О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр. София, 16.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5643 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. П., в качеството му на [фирма], срещу разпореждане № 1129/09.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 938/2013 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба с вх. № 2449/07.04.2013 г., подадена от жалбоподателя срещу решение № 74/10.03.2014 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че съгласно разпореждане № 234/18.06.2014 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС, със свое разпореждане от 25.06.2014 г. окръжният съд е дал подробни указания на жалбоподателя за изискуемото съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК; че последното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 01.07.2014 г. и същият е депозирал молба с приложени към нея два съдебни акта и „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК”; че това изложение напълно преповтаря съдържанието на първоначално приложеното към касационната жалба, поради което не съставлява такова по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и че срокът за представяне на изискуемото изложение е изтекъл на 08.07.2014 г., без нередовностите на жалбата да са отстранени.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане № 1129/09.07.2014 г., като в тази връзка се твърди, че на жалбоподателя не бил изпратен препис от разпореждане № 234/18.06.2014 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС, поради което той бил възпрепятстван да отстрани нередовностите. Поддържа се и че в касационната си жалба жалбоподателят „точно и изчерпателно, с доказателства посочил пропуските, неправомерните и незаконни действия” на съдиите от първоинстанционния и въззивния съд по делото. В частната жалба се излагат и други оплаквания срещу първоинстанционното и въззивното решение по делото, както и подробно становище по съществото на материалноправния спор по него.
Ответникът – П. на Р. Б. не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Към касационната жалба с вх. № 2449/07.04.2013 г. (която е подписана от жалбоподателя и е приподписана от адв. К. О.) има приложение, озаглавено „изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК” (също подписано от жалбоподателя и приподписано от адв. К. О.), което съдържа подробни становище по съществото на материалноправния спор по делото и оплаквания срещу постановените по него първоинстанционно и въззивно решение, каквито се съдържат и в самата касационна жалба. След администрирането на последната от въззивния съд и постъпването й във ВКС, с разпореждане № 234/18.06.2014 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС е констатирано, че касационната жалба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 284, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно – не е приложено изложение към нея с обосновка, кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по чл. 280, ал. 1 от ГПК, заедно с приложени като доказателства и съответните решения и определения, които обуславят допускане на касационно обжалване, в случай, че жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика. Предвид тези констатации, със същото разпореждане на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС преписката по делото е върната на окръжния съд за извършване на проверка на редовността и отстраняване на допуснатите нередовности на касационната жалба. В изпълнение на това разпореждане, със свое разпореждане от 25.06.2014 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя, че в едноседмичен срок от връчване на препис от същото разпореждане, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК той следва да представи обосновано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и подробни указания какво следва да е съдържанието на това изложение, а именно – че в него следва да се посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, и произнасянето е в противоречие с практиката на ВКС, или който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; указано е и че при позоваване на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, жалбоподателят следва да приложи решенията, с които се обосновава противоречието с практиката на ВКС или противоречивата съдебна практика; указано е и че в случай на неизпълнение на разпореждането касационната жалба ще бъде върната. Препис от това разпореждане от 25.06.2014 г. е редовно връчен лично на жалбоподателя на 01.07.2014 г., което е надлежно удостоверено в разписката на гърба на съобщението за това връчване. В рамките на срока за изпълнение на указанията жалбоподателят е подал молба с вх. № 4552/07.07.2014 г. с приложение, озаглавено „изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК”. В същото отново са изложени становище по съществото на материалноправния спор по делото и подробни оплаквания срещу постановените по него първоинстанционно и въззивно решение. С това не са изпълнени дадените на жалбоподателя, подробни указания на въззивния съд за представяне на надлежно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тази нередовност на касационната жалба не е отстранена и след това – до изтичането в края на деня на 08.07.2014 г. (вторник) на указания от въззивния съд на жалбоподателя, законоустановен едноседмичен преклузивен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че тъй като жалбоподателят не е изпълнил в рамките на преклузивния срок за това, законосъобразно дадените му указания от въззивния съд за отстраняване на нередовностите на подадената касационна жалба, то въззивният съд правилно, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върнал същата с обжалваното разпореждане № 1129/09.07.2014 г.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че жалбоподателят бил възпрепятстван да отстрани нередовностите на касационната си жалба, тъй като не му е бил изпратен препис от разпореждането с № 234/18.06.2014 г. на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС. Въззивният съд не е имал процесуално задължение да му изпраща препис от това разпореждане на председател на отделение във ВКС, което не е адресирано до жалбоподателя, а до окръжния съд. Освен това, дадените от последния – с разпореждането му от 25.06.2014 г. – указания до жалбоподателя за отстраняване на нередовностите на касационната му жалба чрез представяне на надлежно изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, са много по-подробни, като едновременно с това възпроизвеждат същността на мотивите към разпореждането на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Неоснователен е и доводът в частната жалба в насока, че самата ксационна жалба на жалбоподателя имала надлежно съдържание и не е страдала от нередовности. Както неведнъж е изяснявано в множество актове на ВКС, изискуемото от процесуалния закон съдържание на касационната жалба, в която следва точно и мотивирано да са изложени касационните основания (оплаквания) по чл. 281 от ГПК, е напълно различно от изискуемото съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което следва точно и мотивирано да са изложени общите и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно – в изложението да е изведен и ясно и точно да е формулиран един или повече материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в мотивите към обжалваното решение, както и да е аргументирано в изложението, с какво това произнасяне е в противоречие с практиката на ВКС, или по какъв начин и с кои конкретни влезли в сила решения или определения този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата (като се представят и преписи от тези съдебни актове), или защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая такова изложение не е направено от жалбоподателя, нито в касационната му жалба и приложенията към нея, нито в приложението към молбата му с вх. № 4552/07.07.2014 г. – въпреки подробните указания в тази насока, дадени му с разпореждането от 25.06.2014 г. на въззивния съд.
Останалите оплаквания в частната жалба, които са насочени срещу първоинстанционното и въззивното решение по делото, както и подробното становище на жалбоподателя по съществото на материалноправния спор, не следва да бъдат обсъждани в рамките на настоящото частно производство, тъй като нямат никакво отношение към надлежното съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. – към неотстранената нередовност на касационната му жалба.
В заключение – по изложените по-горе съображения обжалваното разпореждане № 1129/09.07.2014 г. е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че то е и валидно и процесуално допустимо, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1129/09.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 938/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.