдебния акт, като е отменено решението на първата инстанция в частта за личните отношения между бащата и детето за първите три месеца, е отхвърлен иска на майката по същия въпрос, а именно за срещите между детето А. и бащата Е. Ц. според определеното от РС Перник.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението към жалбата е поставен въпроса може ли съдът да се произнесе, като отхвърли иск, който не е предявяван – в случая Е. З. Т. не е искала от съда да определи лични отношения между детето и Е. Ц. в първите три месеца след влизане в сила на решението – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 часа в неделя, без преспиване, като в съботния ден срещата да се осъществява в присъствието на психолог от ДСП П., отдел Закрила на детето, който при нужда да консултира родителя /както е диспозитива на съдебния акт/.
Повдигнатия от касатора в изложението правен проблем има отношение единствено към решението на съда за мерките за лични отношения между детето и бащата и то, само за първите три месеца след влизане на решението в сила.
Съществува многобройна съдебна практика, включително по чл. 290 ГПК от 2007 г. на Върховния касационен съд, че с решението за предоставяне на родителските права съдът се произнася по въпросите при кого да живее детето, мерките относно предоставянето на тези права и режима на лични отношения между детето и другия родител, издръжката. Не е нужно при предявяване на иск по чл. 127, ал. 2 ГПК, родителят – ищец да отправя и конкретно искане, нито да предлага вариант за осъществяване на личните отношения на детето с другия родител, а и съдът не е обвързан от исканията и на двамата родители. Решението е в интерес на детето с оглед установените обстоятелства по делото.
Въззивният съд по жалба срещу решение, постановено по чл. 127, ал. 2 ГПК, с която е поискано пререшаване на спора относно родителските права, разглежда изцяло и режима на лични отношения и дори да го промени, това не значи, че се произнася извън предмета, с който е сезиран. Относно самия режим, въззивният съд също не е обвързан от желанията и становищата на родителите, а се произнася с оглед интереса на детето. Ето защо, няма значение дали в диспозитива е записано, че по този начин уважава или отхвърля иска на някой от родителите.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира основания за допускане на касационното обжалване.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К., с оглед резултата, няма право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, а насрещната страна не е представила доказателства да е сторила такива, така че, съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд не се допускат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 130/12.04.2012 г. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д. № 38/2012 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: